Решение № 5878 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14970/2014 г.

Решение № 5878 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14970/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от дирекция "Инспекция по труда" - гр. Видин, представлявана от пълномощника юрисконсулт Десислава Викторова, против решение № 74/17.10.2014 г., постановено по адм. дело № 184/2014 г. по описа на Административен съд гр. Видин, с което са обявени за нищожни задължителни предписания по протокол изх. № 489/24.06.2014 г. за извършена проверка от инспектори при дирекция "Инспекция по труда" гр. Видин. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. В тази връзка излага съображения, че съдът не е конституирал надлежния ответник - "Инспекция по труда" гр. Видин, а са конституирани инспекторите, които са участвали при извършване на проверката. Наред с това поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че липсата на подписи на двама от проверяващите инспектори не обосновава нищожност на задължителното предписание, поради това, че дирекция "Инспекция по труда" не действа като колективен орган. При условията на евентуалност моли решението да бъде отменено, а жалбата против предписанията - отхвърлена. Оспорва решението и в частта за разноските като поддържа, че не е доказано плащането им. Ответникът по касационната жалба - "Монтажинженеринг" АД - гр. Стара Загора, представлявано от изпълнителния директор Живко Стоянов, оспорва жалбата. В писмено становище излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. Ответниците по касационната жалба - Албена Шаличева - Тутунджиу и Петър Кръстев Петров - инспектори в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Видин, Бисер Александров Борисов - асистент инспекционна дейност и Десислава В. Викторова - юрисконсулт в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Видин, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че предписанието правилно е обявено за нищожно, поради това че двама от общо четиримата проверяващи не са подписали протокола за налагане на принудителната административна мярка. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и съобразно доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Видин са обявени за нищожни предписания, дадени с протокол за извършена проверка с изх. № 489/24.06.2014 г. на инспектори при дирекция "Инспекция по труда" гр. Видин, потвърдени с решение изх. № 0104-17448/22.07.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - гр. София. За да постанови това решение, съдът е приел, че предписанията са издадени в резултат на констатациите от проверки, извършени на 10.06. и 11.06.2014 г. от четири длъжностни лица при дирекция "Инспекция по труда" гр. Видин - Албена Шаличева - Тутунджиу - главен инспектор, Петър Петров - главен инспектор, Димитър Пламенов Милчев - юрисконсулт и Бисер Александров Борисов - асистент инспекционна дейност. Протоколът за извършените проверки, в който са обективирани оспорените пред съда предписания, е подписан само от две от тези лица - Шаличева - Тутунджиу и Петров, поради което не е формирано мнозинство на колективния орган и съответно - липсва волеизявление на този орган. Така постановеното решение е недопустимо. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд са задължителни предписания, обективирани в протокол за извършена проверка изх. № 489/24.06.2014 г., съставен от инспектори в дирекция "Инспекция по труда" гр. Видин, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Първоинстанционният съд не е постановил нарочен съдебен акт за конституиране на страните, както повелява чл. 153, ал. 1 АПК, но с разпореждане от 18.09.2014 г. е разпоредил да се призоват страните - инспекторите от протокол за извършена проверка № 489/24.06.2014 г. Съгласно списъка на лицата за призоваване, изготвените призовки по делото, както и съдържанието на съдебното решение и съответно - изпратените съобщения за това решение, е видно, че като ответници по делото са конституирани и са участвали служителите в дирекция "Инспекция по труда" гр. Видин, които са извършили проверката, в резултат на която са издадени оспорените пред съда задължителни предписания. Ответниците в първоинстанционното производство са конституирани неправилно, което е довело до постановяване на съдебния акт по отношение на ненадлежна страна. Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда /КТ/ осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставено на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Дирекциите "Инспекция по труда" като поделения в системата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 9, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и други. Функциите на контролен орган по чл. 404 и чл. 405а КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в дирекцията "Инспекция по труда". При издаването на актове на посочените основания инспекторите упражняват не свои частни или публични правомощия, а тези на дирекция "Инспекция по труда", която е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство. Дирекцията притежава юридическа обособеност и протоколът за извършена проверка с дадени задължителни предписания към проверения работодател е издаден от нейно име. Служителите в дирекцията, които са извършили проверката за спазване на трудовото законодателство не притежават самостоятелна публична правосубектност. Поради това издаденият от тях акт подлежи на оспорване по административен ред не пред ръководителя на същата дирекция, а пред изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", който е по-горестоящият административен орган. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, като ответник по делото съдът е следвало служебно да конституира дирекция "Инспекция по труда", гр. Видин, чиито контролни органи са издали административния акт. Физическите лица, изпълняващи длъжността "старши инспектор", юрисконсулта на дирекцията, както и асистент в същата дирекция, не са надлежни ответници в съдебното административно производство. Те не са еднолични административни органи по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, нито частноправни субекти, на които са възложени административни правомощия. Затова конституирането им като ответници по делото персонално, е неправилно. В този смисъл е установената съдебна практика по дела със сходен предмет, изразена например в решение № 8655/25.06.2010 г. по адм. дело № 861/2010 г. на ВАС, шесто отделение и в цитираните в него съдебни решения, както и в решения № 9995/19.07.2010 г. по адм. дело № 858/2010 г., № 6366/07.05.2012 г. по адм. дело № 11991/2011 г., № 16038/15.12.2012 г. по адм. дело № 11073/2012 г. и други. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 КСО. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на надлежния ответник. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се произнася по останалите касационни основания. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,