Решение № 253 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13537/2013 г.

Решение № 253 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13537/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет-Бургас, подадена от пълномощникът и процесуален представител юрк. Божинова против решение № 1337/18.06.2013 г. по адм. д. № 2248/2012 г. на Административен съд-Бургас. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му и произнасяне по същество, със законните последици. Ответниците не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 11 - 10 от 26.06.2012 г. на Общински съвет -Бургас в частта, в която се одобрява ПУП досежно поземлен имот с пл. № 30072 по КВС на община Бургас с отреждане на УПИ ХХVIII по ПУП - ПРЗ на с. Маринка, община Бургас. За да постанови решението си съдът е приел, че ПУП не е съобразен с изискванията на чл. 16, ал. 1 - 5 ЗУТ и липсва изготвено от комисията по чл. 210 ЗУТ оценка, а отнетата от имота част не е за обществено мероприятие. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесния ПУП е приет на основание чл. 16 ЗУТ, за територия с неурегулирани поземлени имоти по КВС, т. е. без първа регулация. Нормата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ визира изработване на ПУП с урегулиране на имотите в обхвата на разработката и необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура- публична собственост, на озеленени площи, обединени в зелена система и общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, като в тази хипотеза не влиза уличната мрежа, предвид § 5, т. 31 от ПЗР на ЗУТ. За изграждането на тези обекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности от местно значение, е предвидена възможност за "отчуждаване" процентна част от имотите-частна собственост, но "не повече от 25 на сто". В конкретния случай, както правилно е приел административният съд, частта от имот пл. № 30072,която попада в УПИ ХХIХ-30073 не е за предвиждания от вида на визираните по-горе, тъй като УПИ ХХIХ-30073 е частна собственост и без предвидено застрояване за мероприятие по т. 4, чл. 205 ЗУТ. Отчуждаването по реда на чл. 16, ал. 1 е допустимо само за обектите, посочени в нормата. Безспорно е установено от представеното писмо на община Бургас, че към преписката по изготвяне и одобряване на "Актуализация на ПУП - ПРЗ на с. Маринка - фаза окончателен проект" няма изготвени оценки от комисията по чл. 210 ЗУТ. Това е съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на ПУП само на това основание, тъй като препятства проверката за спазване на изискването по ал. 4, чл. 16 - "Урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210". Неоснователно е възражението по касационната жалба, че изготвянето на оценка от комисията по чл. 210 е последващ одобряването на ПУП етап. ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ има непосредствен отчуждителен ефект /от деня на влизането му в сила/, което налага той да съдържа и изготвена оценка от комисията по реда на чл. 210, предхождаща одобряването на плана, за да се установи спазване на изискването по ал. 4, чл. 16 ЗУТ. Обосновани са изводите на административният съд и за правната природа и различията между плана по ал. 1 и този по ал. 7 на чл. 16 ЗУТ. Планът за улична регулация по ал. 7 е във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и има за предмет само улична регулация, няма незабавно отчуждително действие и при изработването и одобряването му не са приложими изискванията на ал. 3, ал. 4 и ал. 5, чл. 16 ЗУТ. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение