Решение № 3537 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1929/2026 г.

Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Куш мода“ ООД гр. Бургас, чрез процесуален представител, срещу Решение № 11012/09.12.2025г., постановено по адм. дело № 2276/2024г. на Административeн съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-29002923003185-091-001/12.08.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - Големи данъкоплатци и осигурители София, потвърден с Решение № 1435/30.10.2024г., на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с който на дружеството са начислени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС главница в размер на 153 032.87лв. и лихва в размер на 58 260.59лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Излагат се доводи, че първоинстанционния съд не е обсъдил възраженията на дружеството срещу РА и събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства, а е възпроизвел заключенията в оспорения РА. Съдът избирателно е коментирал част от доказателствата и въз основа на житейска логика и като е пренебрегнал събраните от доставчиците доказателства, без да ги е анализирал, е достигнал до неправилния извод за законосъобразност на РА.

Твърди наличието на предпоставки за ползване право на ДК по издадени фактури от „БГ Стил 08“ ЕООД, „Дайк“ ЕООД тъй като са налице представени доказателства за реалното извършване на фактурираните услуги.

По отношение начислен ДДС поради недоказване на извършен износ на стоки към дружество в страна-членка се сочи, че РЛ е представило справки от системите на „Ин тайм“ ООД за извършени международни пратки, изпратени с услуги UPS, представляващи превозен документ по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 3 от ППЗДДС, като неправилно съдът е приел, че от документа не може да се извлече необходимата информация касаеща ВОД.

По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на оспорения РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява частично основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е била законосъобразността на РА Р-29002923003185-091-001/12.08.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - Големи данъкоплатци и осигурители София, потвърден с Решение № 1435/30.10.2024г., на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с който на дружеството са начислени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС главница в размер на 153 032.87лв. и лихва в размер на 58 260.59лв.

Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената по чл. 120 от ДОПК форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като издадените в хода на ревизията документи са подписани с валидни КЕП.

Описал е установената, релевантна за спора, фактическа обстановка във връзка с ревизията – събраните доказателства в хода на ревизията и на съдебното производство, начина на определяне на данъчната основа за процесните данъчни периоди, съответно размера на установените задължения, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи за материалната законосъобразност на акта.

1. В РА е отказано право на ДК в общ размер на 56 160лв. по фактури с предмет „плащане по договор за дезинфекционно обслужване“ и „съгласно договор за дезинфекция“ с издател „БГ Стил 08“ ЕООД. Приложени са договори за дезинфекционно обслужване от 04.01.2021г., с предмет „абонаментна услуга по дезинфекция на производствени обекти на възложителя на шивашки цех в [населено място] и [населено място]“ с вкл. дейности по ежедневна дезинфекция през работната седмица на площ от 7 800кв.м., находяща се в производствените сгради на предприятието; вторична дезинфекция на същата площ при регистрирани заразни заболявания от органите на РЗИ и пълна дезинфекция през един от почивните дни. Приложени са месечни протоколи за извършване на дезинфекция по два броя, за всеки от обектите за периода януари 2021г. – юни 2021г., като ежедневната дезинфекция е уговорено да се извършва два пъти дневно. Посочено е, че препаратът за дезинфекция е предоставен от изпълнителя по договора, като цената му е включена в цената на услугата по договора. Идентични са и договорите сключени между доставчика „БГ Стил 08“ ЕООД и изпълнителя „Строй къмпани комерс“ ЕООД.

Съдът е възприел доводите в РА, като е приел, че в протоколите за извършена дезинфекция са посочени адресите на обектите и площта който ще бъде обработена и за чия сметка ще бъде препаратът който ще се използва, както и часовете в които ще се извършва дезинфекцията. Според първоинстанционният съд обаче липсват доказателства от поддоставчика за използваните препарати – фактури за закупени биоциди; складови разписки или други документи доказващи закупуването на препарат, без който услугата не може да бъде извършена. Не са представени дневник за проведена обработка, план за дезинфекция, инструкции или други документи доказващи закупуването и влагането на препарата за дезинфекция. Съдът е посочил, че изпълнителя на услугата твърди, че издадените към него от прекия доставчик фактури представляват аванси по сключения договор, а самата сделка е извършена през декември 2021г., когато договорът е изпълнен т.е. шест месеца след като договорът е бил прекратен, което е съществено противоречие с представените от доставчика фактури и протоколи за извършена дезинфекция в шивашките цехове в [населено място] и [населено място]. Освен това съдът е посочил, че според сключения договор между РЛ и доставчика „БГ Стил 08“ ЕООД препаратът за дезинфекция ще се предостави от изпълнителя, като в единият случай това е „БГ Стил 08“ ЕООД, а в другия „Строй къмпъни комерс“ ЕООД т.е. един разход ща бъде за сметка на две различни лица.

Предвид на горното съдът е приел, че липсват доказателства за реалното изпълнение на фактурираните услуги и правилно е отказано право на ДК по фактури издадени от „БГ Стил 08“ ЕООД.

2. Установява се, че през ревизирания период е отказано право на ДК в размер на 71 400.77лв. по 4бр. фактури издадени от „Дайк“ ЕООД с предмет „съгласно договор за изкопни дейности“ и „съгласно акт обр. 19 и приспадане по фактури 7, 8 и 9“.

Към всяка една от фактурите са представени договор за изпълнение на СМР от 24.02.2021г., сключен между „Куш Мода“ ООД като възложител и „Дайк“ ЕООД, като изпълнител, с предмет „Механизирани изкопни дейности на обект, находящ се в гр. Бургас, к-с. „Меден рудник“, кв. 38А с ПИ с обща площ на парцелите от 13 153кв.м., на стойност 357 000лв. без ДДС. Представен е акт обр. 19 от 16.03.2021г. за почистване на храсти и дървета, механизиран изкоп, извозване със самосвали, разкриване с булдозер. Представен е и договор за частично превъзлагане на услугата сключен между „Дайк“ ЕООД и „Строй къмпъни комерс“ ЕООД, сключен на 25.02.2021г. с идентично съдържание като горния договор, но за сума от 350 000лв. без ДДС. В приложение № 1 са посочени същите по вид работи, в три позиции – механизиран изкоп, извозване със самосвал и разриване с булдозер, количествата в куб.м., са в по-малък размер от тези посочени в акт обр. 19, макар и в незначителна степен. И в двата договора е посочено авансово плащане в размер на 300 000лв.

Съдът е приел, че липсва авансово плащане в уговорения размер, което е индиция за фиктивно изпълнение на услугата. Въпреки, че договорът е за 80 календарни дни е приключил за 20 такива, като съдът се е усъмнил във възможностите на изпълнителя да изпълни фактурираните услуги за такъв кратък период от време. Липсват и доказателства кой е осигурил механизацията, необходима за изпълнение на уговорените СМР. Липсват доказателства за капацитета, персонала, техниката и механизацията, организацията, работния график, за да се установи дали срока в който СМР са изпълнени е реалистичен. Според съда описаните в договора дейности немогат да се изпълняват едновременно, а на етапи – първо се извършва почистване, след това масов изкоп и накрая разриване с булдозер, като тези дейности за да се извършат за 20 работни дни е необходима достатъчна механизация на обекта, а работния процес е организиран и разграничен на етапи, за което липсват представени доказателства. Липсват и доказателства за определяне на лицата които да координират дейностите вкл. и по осигуряване безопасността и здравето при работа, предвид чл. 18 от ЗБУТ.

АС – Бургас е посочил, че при липсата на доказателства за наличие на механизация, липса на информация за технически ръководител на обекта, охрана, работници, лица провеждащи инструктаж и отговарящи за координиране на дейностите, документи за извозване и складиране на земните маси, не може да се направи извод за реалното изпълнение на тези услуги. Според решаващия съд за законосъобразното упражняване на материалното право на ДК, получателят е длъжен да докаже, че доставките на услуги реално са извършени, като в конкретния случай с оглед горното това не се установява и правилно е отказано право на ДК по тези издадени от „Дайк“ ЕООД фактури за СМР.

3. По отношение издадена фактура от „Дайк“ ЕОООД и отказано право на ДК за сума от 24 000лв., съдът е посочил, че се касае за сервизен договор за изпълнение на СМР от 05.01.2021г. с предмет „СМР на обект [населено място]“ и сервизен договор за изпълнение на СМР от същата дата с предмет „СМР на обект [населено място]“. В чл. 2 на договорите е посочено, че СМР са извършват на базата на непредвидени и неотложни ремонти, както и планови договорени между възложителя и изпълнителя в зависимост от конкретната авария. При необходимост възложителя може да възложи на изпълнителя да извърши и допълнителни количества работи. Срокът за изпълнение на договорите е 1 календарна година от датата на сключване. Договорените дейности са били превъзложени от „Дайк“ ЕООД на „Строй къмпани комерс“ ЕООД.

Според АС – Бургас договорът урежда условията за бъдещи дейности, но не удостеверява сам по себе си извършването на конкретни видове СМР, поради което реалността на отчетените работи следва да се докаже чрез конкретни документи – протоколи, отчети за извършена работа, количествени сметки и др., като такива документи не са били представени. В договора в чл. 14 е посочено, че всички разходи за извършване на ремонтните работи са за сметка на възложителя, като в единия случай е „Куш Мода“ ООД, а в другия „Дайк“ ЕООД, като отново едни разход е за сметка на две различни лица. Според съдът при различни възложители, но идентичен текст за разходите, технически и икономически веригата договори не предоставя логическа последователност и не доказва реално изпълнение на договорите. Свидетелските показания също не внасят яснота и конкретика във връзка с предоставените услуги и не опровергават констатациите на органите по приходите. АС – Бургас е доситгнал до извод за законосъобразност на РА и в тази му част.

4. Установява се, че РЛ е издало 2бр. фактури с получател „FaBric Sales AB&Co.KG Germany“. Дружеството е било дерегистрирано по ЗДДС на 31.05.2021г. и към фактурите не са представени съпътстващи документи. Съдът е посочил, че не е изпълнено условието на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, грешно са декларирани като ВОД на стоки и неправомерно е приложена нулева ставка на ДДС. В издадените фактури и в дневниците за продажба името на получателя се различава от съответстващото на този номер име на дружеството. За правилно е прието определяне на дължимия данък по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.

Установява се, че РЛ е издало 5бр. фактури с получател „Weekday H&M Hannes&Mauritz GBS AB“. Във връзка с транспортирането на стоките са представени справки за извършени международни пратки от куриера „Ин Тайм“ ООД. Съдът е посочил, че от съдържащата се в справките информация не е възможно да се установи по кой документ за износ, каква конкретно стока е изнесена извън територията на ЕС. Според чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС следва да се представят митнически документ, в който доставчикът да е вписан като износител на стоката; фактура за доставка и документ за превоз на стоките. Установено е, след проверка на Агенция „Митници“, че няма регистрирани митнически декларации за износ с получател „Weekday H&M Hannes&Mauritz GBS AB“ и съдът е приел, че тъй като доставчикът не се е снабдил с документите по чл. 21 – 38 от ППЗДДС в законоустановения срок, то доставката се счита за облагаема със ставка от 20% по арг. от чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС и правилно органа по приходите е начислил ДДС по издадените от РЛ пет броя фактури.

Предвид гореизложените изводи АС – Бургас е отхвърли изцяло жалбата на „Куш мода“ ООД срещу процесния РА.

Решението е частично неправилно.

1. По отношение отказано право на ДК в общ размер на 56 160лв. по фактури с предмет „плащане по договор за дезинфекционно обслужване“ и „съгласно договор за дезинфекция“ с издател „БГ Стил 08“ ЕООД, фактите са установени правилно, но неправилни са правните изводи на първоинстанционния съд.

Касае е се за предоставяне на ежемесечни услуги свързани с дезинфекция на посочените в сключения договор помещения. Разпоредбата на чл. 8 от ЗДДС гласи, че услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство, а по силата на чл. 9 от с.з. доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав. Освен притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, в състава се включва и установяването на реалното получаване на услугите по облагаемата доставка – арг. чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и главно доказване, елементите от състава на данъчното предимство - арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. Доказателствената тежест в процеса е разпределена правилно от административния съд, но при преценката са взети предвид обстоятелства извън състава на правото на приспадане на данъчен кредит. Натрупаната практика на Съда на ЕС и на ВАС в тази насока не е обсъдена и съобразена в мотивите. Получателят по доставката - "Куш мода" ООД, е длъжен да установи всички положителни факти и да докаже реалността на сделките по фактурите с издател „БГ Стил 08“ ЕООД, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Получателят не може да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост /в случая материална/ за извършване на доставките. В този смисъл са постановените от Съда на ЕС решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-285/11, по дело С-324/11, по дело С-18/13 и много други. Както е посочено в решението по дело С-277/14, т. 50 и т. 51, когато данъчната администрация констатира, че издателят на фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази, която трябва въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от измама с ДДС, като запитващата юрисдикция следва да провери дали администрацията е направила това. Мерките, които в конкретния случай е разумно да се изисква да бъдат взети от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от друг стопански субект по предходна сделка, се определят основно с оглед на обстоятелствата в конкретния случай /вж. решение по дела C 80/11 и C 142/11/.

В хода на ревизията е установено наличие на облигационна връзка между РЛ и доставчика му „БГ Стил 08“ ЕООД чрез сключване на договори за дезинфекционно обслужване от 04.01.2021г., с предмет „абонаментна услуга по дезинфекция на производствени обекти на възложителя на шивашки цех в [населено място] и [населено място]“. Към издадените фактури са приложени и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за извършени дезинфекционни услуги на посочените обекти. Тези частни документи не са оспорени от страна на данъчния орган и удостоверяват извършените и посочени в тях услуги. При тези установени факти и с оглед посочените правни постановки по-горе следва да се приеме, че е налице реалност на доставените между РЛ и доставчикът му дезинфекционни услуги по начин и в обем уговорен между страните в сключените договори. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че РЛ не е доказало закупуване на дезинфекционни материали от страна на доставчика т.е. липсата на материална обезпеченост у последния да извърши услугите, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност от Съда ЕС в решението по дело С-324/11, решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др., според която добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По делото липсват преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

С оглед горното решението в тази си част е неправилно.

2. По отношение отказано право на ДК в размер на 71 400.77лв. по 4бр. фактури издадени от „Дайк“ ЕООД с предмет „съгласно договор за изкопни дейности“ и „съгласно акт обр. 19 и приспадане по фактури 7, 8 и 9“, изводите на съда са неправилни.

Както се посочи по-горе в практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС или услугата е извършена и резултатът е предаден от доставчика на получателя – чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Следва да се отбележи, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова, не е предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит и в този смисъл е практиката на Съда на ЕС - решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. D.) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на Върховния административен съд. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съдът не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките.

Установява се безспорно, че към издадените фактури са представени договор за изпълнение на СМР от 24.02.2021г., сключен между „Куш Мода“ ООД като възложител и „Дайк“ ЕООД, като изпълнител, с предмет „Механизирани изкопни дейности на обект, находящ се в гр. Бургас, к-с. „Меден рудник“, кв. 38А, както и акт обр. 19 от 16.03.2021г. за почистване на храсти и дървета, механизиран изкоп, извозване със самосвали, разкриване с булдозер. Представен е и договор за частично превъзлагане на услугата сключен между „Дайк“ ЕООД и „Строй къмпъни комерс“ ЕООД, сключен на 25.02.2021г. с идентично съдържание като горния договор. В приложение № 1 са посочени същите по вид работи, в три позиции – механизиран изкоп, извозване със самосвал и разриване с булдозер, количествата в куб.м., са в по-малък размер от тези посочени в акт обр. 19, макар и в незначителна степен.

При съобразяване с практиката на Съда на ЕС, приложените по делото писмени доказателства – договори и приемо-предавателни протоколи, следва да се направи обоснован извод за доказаност на извършването на процесните доставки на услуги от сочения във фактурите доставчик. Начинът на възлагане и осъществяване на работите е описан от свид. Г. в с.з., като подробно обяснява извършените на обекта мероприятия, което съвпада и с удостовереното в подписаните двустранно протоколи обр. 19. Налице е пълно съответствие в описанието на услугите като вид, ед. мярка, количество, ед. цена и обща цена съгласно приложението към всеки един от договорите и протоколите за установяване на завършването на услугите. Писмените документи са двустранно подписани от представител на възложителя и на изпълнителя. В тях се съдържа конкретизация и на обектите, на които да бъдат изпълнени съответните услуги. Налице е и плащане по фактурите, което без да е елемент на правото на ДК е индиция за реалното изпълнение на договорените услуги.

Соченото като основание от АС – Бургас за отказ от право на ДК по тези фактури е свързано с липсата на представени доказателства за наличие на съответен капацитет у доставчика за извършване на договорените услуги, както и липсата на представени доказателства от негова страна за наличие на съответна механизация спомагаща за извършване на договорените услуги е неоснователно и е в противоречие с практиката на ВАС и СЕС по идентични дела. Липсата на представени, но неизискани доказателства за наличие на материален и кадрови потенциал у доставчика да извърши договорените услуги не води до еднозначния извод, че соченият във фактурите доставчик не е осъществил процесните услуги. Във връзка с гореизложеното следва да се допълни, че за да упражни правото на приспадане на данъчен кредит, ревизираният следва да е добросъвестен, да е положил дължимата грижа по всяка доставка – грижата на добрия търговец, т.е. да е взел всички разумни мерки, за да се избегне участието в данъчна измама, което е изискване за положителни действия. В този смисъл Решение на Съда на ЕС от 21 юни 2012г. по дело С-80/11 и С -142/11. Според така установената практика на Съда на ЕС, на данъчно задължено лице може да се откаже право на приспадане само при условие, че въз основа на обективни данни се установи, че данъчно задълженото лице, което е получател по доставките, представляващи основание за правото на приспадане, е „знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки и услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги“. В същия смисъл са и съображенията на Съда на ЕС, изложени в т. 38 от Решение от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, съгласно които за целите на тази обща преценка националната юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи.

В процесния случай, както бе посочено по-горе, обективни данни за участието на ревизираното лице в данъчна измама не са налице. Изводът на съда за законосъобразност на РА относно отказания на получателя данъчен кредит по спорните доставки от за които от съвкупния анализ на доказателствата се установява реалното им осъществяване, е необоснован и формиран при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

3. По отношение издадена фактура от „Дайк“ ЕОООД и отказано право на ДК за сума от 24 000лв., се установява, че се касае за сервизен договор за изпълнение на СМР от 05.01.2021г. с предмет „СМР на обект [населено място]“ и сервизен договор за изпълнение на СМР от същата дата с предмет „СМР на обект [населено място]“.

Видно от сключените договори се касае за услуги за абонаментно обслужване т.е. СМР услугите фиксирани в договорите ще бъдат изпълнени при нужда, като по договорът се дължи заплащане тъй като дружеството доставчик е в готовност при нужда т.е. при отправена заявка от РЛ за настъпили ремонтни дейности да изпълни тези договорености. Това следва и от дадените пред съда свид. показания на О. и Х., които дават показания, че сградите в които се помещават цеховете са стари и има нужда от ежемесечни ремонти по тях, като липсата на работна ръка е принудило РЛ да сключи договорите за абонамент, чрез който се решават ремонтните му проблеми. Договорът има за цел клиента – РЛ да получи регулярни, предварително уговорени услуги от доставчика срещу фиксирана месечна такса, осигурявайки по този начин постоянна регулярна поддръжка. Чрез договора се гарантира непрекъснато обслужване и дейности според нуждите на РЛ, като липсата на подписани приемо-предавателни протоколи не води до извод за липса на реално изпълнение по договора, тъй като заплащането по него се дължи именно поради факта на характерното му абонаментно обслужване и цената е ясто договорена между страните.

Предвид горното изводите на АС – Бургас за липсата на предпоставки за ползване на ДК по тези фактури е неправилен.

4. По отношение 5бр. фактури с получател „Weekday H&M Hannes&Mauritz GBS AB“, първоинстанционният съд е приел, че от съдържащата се в справките информация не е възможно да се установи по кой документ за износ, каква конкретно стока е изнесена извън територията на ЕС, а освен това е прието, че доставчикът не се е снабдил с документите по чл. 21 – 38 от ППЗДДС в законоустановения срок и доставката се счита за облагаема.

Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата съдебна инстанция. Установява се, че по издадените фактури стоката следва да се изнесе за Великобритания т.е. трета страна извън страните- членки. Нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗДДС дава възможност за освобождаване с право на приспадане на ДК за доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на ЕС, а в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗДДС е посочено представянето на определени документи, като препраща за това към ППЗДДС. В чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС са посочени изчерпателно необходимите документи установяващи ВОД към трета страна – митнически документ, фактура и документ за превоз на стоката. В конкретния случай РЛ е представило само фактура и превозен документ – този документ се извлича от представените справки от спедитора „Ин Тайм“ ООД. Липсва представяне на митнически документ, със съдържание посочено в горния подзаконов текст. Това е установено от извършената от данъчния орган справка в Агенция „Митници“ където е установено липсата на регистрирани ЕАД за износ с получател „Weekday H&M Hannes&Mauritz GBS AB“.

Неоснователна е и жалбата относно 2бр. фактури с получател „FaBric Sales AB&Co.KG Germany“. Установено е, че дружеството е било дерегистрирано по ЗДДС на 31.05.2021г. и към фактурите не са представени съпътстващи документи. Според нормата на чл. 53 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2.

Според ал. 2 от същата норма за прилагане на нулева ставка по ал. 1 доставчикът следва да разполага със: 1. документи за доставката, определени с правилника за прилагане на закона, и 2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки, наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011", или определени с правилника за прилагане на закона. В ал. 3 е посочено, че ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, ал. 1 не се прилага. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 2, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Във връзка с тези правни норми, правилно АС – Бургас е приел, че по отношение на РЛ не са налице предпоставките на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС и следва по твърдения ВОД да му се начисли ставка от 20% съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.

С оглед на горното следва да се отмени решението на АС – Бургас в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния РА в частта на отказано право на ДК по фактури издадени от „БГ Стил 08“ ЕООД и „Дайк“ ЕООД в общ размер на 151 560.77лв. и съответните лихви за забава, и следва да се остави в сила решението на първоинстанционния съд по отношение допълнителни задължения по ЗДДС поради непризнат ВОД в общ размер на 1 472.10лв., със съответните лихви за забава.

Следва да се измени решението в частта за разноските като се отмени за сума над 501.90лв.

С оглед изхода от спора на ответната страна следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции, спрямо отменената част на съдебното решение, а именно 14 565.40 евро, предвид представените и за двете съдебни инстанции доказателства за процесуално представителство и списъци по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,