Решение № 2816 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15136/2012 г.

Решение № 2816 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15136/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Надежда Миланова Петрова, от гр. Варна, срещу решение № 2198/21.09.2012 г. по адм. д. № 3027/2011 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът РДНСК-Североизточен район чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-СИР-105/14.06.2011 г. на началника на РДНСК-Североизточен район, с която й е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "автосервиз, търговски обект, офис и жилища" като изграден без строителни книжа-отменено разрешение за строеж № 48/23.03.2010 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че изграденото е строеж, извършен без строителни книжа. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която е годна да предизвика правната последица премахване. Към датата на издаване на оспорената заповед строителното разрешение е отменено, а отмяната заличава с обратна сила правните последици на оспорения акт. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение