Решение № 13021 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8146/2017 г.

Решение № 13021 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8146/2017 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главен директор на Главна дирекция "Г. и регионално развитие" (ГД "ПРР") към Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) и заместник-ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) срещу решение № 3384 от 18.05.2017 г., постановено по административно дело № 2776 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Счита за незаконосъобразен и неправилен извода за липса на компетентност на издателя на обжалвания акт. Като се позовава на Заповед № РД -02-14-39/12.01.2015 г., твърди че министърът на регионалното развитие и благоустройство е определил г-жа А. С. за заместник-ръководител на УО на ОПРР 2007-2013 г., като в заповедта било определено и правомощието й да подписва документи пряко свързани с администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване, и нередности, установени при изпълнение на Оперативна програма "Регионално развитие 2007-2013 г.". Оспорва се и изводът на съда, че липсва законов текст, който да предвижда възможност на министъра да делегира свои функции по налагане на финансова корекция на друг орган. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). От настоящата съдебна инстанция се иска да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да остави в сила писмо изх. № 99-00-6-6491/17.06.2015 г. на главния директор на ГД "ПРР" и зам. ръководител на УО на ОПРР. Претендира разноски. Ответникът - Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител, изразява становище в съдебно заседание и в представени писмени бележки за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Административен съд С. - град е обявил нищожността на писмо изх. № 99-00-6-6491 от 17.06.2015 г. на главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и зам. ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие". От представените с административната преписка доказателства се установява, че Агенция "Пътна инфраструктура" е бенефициер по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) по Оперативна програма "Регионално развитие" рег. № BG161РО001/2.1-01/2007/001/042 от 7.12.2011 г. с предмет: Лот 41 Път - II -58 - Р-н I - 5 (Ч.) - границата с ОПУ П. от км 17+500 25+047 и път III -5904 - Крумовград - Д. Г. К. - А. - Гръцката граница от км 20+340 до км 26+166. Във връзка с постъпили сигнали за нередност рег. № 1033- от 1 до 6 УО на ОП "РР" е извършил контрол за законосъобразност на открита процедура по ЗОП с предмет: "Избор на изпълнител за строителството на осем обекта от четвърти етап на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 -2013 г.", обявена на осем обособени позиции". С писмо изх. № 99-00-6-6491/1.09.2014 г. УО е уведомил бенефициера за сигналите за нередност, подробно е направил анализ на установените факти и обстоятелства, даващи основания за съмнения за нередност, указана е възможността да направи възражения. След получаване на писмото Агенция "Пътна инфраструктура" е депозирала становище вх. № 99-00-6-6485/4/18.09.2014 г. против описаните твърдения за нарушения и квалифицирането им като нередност. С писмо изх. № 99-00-6-649 (2)/12.12.2014 г. УО на ОПРР е извършил пълен анализ на установените нарушения и становището на бенефициера по тях и е определил окончателна финансова корекция и е предоставил информацията на бенефициера. Със същото писмо Агенция "Пътна инфраструктура" е информирана за правото на изслушване на основание чл. 13, ал. 1, т. 5 - 7 от МОФК, приета с ПМС № 134/2010 г. Въз основа на така извършената проверка е издадено писмо изх. № 99-00-6-6491 от 17.06.2015 г. на Главен директор на ГД "ПР" и зам. ръководител на УО на ОПРР А. С., с което е приключена процедурата по администриране на сигнали за нередност № 1033 до 1033-6 от Регистъра на сигнали и нередности в ГД "ПРР" в МРРБ като е установена нередност по т. 14 от категория 2 - "Оценяване на предложения", към Приложението към чл. 6, ал. 1 от МОФК, приета с ПМС № 134/2010 г. - "Изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което води до незаконосъобразно отстраняване на участници/кандидати в процедурата". Определена е финансова корекция в размер на 5 % от разходите по сключения договор № РД 33-22 с изпълнителя ДЗЗД "Т. И." на стойност 5 037 407,27 лв. без ДДС, сключен по ОП № 2 на обществената поръчка. При така установеното съдът е приел, че актът е издаден от некомпетентен орган - директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие", заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие". Решението е правилно по изложените съображения за нищожност на акта. Издателят на административния акт, с който е наложена финансовата корекция, е главният директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие". Със заповед № РД-02-14-39 от 12.01.2015 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил лицето А. С., на длъжност главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" за заместник-ръководител на УО на ОП "Регионално развитие" 2007-2013 г. и на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., като в пет точки й е възложил конкретни правомощия, включително да ръководи и организира дейността на УО на ОП "Регионално развитие" 2007-2013 г., в качеството си на заместник-ръководител на УО, както и да подписва документи, във връзка с нередности, установени при изпълнение на ОП "Регионално развитие" 2007-2013 г. Като основание за издаване на заповедта са посочени чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 ЗФУКПС. В чл. 25, ал. 4 от ЗА и чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ са регламентирани видовете актове, издавани от министрите в качеството им на централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност, включително на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сред които и заповеди. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗФУКПС, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. В чл. 2, ал. 2 ЗФУКПС са посочени организациите в публичния сектор, по смисъла на посочения закон, сред които са и организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз, каквато безспорно се явява МРРБ. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МРРБ, Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е ръководител на администрацията, в рамките на чиято структура се намира управляващият орган (чл. 25, ал. 1 ЗА). В чл. 4, ал. 2 ЗФУКПС е регламентирано, че ръководителите на структури и звена, които изпълняват функциите на разплащателни, управляващи или междинни органи по фондове на Европейския съюз, отговарят за осигуряване на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон и приложимите актове на Европейския съюз. Макар, че в ЗФУКПС е предвидена отговорност на ръководителите на организациите по чл. 2 за контрола на законосъобразното разходване на публичните средства (чл. 7, ал. 1 от посочения закон), конкретно тяхно правомощие да налагат финансови корекции е регламентирано в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ е посочено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Видно от гореизложеното ръководител на УО на ОП "Регионално развитие", разполагащ с правомощието да налага финансови корекции, може да бъде министърът на регионалното развитие и благоустройството или друго оправомощено от него за ръководител на УО длъжностно лице. В случая със заповед № РД-02-14-39 от 12.01.2015 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството, не е определил друго лице да е ръководител на Управляващия орган, а вместо това е делегирал правомощия на заместник-ръководителя на управляващия орган, каквато възможност за делегация на правомощията за налагане на финансови корекции не е предвидена. Въпреки, че данни за това не се съдържат по делото, от редица публикации в интернет се установява, че към датата на издаване на оспорения акт, министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на УО на ОП "Регионално развитие" 2007 - 2013 г., което лице е различно от издателя на акта. Изложеното води до извод, че главният директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" би могъл да издаде валиден административен акт за налагане на финансова корекция единствено в хипотезата на заместване, доказателства за което по делото не са ангажирани. Допуснато е нарушение на материалната компетентност, което има за правна последица нищожност на оспорения административен акт. Като е приел, че актът е издаден от некомпетентен административен орган, съдът правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния ответник искане за присъждане на разноски е основателно. Поради това, касаторът следва да бъде осъден да му заплати от бюджета си сумата от 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение