Решение № 1323 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3857/2009 г.

Решение № 1323 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3857/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Петромакс" ООД - София, представлявано от управителя Александър Найденов, срещу решение № 30 от 29.01.2009 г. по адм. дело № 1086 от 2008 г. на Административния съд - Плевен, 8-и състав. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-10-1477 от 14.11.2008 г. на кмета на община Плевен, издадена на основание чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост, за изземване на имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Плевен. Приел, че собствеността върху земята е общинска, а отстъпеното право на строеж на жалбоподателя не е било реализирано в рамките на 5-годишния срок. Заповедта е издадена от компетентен административен орган и при спазване на установената форма. В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като краен резултат е правилно, но не по изложените мотиви. Неправилно съдът е приел, че първоначално отстъпеното право на строеж върху общинска земя за "изграждане на тренировъчен спортен комплекс - I етап паркинг" в парцел I, кв. 567а по плана на гр. Плевен, на жалбоподателя със сключен договор от 17.05.1995 г. правото на строеж е било погасено по давност на 13.10.2002 г.. След което, при наличието вече на погасено право на строеж, е бил сключен анекс на 4.02.2003 г. между страните, който не е породил правни последици. Анексът не е сключен при наличието на погасено право на строеж, тъй като със силата на присъдено нещо съдът е бил обвързан с датата 13.10.1997 г., приета за фактическа възможност за упражняване на правото на строеж от касатора, посочена в решенията, постановени по адм. дело № 304 от 2001 г. на Плевенския окръжен съд, и в решението на Върховния административен съд по адм. дело № 10319 от 2001 г. на III отделение. Именно поради неизтекъл петгодишен срок за реализиране на правото на строеж по тези дела е била отхвърлена заповедта на кмета, издадена на основание чл. 65 ЗОбС. А следва да се има предвид, че тези две дела са водени през 2001 и 2002 г., като са прекъснали течението на давността. Така че давността е изтичала едва през 2004 г., а анексът е сключен през 2003 г.. За сключването му е било взето решение от общинския съвет, изрично посочено в анекса. Не е задължително провеждането на търг или конкурс, както възразява ответната страна, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ЗОбС. Още повече, че с това решение не е дадено съгласие за ново учредяване на право на строеж върху общинска земя, а само за продължаване на срока - в рамките на пет години от подписването му от страните. Този срок обаче е изтекъл на 4.02.2008 г. и процесната обжалвана заповед на кмета, издадена на 14.11.2008 г., е законосъобразна, след като не е било реализирано строителството в рамките на петгодишния срок от учредяването му. Налице са условията на чл. 65 ЗОбС - имотът се държи от касатора вече на отпаднало правно основание, наличието на което е достатъчно за изземване на имота от общината. Неоснователно е възражението на касатора, че е необходимо воденето на отделно исково производство, тъй като не се касае за учредено право на строеж по реда на ЗЗД. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,