Решение № 9269 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2016 г.

Решение № 9269 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "О. Д.- Стефанов" ЕООД със седалище гр. Г. О. чрез адв. М. Иванов срещу решение № 84 от 23.03.2016 г., постановено по адм. д. № 878/2014 г. по описа на АС-В. Т., допълнено с Решение № 201/16.06.2016 г. в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Областна дирекция "Земеделие" - гр. В. Търново иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 225 487, 64 лв, причинени на дружеството в резултат на незаконосъобразното бездействие на административния орган, изразяващо се в невключване в списък Образец № 2 по Наредба № 6/2014 г. на своевременно подаденото заявление за намерение като в резултат на това бездействие дружеството е лишено от финансово подпомагане в размер на 225 487,64 лв за 420 т оранжерийни домати, по отношение които е приложена извънредна мярка "изтегляне от пазара" за периода 18.08.-31.08.2014 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди като доказан и основателен с произтичащите от това правни последици. От същия касатор, но срещу допълнителното Решение № 201 от 16.06.2016 г. по същото адм. д. № 878/2014 г. по описа на АС- В. Т. в частта му, с която не е определен искания от дружеството срок за извършване на фактическото действие, за чието извършване ОДЗ-В. Т. е осъдена с изричен диспозитив, е предявена втора касационна жалба с твърдения за неправилност на допълнителното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Иска се формиране на изричен диспозитив, с който да се уважи или отхвърли искането за определяне на искания срок за изпълнение на фактическото действие - включване в списъка- образец № 2 по Наредба № 6/2014 г. От ответника по касационните жалби, ОД"Земеделие" - гр. В. Търново, по делото е предявена частна жалба срещу Определение № 180 от 04.05.2016 г. по адм. д. № 878/2014 г. по описа на АСВТ, с което в производство по чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането на ОД"Земеделие"-В. Т. за изменение на Решение № 84/23.03.2016 по адм. д. № 878/2014/АСВТ в частта му за присъдените в полза на страните разноски. Частният жалбоподател развива доводи за неправилност на определението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде частично отменено в частта на присъдените в полза на "О. Д. - Стефанов"ЕООД-Г. О. разноски, а в полза на ОДЗ - В. Т. да бъде присъден пълния претендиран и дължим размер на разноските - 7 757.53 лв адвокатски хонорар и 1207.40 лв депозити за вещи лица. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, " О. Д. - Стефанов"ЕООД- гр. Г. О., се представлява от адв. Иванов, адв. Владов и адв. Ганева, които поддържат касационните жалби, представят доказателства, а по същество твърдят неправилност на основното съдебно решение и допълнителното решение в обжалваните им части по съображения, подробно развити устно в хода по същество, както и в писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Областна дирекция "Земеделие" -гр. В. Търново, редовно призован, се представлява от адв. Йорданов, който оспорва касационните жалби, поддържа частната жалба, предявена от доверителя му срещу определението в частта за съдебните разноски., а по същество твърди правилност на съдебните решения в атакуваните от касатора части, съответно - неправилност на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и основателност на частната жалба на ОДЗ- В. Т.. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебните решения са неблагоприятни, поради което са допустими. Допустима е и частната жалба срещу определението на АС-ВТ, постановено в производство по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба срещу основното съдебно решение е частично основателна по следните съображения: Със съдебно решение № 84/23.03.2016 г., постановено по адм. д. № 878/2014 г. по описа на АСВТ и допълнено с Решение № 201/16.06.2016 г. по същото дело, АС- В. Т. е отменил като незаконосъобразно неоснователното бездействие на служител на ОД"Земеделие"- гр. В. Търново, изразяващо се в невключване в списъка, изпратен от ОДЗ-В. Т. до МЗХ и обективиран в "Образец № 2" по Наредба № 6/28.08.2014 г. на министъра на земеделието и храните, на своевременно депозираното от "О. Д.- Стефанов"ЕООД- гр. Г. О. заявление вх. № ПО-04-419/03.09.2014 г. в Общинска служба "Земеделие" - гр. Л. и е осъдил ОД"Земеделие"- гр. В. Търново да включи цитираното по-горе заявление вх. № ПО-04-419/03.09.2014 г. по описа на Общинска служба "Земеделие" - гр. Л. в списъка - образец № 2 по Наредба № 6/28.08.2014 г. за условията и реда за прилагане на временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете. Със същото съдебно решение, като трети диспозитив административният съд е отхвърлил съединения с оспорването на отмененото по-горе като незаконосъобразно фактическо бездействие иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ОДЗ- В. Търново за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 225 487,64 лв / изчислено като равностойността на 274.50 евро на тон за претендираните 420 тона за периода: 18.08.-31.08.2014 г./, причинени на дружеството от признатото за незаконосъобразно фактическо бездействие и е присъдил на всяка една от страните съдебни разноски за производството съобразно уважената жалба, съответно - отхвърлената част на съединения с нея иск за вреди, както следва: ОДЗ- В. Търново е осъдена да заплати на "О. Д.- Стефанов" ЕООД- гр. Г. О. съдебни разноски за производството в размер на 4787,88 лв, а търговското дружество е осъдено да заплати на ОДЗ-В. Търново съдебни разноски в размер на 4 533,38 лв. Съдебното решение е обжалвано от " О. Д. - Стефанов" ЕООД- гр. Г. О. само в отхвърлителния му диспозитив по отношение съединения с оспорването иск за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и в съответната на това обжалване част от присъдените съдебни разноски. За да постанови съдебния си акт в атакуваната с касационната жалба част, административният съд е приел, че, макар да е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на служител на ответника ОДЗ- В. Търново, от което се претендират вредите, не са налице останалите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди, които следва да бъдат доказани кумулативно с установеното незаконосъобразно фактическо бездействие - недоказани от ищеца остават наличието на пряка и непосредствена причинно-следствен връзка между незаконосъобразното фактическо бездействие и претендираните вреди, както и реалното настъпване на вредите- още по-малко в претендирания от ищеца размер. На първо място административният съд е заключил, че липсва пряка и непосредствена причинно следствена връзка между невключването от страна на отговорния за това служител на своевременно подаденото от ищеца заявление за намерения в списъка - Образец № 2 по Наредба № 6/2014 г., изпратен до МЗХ и неполучаването на заявената от търговското дружество финансова помощ по същата наредба, равностойността на която дружеството претендира като обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. АС-В. Т. е обосновал този свой извод с обстоятелството, че нито ОДЗ-В. Търново, нито МЗХ, а само Европейската комисия има право да нотифицира заявената за периода финансова помощ, като при тази нотификация е свободна да прецени по отношение кои видове плодове и зеленчуци, съответно - по отношение на кой заявител да извърши нотификацията и по отношение кои продукти и/ или заявители - да откаже нотификация. Въз основа на горното съдът е приел, че самото подаване на заявлението за намерения и включването му в списъка до МЗХ- Образец № 2 от Наредбата по никакъв начин не гарантира получаването на финансова компенсация и не е единственото условие, което следва да бъде изпълнено, за да се гарантира изплащането й. Отделно от това, АСВТ е развил съображения и за липсата на друг елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - липсата на доказани реално настъпили вреди от незаконосъобразното бездействие. На първо място съдът, базирайки се на приетите по делото експертизи и събраните свидетелски показания, е стигнал до извода, че за претендирания период 18.08.-31.08.2014 г. ищцовото дружество не е било в състояние да произведе повече от 150 тона домати, които са били годни за консумация и са били продадени на пазара, а не предадени за храна на животни, поради което "О. Д. С."ЕООД за процесния период не е претърпяло никакви загуби от зеленчуковата си продукция, която да подлежи на компенсиране по Наредба № 6/2014 г. На следващо място съдът е заключил, че от заявените с исковата молба за финансиране по Наредбата общо 420 тона домати самият ищец в заявлението за намерения, депозирано в срок пред ОСЗ- Л., е посочил, че за исковия период 18.08.-31.08.2014 г. претендира за финансово компенсиране само 180 тона, а остатъка до 420 тона домати претендира за следващ период - от 01.09.2014 г. до 30.11.2014 г., поради което неоснователни се явяват претенциите му за количество над 180, т. за исковия период - 18.08.-31.08.2014 г. По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло предявения от търговското дружество срещу ОДЗ- В. Търново иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 225 487, 64 лв, причинени на дружеството от обявеното за незаконосъобразно с диспозитива на същото съдебно решение незаконосъобразното бездействие на административния орган. Решение № 84 от 23.03.2016 г., постановено по адм. д. № 878/2014 г. по описа на АС- В. Т. е частично неправилно в обжалваната му част като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели от своя страна до необоснованост на същото и постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло извода на АС-В. Т. за това, че дружеството - ищец би могло да претендира като евентуално обезщетение за имуществени вреди само тази финансова компенсация, която същото би получило за посочените от него в заявление № ПО-04-419 от 03.09.2014 г. за исковия период /18.08.-31.08.2014 г./ количества домати, предоставени от него за храна на животни, а именно - финансовата компенсация за максимум 180, т., а не за разликата над това количество до пълното претендирано като изтеглено от пазара по извънредната мярка количество - 420, т. Този извод не се променя от представената за първи път пред касационната инстанция декларация от управителя на "О. Д. - Стефанов" ЕООД са допусната в заявлението за намерения от 03.09.2014 г. техническа грешка относно заявените за процесния период количества. Декларацията съставлява твърдение на страна в процеса за изгодни за нея факти, а не доказателство за настъпването им, поради което и по аргумент от чл. 175 от ГПК не може да се квалифицира като признание на факт. Необоснован обаче е изводът на АСВТ за това, че дори претенцията за имуществени вреди в размер на сумата, която "О. Д. С." ЕООД би получила като финансова компенсация за изтеглените от пазара за исковия период 180, т. домати е изцяло неоснователна поради недоказаност на реалното настъпване на вредите и липсата на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираните вреди и признатото за незаконосъобразно фактическо бездействие на служител на ОСЗ-В. Т., от което същите вреди се претендират. За да прецени дали реално са претърпени вредите и дали същите са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с невключването на заявлението на дружеството в списъка - образец № 2 по Наредбата, съдът е следвало да укаже на ищеца, че следва да ангажира доказателства за това дали по своевременно подадените от другите земеделски производители заявления, включени в списъка- Образец № 2 от Наредбата, са извършвани каквито и да било проверки по смисъла на чл. 7 от същата, съответно -такива по чл. 78 от Регламент за изпълнение/ЕС/ № 543/2011 г. на Комисията от 07 юни 2011 г. или проверки съгласно разпоредбата на чл. 108 от същия регламент, съответно - дали всички земеделски производители, включени от съответните ОДЗ в списъците - Образец № 2 до МЗХ са получили финансови компенсации по Наредбата или не, ако не - кои са тези от тях, които не са получили компенсиране и с какви мотиви това компенсиране им е отказано. Без събирането на тези доказателства изводът на АС- В. Т. за липса на причинно -следствена връзка между претендираните вреди и незаконосъобразното бездействие по невключване на ищеца в списъка - Образец № 2 от Наредбата е изцяло необоснован. Като не е указал на ищеца, че не сочи необходими и допустими доказателства за разкриване на обективната истина по спора административният съд е нарушил основен принцип в административния процес - този на служебното начало, прогласен с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, доконкретизиран в чл. 171, ал. 4 от АПК. Въпреки диспозитивното начало в исковото производство / каквото е и това по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/, конкретният исков процес по силата на специалната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ се развива по реда на АПК, т. е. при действие на засиленото по АПК служебно начало, задължаващо съда, без да подменя посочения от ищеца ответник, да спазва основните принципи на АПК, вкл. и задълженията си по чл. 9 от АПК и чл. 171, ал. 4 от АПК. По горните съображения основното съдебно решение в отхвърлителния му диспозитив по отношение иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да бъде отменено като неправилно до размера от 96 637,56 лв / съставляващ равностойността в лева на максималната ставка по Приложение № 2 към чл. 13, ал. 1 от Наредбата - 274.50 Евро на тон за заявеното от ищеца за финансово компенсиране за исковия период - 18.08.-31.08.2014 г. количество домати - 180 тона / и делото в отменената част- върнато на друг състав на АС- В. Т. за ново произнасяне по същество при спазване на съдържащите се в мотивите на настоящия акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на АСВТ в отхвърлителния му диспозитив за сумата над 96 637,56 лв до пълния претендиран размер на обезщетението от 225 487,64 лв като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от предмета на спора съдебното решение следва да бъде отменено и в частта, в която "О. Д.- Стефанов" ЕООД - гр. Г. О., ЕИК ********* е осъдено да заплати на Областна дирекция "Земеделие"- гр. В. Търново сумата 4 533,38 лв разноски по делото съобразно изхода му. В конкретния случай разноски в полза на ответника ОД"Земеделие"-В. Търново не се дължат, тъй като при отмяната на съдебното решение в отхвърлителната му част по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника разноски. По втората касационната жалба, предявена от "О. Д.- Стефанов" ЕООД- гр. Г. О. срещу допълнително решение № 201 от 16.06.2016 г. по делото, настоящата касационна инстанция намира следното: по съществото си тази касационна жалба не следва да се разглежда като такава, предявена в производство по чл. 208 и следващите от АПК. Оплакванията в нея не са насочени срещу формиран от съда диспозитив за това дали отхвърля или уважава искането на молителя по чл. 176 АПК за определяне на срок за включване на подаденото от молителя заявление от 03.09.2014 г. в списъка - Образец № 2 от Наредбата, тъй като такъв диспозитив в допълнителното решение липсва. В същото време в мотивите на допълнителното решение се съдържат мотиви защо съдът следва да отхвърли искането за посочване на срок. При тази хипотеза и с оглед установената съдебна практика касационната жалба срещу допълнителното решение по адм. д. № 878/2014 г. по описа на АСВТ следва да се разглежда не като касационна жалба, а като молба за поправка на ЯФГ, която подлежи на разглеждане от съда, постановил допълнителното решение . Частната жалба на ОД"Земеделие" - В. Т. срещу определение № 180/04.05.2016 г. по адм. д. № 878/2014 г. по описа на АСВТ в частта му, в която е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на основното съдебно решение в частта му за присъдените в полза на " О. Д.-С." ЕООД съдебни разноски, е основателна. С основното съдебно решение АС-В. Т. е осъдил Областна дирекция"Земеделие" - В. Т. да заплати на "О. Д.-С." ЕООД- Г. О. сумата 4787,88 лв разноски съобразно на уважената част от оспорването. С молба от 05.04.2016 г. процесуалният представител на ОДЗ-В. Търново своевременно е направил искане за изменение на съдебното решение в тази част чрез намаляване на присъдените разноски поради неправилното им определяне и направено възражение за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар. Неправилно административният съд е отхвърлил това искане с мотива, че е съобразил както обстоятелството, че уговореният адвокатски хонорар следва да се раздели в две направления, така и с направеното възражение за прекомерност, както и с фактическата и правна сложност на делото. Фактическата и правна сложност на делото касае в много по-голяма степен искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а не установяването на незаконосъобразното фактическо бездействие, което се признава от ОДЗ-В. Търново, поради което оплакването за прекомерна завишеност на присъдения размер на разноските е основателно. Обжалваното определение следва да бъде отменено и, вместо него, настоящият състав на ВАС, трето отделение следва да измени решение № 84 от 23.03.2016 г., постановено по адм. д. № 878/2014 г. по описа на АС-В. Т. в частта му за присъдените в полза на "О. Д. С." ЕООД като намали същите от 4 787,88 лв на 3 787,88 лв. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, върховният административен съд, трето отделение