Решение № 86 от 11.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 854/2017 г.

Решение № 86 от 11.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 854/2017 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303, т. 4 ГПК. Н. А. К. е подал молба вх. № 8768 от 28.06.2016 г. за отмяна на влязлото в сила на 29.03.2016 г. решение на Районния съд С. по гр. д. № 198/2014 г. Поддържа се отменителното основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поради противоречието на това решение с решение № 34 от 21.01.1993 г. по гр. д. № 1417/1992 г. на Хасковския окръжен съд. Ответниците са подали отговор в срока по чл. 306, ал. 3 изр. 2 ГПК, в който изразяват становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Молбата за отмяна е приета за допустима с определението по чл. 307 ГПК поради спазване на формалните изисквания на чл. чл. 305 и чл. 306, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: На основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК подлежат на отмяна влезли в сила противоречиви решения, постановени по дела, по които е налице пълно тържество - разгледан е правен спор, по който страните, основанието и петитумът са еднакви. По начало чл. 299, ал. 1 ГПК забранява да се пререшава правният спор като повторно заведеното дело подлежи на прекратяване служебно от съда. Когато тази процесуална разпоредба не е спазена, заинтересованата страна може да поиска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влезлите в сила решения като в този случай целта на отмяната е не да се обезсили по-късно заведеното дело, решението по което е подлежало на прекратяване, а да се отмени неправилното решение. Кое е неправилното решение преценява съдът по отмяната, без да е обвързан от искането на молителя. По настоящото дело хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не е налице. С решение № 271 от 16.12.2014 г. по гр. д. № 198/14 г. на Свиленградския районен съд, потвърдено с въззивно решение № 500 от 26.11.15 г. по в. гр. д. № 282/15 г. на Хасковския окръжен съд, влязло в сила на основание чл. 296, т. 3 ГПК, е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Н. К. и Н. А. К. против М. Н. Г., Р. Н. К., Д. И. К., С. В. Г., Ц. А. Ш., В. Ж. Ш., А. Ж. Ш., М. Г. Х., П. Г. А. и К. В. Х. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици по наследство и давностно владение на УПИ ХI-2834, 2890, кв. 67а по плана на [населено място]. С влязлото в сила решение Хасковският окръжен съд е приел, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател на страните Н. Ш., бил е отчужден по ЗОЕГПНС и възстановен на основание чл. 1 ЗВСОНИ. С нот. акт № 162/93 г. наследниците са признати за собственици на процесния имот по наследство и давностно владение, след което са започнали да отдават имота под наем на трети лица и да разпределят получените суми помежду си до 2005 г. С нот. акт № 15/05 г. С. Н. К. по време на брака й с Н. А. К. е призната за едноличен собственик на имота по наследство и чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. С влязлото в сила решение е прието, че имотът е собственост на всички наследници на Н. Ш., както и че единият от синовете му - Ф. Ш. не го е владял по силата на неформална делба и не го е придобил по давност, нито е установено, че С. Н. К. и съпругът й Н. А. К. са завладяли частите на другите сънаследници и са ги придобили по давност. С решение № 34 по административно дело 1417/1993 г. на Хасковския окръжен съд не е разгледан спор за собственост между наследниците на Н. Ш. С решението по това дело е отменен отказът на кмета на [община] да деактува 1/3 ид. ч. от парцели ХIV и ХХ кв. 48 кв. 48 по плана на [населено място] като е прието, че имотът е възстановен на основание чл. 1 ЗВСОНИ и не е държавна собственост. Независимо, че деактуването е постановено от съда по молба на С. Н. К., решението не признава нейни права по отношение на идеалните части, придобити по наследство от нейните сънаследници и не е постановено с тяхно участие. Следователно липсва пълен обективен и субективен идентитет между двете дела, отразен в диспозитивите на решенията. Липсва също така разрешаване по различен начин на правни въпроси, включени в предмета на делата и обусловили крайните изводи на съда. По изложените съображения, не е налице фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и молбата за отмяна е неоснователна. При този изход на делото на ответниците К. В. Х. и С. В. Г. следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски за производството по отмяна в размер на по 500 лв., представляващи платено възнаграждение по договори за правна защита от 20.11.2016 г. и поискани с отговора на молбата за отмяна. На адв. Д. Г. А. от АК Х. сл. адрес [населено място], Х., [улица], ет. 2 като процесуален представител на М. Н. Г., Р. Н. К., Д. И. К., Ц. А. Ш., В. Ж. Ш., А. Ж. Ш., М. Г. Х. и П. Г. А. следва да се присъди адвокатски хонорар общо в размер на 4000 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. чл. 9, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2004 г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение