Решение № 11226 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7354/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Н. С., В. П. С. и В. П. С. против решение 579 от 30.04.2025 г., постановено по адм. д. 1268/2024 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Правец, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - област отхвърля жалбата на касаторите против заповед З-498/25.09.2024 г. на кмета на община Правец, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на П. Н. С., В. П. С. и В. П. С. да премахнат незаконни строежи навес с площ от 26 кв.м. , изпълнен в североизточния ъгъл на ПИ 3 и навес с площ от 47 кв. м. , изпълнен в северозападния ъгъл на ПИ 3 по проекта за изменение на действащия кадастрален план на [населено място], община Правец. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че строежите са индивидуализирани и същите са построени без необходимите строителни книжа. Приема, че строежите са реализирани преди 1987 г. и констатира, че същите са в противоречие с изискванията на действащите към момента на застрояване на обектите норми - чл. 121 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, съгласно които същите следва да бъдат разположени на разстояние най-малко от 3 м. или най-малко 1, 50 м от южна, югоизточна или югозападна регулационна линия към съседните имоти. По тези съображения съдът прави и извод, че строежите не са търпими, поради което подлежат на премахване, което обосновава и съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кметът на общината предвид категорията на строежа шеста. Законосъобразни са и изводите на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. Правилно съдът приема, че при постановяване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е отразено извършеното незаконно строителство и строежите са индивидуализирани. Изготвена е окомерна скица, както и извадка от неодобрения кадастрален план на махала [заличен текст], [населено място]. Констативният акт е връчен на жалбоподателите, които не депозират възражения. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. Законосъобразни и обосновани са и изводите на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесните навеси са строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и за тях не са издадени строителни книжа, поради което същите са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Установено е, че ПИ 3 по проекта за изменение на действащия кадастрален план на махала [заличен текст], [населено място], община Правец е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда, като от двете й страни са разположени двата навеса, предмет на оспорената заповед. Размерите на застрояването, вида и местонахождението на строежите са в съответствие с описанието им в констативния акт. Установено е, че поземленият имот попада в строителните граници на махала [заличен текст], [населено място], за който няма одобрени действащи план за застрояване, регулационен план и кадастрален план. Имотът и неговото застрояване са отразени при изработването на кадастралния план за махала [заличен текст], [населено място] през 1987 г. Следователно изводът на съда, че строежите са индивидуализирани и незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е законосъобразен. Правилно съдът приема, че строежите не са търпими. С оглед годината на изграждането им същите попадат в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че не е налице действащ подробен градоустройствен план към момента на построяването на навесите, не е налице и действащ ПУП към настоящия момент, породи което не е налице едно от комулативните изисквания на цитираната норма, за да бъдат строежите търпими. Неоснователни са доводите на касатора, че при липса на действащ регулационен, застроителен и кадастрален план процесните строежи не са индивидуализирани. Поземленият имот, в който са изградени строежите, попада в строителните граници на махала [заличен текст], [населено място] и същият с неговото застрояване е заснет при изработване на неодобрения кадастрален план. Фактът, че строежите са изградени без влязъл в сила ПУП е основание за тяхната незаконност и на друго основание, предвидено в закона. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъдят П. Н. С., В. П. С. и В. П. С. да заплатят на община Правец сумата 1250 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,