Решение № 13578 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6111/2009 г.

Решение № 13578 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6111/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Ангел Божков Нешев от гр. Ботевград, срещу решение № 54/12.02.2009 г., постановено по адм. д. № 766/2008 г. на Административен съд - гр. София-област, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответниците "Ел Ем Импекс" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София и н-кът на Софийска РДНСК, изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Ангел Божков Нешев, срещу Заповед № А-04-92/8.08.2008 г. на н-ка на Софийска РДНСК, с която на основание чл. 216, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗУТ, по жалбата на Ангел Божков Нешев оставил в сила Разрешение за строеж № 101/12.05.2008 г. на главния архитект на община гр. Ботевград, за строеж "преустройство на супермаркет - част от партерен етаж на градски универсален магазин в аптека за готови лекарствени форми", в УПИ IV-универсален магазин, кв. 75, по плана на гр. Ботевград, издадено в полза на "Ел Ем Импекс" ЕООД. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не са нарушени административнопроизводствени правила и материалноправни разпоредби, поради което заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. При постановяване на решението, съдът е обсъдил обстойно събрания по делото доказателствен материал, както и заключението на вещото лице, съвкупно и поотделно, и обосновано и при правилно прилагане на материалния закон е приел, че изменението на фасадата на сградата, като обща част, с оформяне на врата в съществуваща витрина, не представлява съществено изменение на общата част на сградата, поради което не се изисква съгласие на съсобствениците в сградата. Правилно с оглед на това е прието, че не е нарушен чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Действително при оспорване законосъобразността на строителното разрешение, административният орган, а впоследствие и съдът следва да обсъдят и инвестиционния проект като неразделна част от разрешението, но в случая спорният момент е бил налице ли са условията по чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, което обуславя липсата на необходимост от съгласие на останалите собственици на сградата. Тези обстоятелства и установяващите ги доказателства са обсъдени подробно в мотивите на решението, както и това, че се касае за промяна предназначението на обект в нежилищна сграда. Тези релевантни факти се отнасят, както до строителното разрешение, така и до инвестиционния проект. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изложените съображения и правни изводи в мотивите към обжалваното решение, поради което не се налага преповтарянето им, след като същите не противоречат на материалноправни норми. Решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК