Решение № 2047 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1557/2010 г.

Решение № 2047 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1557/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "България - К" АД, гр. Казанлък, обл. Стара Загора, против решение № 350 от 8.12.2009 г. по АД № 313 по описа за 2009 г. на Старозагорския административен съд, с което е отхвърлено оспорването на решение № 20/19.05.2009 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 55, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Стара Загора, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Старозагорския административен съд е образувано по жалба на "България - К" АД, гр. Казанлък, обл. Стара Загора, против решение № 20 от 19.05.2009 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 59 от 01.04.2009 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала на 21.03.2009 г. и причинила смъртта на осигуреното лице Шазие Юмер Мехмедали - машинен оператор, пресукване на конци и прежди в "България - К" АД, гр. Казанлък - по време на обичайния й път при връщане от работното място до основното място за живеене. Решението на Старозагорския административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на чл. 55, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от КСО. След обсъждане на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за недоказано възражението на осигурителя, че пострадалата умишлено е посегнала на живота си. Представените болнични листове и постановлението за прекратяване на наказателното производство по пр. № 872/09 г. по описа на на РП - Казанлък не съдържат данни за такова влошено емоционално състояние на пострадалата, което да я подтикне към самоубийство. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и неправилно прилагане на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, са неоснователни. По смисъла на ал. 1 на чл. 55 за злополука се счита всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО приравнява на трудова злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. По настоящето дело е установено, че на 21.03.2009 г. Шазие Юмер Мехмедали е била на работа първа смяна от 5.00 ч. до 13.30 ч., след което е тръгнала към автогарата в гр. Казанлък, за да се прибере в с. Кънчево, където е било постоянното й местоживеене. Това е бил "обичайният път" на осигуреното лице от местоработата до основното му място на живеене по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. По пътя за автогарата, докато е пресичала железопътния прелез за пешеходци, пострадалата Мехмедали е била блъсната от товарен влак, което е причинило смъртта й. Злополуката е настъпила около 10 минути след приключване на работното време и е била наблюдавана от други работници, които също са се прибирали към домовете си в близки населени места. По данни от постановлението от 12.05.2009 г. за прекратяване на наказателното производство по пр. № 872/09 г. на Районна прокуратура - Казанлък на машинистите на влакове е известно, че работниците от близките предприятия преминават през железопътните линии в района на индустриалната зона. Не са събрани доказателства, сочещи за наличие на хипотезата по чл. 55, ал. 3 от КСО, която изключва наличието на трудова злополука в случаите, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Доказателствената тежест за установяване на умишлено самопричиняване на увреждането пада върху касатора, който твърди това обстоятелство. В различна насока са показанията на св. Демерджиева - отчетник в предприятието, съгласно които в деня на злополуката работещата като пресуквачка Мехмедали е работила нормално, без прекъсване и е преизпълнила нормата. Семейните проблеми на осигуреното лице и отсъствието му от работа поради поставена диагноза "невроза" не са доказателство за извършено самоубийство. Няма данни за суицидни нагласи и прояви от страна на пострадалата или за воденето й на отчет в психиатрична клиника. Преминаването й през железопътния прелез непосредствено пред идващия влак може да се дължи на ежедневната умора, невнимание, разсеяност или отвличане на вниманието. Установени са всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от КСО, поради което внезапното увреждане на здравето на осигуреното лице, причинило смъртта му по време на обичайния път при връщане от работното място до основното местоживеене, правилно е било квалифицирано като трудова злополука. Оспорените административни актове са законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. По делото не са призовани като заинтересовани страни наследниците на осигуреното лице, но с оглед изхода на делото, който за тях е благоприятен, допуснатото съдопроизводствено нарушение не е съществено и не се отразило върху правилността на крайния акт. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,