Решение № 13066 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2076/2018 г.

Решение № 13066 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2076/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. А., гражданин на Ирак, подадена чрез адв. Т. Ташев, против решение № 954 от 09.01.2018 г., постановено по адм. дело № 637 от 2017 г. по описа на Административния съд - Хасково с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради и което следва да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Илиева, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с историята на касатора, както и доказателствата, относими към ситуацията в Ирак. Не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, като чужденецът е напуснал страната на произход в търсене на по–добри условия на живот. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Хасково, е отхвърлена жалбата на С. А., гражданин на Ирак, против Решение № 9884 от 18.05.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо С. А. по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АС - Хасково е приел, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд - Хасково, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. В процесния случай, причините на С. А. за напускането на страната му на произход са икономически. Той не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан, срещу него и негови близки няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията в държавата по произход. Чужденецът е посочил, че е живял в град [населено място], след което се е преместил заедно със семейството си в гр. [населено място] ([населено място]) в Иракски Кюрдистан, но там не му харесвало, защото нямало работа и той не можел да издържа семейството си, като също така твърдял, че арабите имали пренебрежително отношение към него, защото бил кюрд. Тези твърдения обосновават извод за липсата на основания по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. По отношение на основанията за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, правилно съдът е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи, срещу живота и личността му като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както правилно е посочено в обжалваното решение, в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в " от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Следва да се посочи, че съобразно представената пред касационната инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" за ситуацията в Ирак следва да бъде отчетено и обстоятелството, че през декември 2017 година Ирак обяви за приключила войната, която правителствените сили водеха срещу джихадистката групировка "Ислямска държава" в продължение на три години. Посочено е още, че все по–голям брой хора се завръщат в районите си на произход, а хуманитарните партньори продължават да се застъпват за доброволен, безопасен и достоен процес на връщане. Също така, хуманитарното положение в Ирак значително се е подобрило в сравнение с 2017 г., въпреки че все още има хуманитарни нужди. Следва да се посочи и възможността за вътрешно разселване в Иракски Кюрдистан, където С. А. е живял преди да напусне Ирак. Иракски Кюрдистан продължава да приема много вътрешно разселени лица, като най-много такива се приемат в градовете Дахук, Арбил и Сюлеймания. В заключение следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,