Решение № 286 от 17.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 193/2010 г.

Решение № 286 от 17.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 193/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. Е. Е. от Враца, понастоящем в затвора Бургас, като предмет на жалбата му е решение № 25 от 25.02.2010 г. по ВНОХД № 10/2010 г., постановено от Бургаския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство лично и от процесуалния представител на подсъдимия адв. Е. Б. от САК. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 149 от 9.12.2009 г., постановена по НОХД № 246/2009 г. на Окръжен съд-Бургас подсъдимият И. Е. Е. от Враца, понастоящем в затвора Бургас, е признат за виновен в това на 19.05.2007 г. по пътя от с. В. към Бургас, при управляване на МПС - лек автомобил "Опел Вектра" с рег. № В* да е нарушил правилата за движение и по непредпазливост да е причинил смъртта на Д. Х. Х. и средна телесна повреда на Н. В. Н. и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3-то, б. "б", пр. 1-во вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца, считан от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била обжалвана с бланкова жалба от защитника на подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за изменяването й с намаляване на размерите и на двете кумулативно наложени му наказания, но с въззивното решение обжалваната присъда е потвърдена. В саморъчната си касационна жалба подсъдимият поддържа наново оплакването си за явна несправедливост на наложеното му наказание, като прави искане за изменяне на обжалваното решение и намаляване размера на наказанието лишаване от свобода. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Наведените от подсъдимия доводи подкрепят касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, относно явната несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода, като същите са били поставени на вниманието и на въззивния съд. При условията на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепеното от доказателствената основа самопризнание на жалбоподателя правилно е поставено в основата на осъдителната му присъда, като фактите от кръга на чл. 102 от НПК с основание са приети да са изпълнили с нужното съдържание състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 3-то, б. "б", пр. 1-во вр. ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Спор относно правнорелевантните факти и по приложението на материалния закон не възниква. ВКС намира, че възражението за несправедливо осъждане на жалбоподателя е неоснователно. Защитата му го допълва в съдебно заседание с довод дори за субективна несъставомерност (което е извън наведеното основание), тъй като не бил могъл и не бил длъжен да предвиди отлепянето на протектора на задна лява гума. Това би било така, ако скоростта на движение на управлявания от Е. автомобил многократно не надвишаваше разрешената, в случая, за магистрала и несъответстваща на техническото състояние на автомобила, част от ходовата част на който са гумите, които пък имат съответна издръжливост, но при поддържане на определена максимална и за определено време скорост. Ограничението на скоростта на МПС не е просто приумица на законодателя, но тя е следствие на редица изисквания за техническите показатели на съвременните МПС, на пътищата, не на последно място - и на подготовката на водачите. Именно това налага съобразяване от последните на изискванията за техническото състояние на автомобилите, на ограниченията на скоростта по пътищата и повишаване на квалификацията си за адекватна реакция при създаване на опасна ситуация на пътя. В случая, поддържането на изключително висока скорост на МПС е довело до разрушаване целостта на задната лява гума, последвано от неправилна реакция от Е. за намаляване на скоростта и няма как за това му предявено и признато от него нарушение на правилата за движение да бъде оневинен (друг е въпросът, че това касационно основание не е наведено в касационната му жалба и се прави извън срока за обжалване). От друга страна, причинена е смъртта на мъж в зряла възраст, причинени са и две средни телесни повреди на още един от пасажерите, като по случайност вредните последици не са много по-сериозни. Обстоятелството, че няма предявени срещу него претенции от пострадалите може да се свърже най-малкото с неизпълнение от страна на окръжния съд на задължението му да им разясни правата да участват в процеса в качеството си на частни обвинители и/или граждански ищци, но в тази насока няма оплаквания от тях пред въззивния съд, нито пък е възможна реакция от настоящата инстанция. За наказателната отговорност на жалбоподателя (достатъчно смекчена при хипотезата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК) са налице обстоятелства, които го сочат за твърде компромисен към задълженията си в обществото, включително и като водач на МПС. Всички тези обстоятелства правилно са оценени от въззивния съд, приел съображенията на първоинстанционния, като обуславящи на подсъдимия да бъде наложеното наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което при законовите пречки следва да бъде изтърпяно ефективно и ВКС не намира основание да не се съгласи с тях. Деянието на жалбоподателя, а и самият той като деец и водач на МПС, макар и с малко стаж, но наказван в рамките на около 2 години 12 пъти за нарушения на ЗДвП, включително и за допуснато друго ПТП през 2007 г., се отличават с една по-висока обществена опасност за такъв род деяния, което налага както за постигане целите на специалната, така и на генералната превенция да се приложи санкция с по-голяма тежест. Няма основание за по-голямо смекчаване на наказанието му и жалбата му, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК