Решение № 6813 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1596/2021 г.

Решение № 6813 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1596/2021 г., III о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу решение № 1768/26.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1589/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, с което Агенцията е осъдена да заплати на "Милки груп био" ЕАД сумата от 360. 00 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване на НП № 367/15.05.2019 г. на зам. директора на ТД на "Северна морска" в Агенция "Митници" на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 17.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 385. 00 лева. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 208, т. 3 от АПК. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Милки Груп Био" ЕАД, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Варна е уважил иска на "Милки Груп Био" ЕАД за сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, направени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалването на наказателно постановление (НП) № 367/15.05.2019 г. на зам. директора на ТД на "Северна морска" в Агенция "Митници" на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 17.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Наред с това съдът е осъдил Агенция "Митници" да заплати на дружеството съдебно-деловодни разноски направени в първоинстанционното производство в размер на 385 (триста осемдесет и пет) лева. За да стигне до този правен резултат, административният съд след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е приел, че предявеният имуществен иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната на НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е приел иска за имуществени вреди за доказан в размер за сумата от 360 лв. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 360 лв., за осъществено процесуално представителство по съдебно оспорване на НП № 367/15.05.2019 г. на зам. директора на ТД "Северна Морска" в Агенция "Митници" по АНД № 210/2019 г. по описа на Районен съд – Девня. По делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с извършена правна защита и съдействие от адв. С. Ж. В представения по АНД № 210/2019 г. по описа на Районен съд – Девня Договор за правна защита и съдействие, е отразено заплащането на сумата от 360. 00 лева. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. При постановяване на решението съдът е съобразил и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС на РБ като е присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото в полза на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение