Решение № 9625 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2562/2009 г.

Решение № 9625 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2562/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоянка Христова Манолова, регистрирана като ЕТ с фирма "Стоянка Манолова" чрез нейния пълномощник срещу решение № 1105/12.12.2008 г. по адм. д. № 1628/2007 г. на Административен съд гр. Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба началникът на РДНСК-Бургас намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът "Железопътна инфраструктура" не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 107/04.12.2007 г. на началника на РДНСК-Бургас, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж "Автосервиз", регистриран под № 12а по схема на община Бургас, II-ри вариант на ЧРЗ за узаконяване на съществуващи временни обекти, одобрен през 1997 г., извършен и ползван от ЕТ "Стоянка Манолова". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че не може да се приеме, че процесният обект е строеж по смисъла на па. 5, т. 38 ДРЗУТ. Според съда не може да се приеме, че експертизата е установила, че същият е постройка по смисъла на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), тъй като вещото лице е посочило, че постройката е с временен статут по чл. 120а ППЗТСУ, а според нея съоръжения за търговия са преместваеми обекти. Така постановеното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място, не е установено точно време извършването на изграденото. На второ място, вещото лице посочва, че строителството е извършено като такова с временен статут. Имотът е отразен в ЧРЗ, записан под № 12 като "ремонтна работилница и магазин за авточасти". Този ЧРЗ във втория му вариант е одобрен през м. ноември 1997 г. Това обстоятелство е отразено и в самата заповед. В този смисъл съдът не е установил реалния статут на изградено. Приел е, че се касае за строеж, но не е приел заключението на вещото лице, че изграденото е временна постройка. За опровергаването или установяването на този факт съдът е следвало да укаже съгласно чл. 171, ал. 4 АПК на страните ангажирането на доказателства. Без установяването на статута на изграденото и времето на извършването му не може да се приложи правилно материалния закон, а касационната инстанция не може да провери правилността на обжалваното решение. В разглеждания аспект съдът не е установил безспорно дали заповедта е обоснована с факти, които са част от състава на приложимата правна норма на чл. 178, ал. 5 ЗУТ. Съгласно чл. 164, ал. 2 ЗТСУ (отм.) не подлежат на въвеждане в действие временни, второстепенни и стопански постройки, както и единични надземни гаражи за лични моторни превозни средства. Според пар. 17, ал. 2 ПЗРЗУТ и оглед посочения и в заповедта ЧРЗ за узаконяване на временни обекти, съдът е бил длъжен да изследва дали процесният строеж е получил евентуално постоянен статут. С оглед установяването на релевантните факти, което не е извършено от първоинстанционния съд и забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания от касационната инстанция, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение