Решение № 13680 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2257/2011 г.

Решение № 13680 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2257/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния-процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 211к от Закона за митниците /ЗМ/. Образувано е по касационната жалба на "СТРОЙВИЛ" ЕООД със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. "Велико Търново" № 25, ет. 1, ап. 3, подадена чрез процесуалния му представител адв. Минков, срещу решение № 4244/15.12.2010 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 1811/2009 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 47/27.11.08 г., издадено от началника на Митница София, потвърдено с решение № С-57/02.02.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция София. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е изяснил релевантните за спора факти и не се е съобразил със заключението на експерта, според което от приложените доказателства по делото и описанието на стоките в тях не може да се направи извод за идентичност на същите по двете групи ЕАД. Позовава се на решения на ВАС, постановени по жалби на "Планет Паркет П. П." АД като твърди, че внасяните от двете дружества стоки от Китай са идентични. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ППСПДВ № 47/27.11.08 г., издадено от началника на Митница София, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Столична като правоприемник на Митница София - оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинт. страни не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е било ППСПДВ № 47/27.11.08 г., издадено от началника на Митница София, потвърдено с решение № С-57/02.02.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция София, с което на "СТРОЙВИЛ" ЕООД са определени допълнителни задължения за заплащане на мито в размер на 111 633.20 лв. и ДДС в размер на 22 326.65 лв. ведно със законната лихва от момента на възникване на задължението до погасяването му. За да отхвърли жалбата на "СТРОЙВИЛ" ЕООД срещу ППСПДВ, административният съд е приел следното: От фактическа страна е установено, че по 17 бр. ЕАД в периода 07.02.2007 г. - 31.10.2007 г. жалбоподателят е оформил митнически режим "внос - крайно потребление" на стока, описана в декларациите като водоустойчиви плоскости за строителство с деклариран в кл. 33 код по ТАРИК 44130000000 със ставка на митото 0% и страна на произход - Китай. От страна на митническите органи е извършена документална проверка и е констатирано, че по други 5 броя ЕАД от м. април, май и юни 2008 г. също е оформен митнически режим "внос - крайно потребление" на стока, описана в декларациите като водоустойчиви плоскости за строителство от същия изпращач на стоките и при сходни цени, които варират от 439.45 лв./куб. м. до 528.96 лв./куб. м. С решение № С-47-0514/20.08.08 г. е извършена корекция на декларираните кодове по тези 5 ЕАД като е приет код по ТАРИК 44123200000 със ставка на митото в размер на 7%. С уведомление № С - 47-0512/21.07.08 г. дружеството е поканено доброволно да заплати допълнително определените задължения по тези 5 ЕАД и то е направило това. В обжалваното пред АССГ ППСПДВ и потвърждаващото го решение е прието, че стоките по двете групи ЕАД са с идентично качество и технически характеристики. Тази идентичност се установява от описанието на стоките. Извършването на експертиза не е задължително с оглед разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от ЗМ, която позволява съответният митнически режим да се приложи въз основа на данните в митническата декларация. От основното и допълнително заключения на в. л. по назначената СТЕ се установява, че във фактурите към двете групи ЕАД стоките са описани като водоустойчив шперплат, уплътнен дървен материал за кофражни платна, импрегниран и обработен с лепила и смоли и с черно изолационно фолио. Вписаните фирма-изпращач и фирма-производител са едни и същи. Само по документи не може да се направи извод за идентично качество и идентични характеристики на стоките. Заключението не е коментирано от съда, но е посочено, че по идентичен казус между същите страни и с идентичен предмет на спора има постановено решение на АССГ, потвърдено с решение № 5835/04.05.2010 г., постановено по адм. д. № 16079/2009 г. на ВАС. Настоящата съдебна инстанция намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд. Основателен е доводът на касатора, че заключенията на основната и допълнителна СТЕ не са обсъдени от съда. Категоричен е изводът на вещото лице, че само по документи не може да се направи извод за идентично качество и идентични технически характеристики на стоката, внесена по двете групи ЕАД /от 2007 г. и от 2008 г./. Само обстоятелството, че между същите страни за спор, свързан с друг внос има влязло съдебно решение, не е достатъчно, за да бъде потвърдено като законосъобразно ППСПДВ. Съдебното производство по обжалване на този акт съгласно чл. 211к от ЗМ се развива по реда на ДОПК. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът е бил длъжен да реши правния спор по същество, а този спор се е свежда до това как следва да бъде класирана внесената стока предвид установените свойства и технически характеристики на същата - дали с тарифен код 44130000000 от КН или с тарифен код 44123200000. По този въпрос съдът изобщо не се е произнесъл. За позиция 44130000000 от КН е дадено следното описание на стоката - "уплътнен дървен материал на блокове, плочи, дъски или профили". Според забележка 2 към глава 44, по смисъла на тази глава под уплътнен дървен материал следва да се разбира масивен дървен материал или шперплат, който е бил подложен на химична или физична обработка / за шперплата тази обработка следва да е по-напреднала от тази, която се предвижда за осигуряване на сцеплението/. Според заключението на СТЕ, стоката е описана във фактурите като водоустойчив шперплат, уплътнен дървен материал за кофражни платна, импрегниран и обработен с лепила, смоли и с черно изолационно фолио. Самото описание показва последваща обработка на шперплата, който е импрегниран и обработен с лепила и смоли, т. е. не е описан обикновен шперплат, който се класира с тарифен код 4412. За целта обаче е необходимо от страна на жалбоподателя да се представят доказателства, изхождащи от производителя, установяващи каква е технологията на производство на стоката и назначаване на СТЕ, която да даде заключение за това налице ли е в случая такава химична или физична обработка на шперплата, която е по-напреднала от тази, осигуряваща сцеплението и която да покрива определението за уплътнен дървен материал по смисъла на забележка 2 към глава 44, за да се приеме, че правилно е класирана стоката в позиция 44130000000 от КН от страна на жалбоподателя. Съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е бил длъжен да укаже на жалбоподателя, че за обстоятелства, които са от значение за правния спор, не се сочат доказателства. Неоснователен е доводът на касатора, че решенията на ВАС, постановени по жалби на "Планет Паркет П. П." АД и свързани с внос на същата стока от Китай, следва да бъдат приложени при разрешаването на настоящия правен спор. Касае се за друг внос от друг вносител и производител и за правен спор, решен с влезли в сила съдебни решения, по който жалбоподател е било друго дружество. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК обжалваното решение на АССГ като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение