Решение № 4739 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10767/2010 г.

ВАСIII отделение05.04.2011 г.докладчик т Николай Урумов

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 569 от 19.07.2010 г. постановено по адм. д. № 479/2010 г. по описа на Административен съд - София област. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4739 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10767/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Владимир Георгиев, в качеството му на председател на Общинския съвет гр. Самоков, срещу решение № 569 от 19.07.2010 г. постановено по адм. д. № 479/2010 г. по описа на Административен съд - София област. В жалбата са излагат съображения за незаконосъобразност на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - областния управител на Софийска област, прави искане за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение, административният съд в производство по чл. 145 от АПК във връзка с чл. 45, ал. 4 ЗМСМА е уважил оспорването на областния управител на Софийска област и е отменил решение № 1318 прието по протокол № 32 на заседание на Общинския съвет - гр. Самоков /ОС/, проведено на 20.05.2010 г. С него общинския съвет е преобразувал собствеността на имот пл. № 1029 в кв. 51 по регулационния план на гр. Самоков, ведно с построените в него сгради от публична в частна общинска собственост. Съображенията за това са били, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС, тъй като по делото не било установено процесния имот да е престанал трайно да задоволява обществени потребности от общинско значение. Съдът е приел, че от докладната записка на кмета на общината, това предложение е било направено с оглед предстоящо преместване на общинското лесничейство в други сгради, както и включването на същия имот в приватизационната програма на общината за 2010 г., но от данните по делото се установявало, че администрацията на лесничейството продължавало да се помещава все още в имота. Направен е извод, че решението било взето преждевременно, още повече, че по делото не били представени убедителни доказателства в подкрепа на решението на общинския съвет, че действително е отпаднал обществения интерес към имота. Така прието е законосъобразно. Настоящият тричленен състав споделя напълно изводите направени от административния съд. Те са взети въз основа на напълно изяснената фактическа обстановка, при която е било внесено, обсъдено и гласувано решението на общинския съвет предмет на делото. Обоснован е изводът, че взетото решение не е било съобразено с конкретната фактическа обстановка към момента на приемането му. От една страна общинският съвет е приел, за наличието на отпаднали обществени потребности от местно значение за имота, въпреки че в него към момента на приемане на решението все още се е помещавало общинското лесничейство. От друга страна, след като веднъж е било прието от общинския съвет, че този имот има статут на публична общинска собственост /АОС № 2415/2002 г./, то без да бъдат представени достатъчно доказателства по делото, общинският съвет е приел обратното, че е имотът е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС. Обстоятелството че този имот бил включен в плана за годишната приватизация на общинско имущество за 2010 г., не може да се приеме, че е основание за отпадане на предназначението на имота съгласно критериите на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС. Като е достигнал до същите изводи, административният съд е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1