Решение № 7311 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4491/2010 г.

Решение № 7311 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4491/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и след. от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по молба на Теодора Савова Филипова от гр. София за отмяна на влязлото в законна сила решение № 15400 на Върховния административен съд, трето отделение, от 15.12.2009 г., постановено по адм. д. № 3965/2009 г., с което е оставено в сила решение от 27.11.2008 г. на Административен съд - гр. София град постановено по адм. д. № 2814/2008 г. В молбата се твърди, че по отношение на посоченото решение на Върховния административен съд е налице основание за отмяна съгласно разпоредбата на 239, т. 5 от АПК. В молбата се излагат съответните доводи в тази насока, като се посочва, че в нарушение на чл. 139, ал. 1 от АПК съставът на ВАС не уважил молбата за отлагане на делото поради служебна ангажираност на адвокат Христина Богданова. Навеждат се и доводи, че неуважаването на молбата за отлагане на делото е станало по възражение на процесуалния представител на ответната страна, който не е притежавал представителна власт поради липса на редовно пълномощно. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени влязлото в законна сила решение № 15400 на Върховния административен съд, трето отделение, от 15.12.2009 г., постановено по адм. д. № 3965/2009 г. и да върне делото за нова разглеждане от друг състав. Ответният по молбата Кмет на Район "Оборище" при Столична община чрез своя процесуален представител взема становище, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ответната комисия по чл. 10 от НРУУРОЖТСО не е взела становище. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Заседанието по административно дело № 3965/2009 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2009 г. По делото е била депозирана молба от адвокат Христина Богданова, пълномощник на жалбоподателя, с която същата е поискала отлагане на съдебното заседание за друга дата, поради невъзможност за явяване на делото поради ангажираност по наказателно дело на Софийски районен съд, за което ще бъдат представени доказателства. Това искане е било оставено без уважение от тричленния състав на ВАС, като е прието, че не са налице условията по чл. 139, ал. 1 от АПК. Според последния, съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. От данните по делото е видно, че молителката Теодора Савова Филипова е била редовно призована за съдебното заседание на 25.11.2009 г. Този извод не се променя от обстоятелството, че същата е призована чрез пълномощника й, тъй като това е допустим метод съгласно чл. 39, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, а както в жалбата до първоинстанционния съд, така и в касационната жалба страната е посочила за адрес за призоваване този на пълномощника й. С молбата за отмяна като доказателство в подкрепа на служебната ангажираност на пълномощника е представен заверен препис от протокол от заседание на Софийски районен съд, наказателно отделение, 99-ти състав, от 25.11.2009 г., по н. о. х. д. № 8173/2009 г. /л. 7 - 13 от делото/. От същия е видно, че адвокат Богданова е била пълномощник /така е записано в протокола, макар че по НПК би следвало да е защитник/ на подсъдимия Николай Стойчев, като заседанието по делото е започнало в 10,30 часа и е приключило в 12,00 часа. В същото време заседанието пред Върховния административен съд е насрочено за 14,00 часа, като в протокола не е отбелязано в кой точно час е започнало същото, но е отбелязано, че е приключило в 16,00 часа. Ноторно известен фактът за разстоянието между сградите на Софийски районен съд и на Върховния административен съд, и че е нормално същото да бъде изминато и пешком в рамките на един час, поради което не е съществувала пречка пълномощника на молителката да се яви пред ВАС и да защити правата й след приключване на делото пред Софийски районен съд и липса на доказателства за друга служебна ангажираност през същия ден. С оглед на изложеното следва да бъде прието, че както за молителката, така и за пълномощника й не са били налице пречки за явяването им в съдебно заседание пред ВАС на 25.11.2009 г. от 14,00 часа и като е стигнал до същия извод тричленният състав не е нарушил закона по начин, който да е накърнил правото на участие на страната в процеса. Наведените в молбата доводи относно липсата на представителна власт на пълномощника на ответника по касация са неотносими към спора, доколкото съдът е този, който преценява основателността на молбата за отлагане на делото и доводите на ответната страна са неотносими за неговото решение. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че направеното искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на осн. чл. 244 от АПК във вр. с чл. 239, т. 5 от същия кодекс, Върховният административен съд