Решение № 9154 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2234/2011 г.

Решение № 9154 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2234/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 181/16.12.2010 г. по адм. дело № 449/2010 г. Административен съд - Шумен е отменил решение № 47/01.09.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Шумен и потвърденото с него разпореждане № 12/прот. № Y01048/19.05.2010 г. на ръководителя по "ПО" при ТП на НОИ. Изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение е обжалвано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Виолетка Иванова Ненчева, от гр. Шумен счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени оплакванията и становищата на страните, заключението на представителя на Върховната административна прокуратура и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. По делото е установено, че Виолетка Иванова Ненчева е получавала считано от 18.11.2003 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание експертно решение на НЕЛК - ортопедични болести № 0200/17.03.2005 г., с определени 51,22% ТНР. Органът по оценка на работоспособността е определил дата на инвалидизиране 17.11.2003 г. и срок на инвалидността 01.01.2007 г. На 12.12.2006 г. лицето е преосвидетелствано от ТЕЛК за общи заболявания при "МБАЛ" АД, гр. Шумен, с което са определени 33,50% ТНР. След проведено оспорване пред НЕЛК, последната е отменила експертното решение на ТЕЛК и с ЕР № 1034/03.12.2009 г. е определила нова оценка на работоспособността - 51% ТНР, с дата на инвалидизиране 17.11.2003 г. и срок на инвалидността 01.12.2010 г. Във времето на административното производство Ненчева е подала заявление за отпускане на наследствена пенсия, което е било уважено с разпореждане № К - 472/07.03.2007 г. считано от 13.12.2006 г., като наред с него на основание чл. 101, ал. 1, т. 3 от КСО е спряно получаването на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавката към нея по чл. 84 от КСО. На 21.04.2010 г. Виолетка Ненчева е подала заявление вх. № ОП-В-3799 с искане за възобновяване на спряната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, прилагайки ЕР № 1034 от зас. 203/03.12.2009 г. на НЕЛК - ортопедични болести. С разпореждане № 12 / прот. № Y01048/19.05.2010 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Шумен е възобновил спряната пенсия считано от датата на подаване на заявлението. С решение № 47/01.09.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Шумен е оставил без уважение оспорването на първичния административен акт. Пенсионните органи са се позовали на чл. 97, ал. 1 и ал. 2 от КСО, съгласно които спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й. Пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат. За да отмени оспорените актове, административният съд е приел, че същите са издадени в нарушение на административнопроизводствените правила, регламентирани от чл. 7 на АПК. Допуснатото нарушение е обусловило неправилно приложение на материалноправни разпоредби и по специално на чл. 94, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 73, ал. 1 и чл. 72 от КСО. Отбелязал е, че е налице и несъответствие с целта на закона, тъй като тълкуването на визираните разпоредби е следвало да бъде насочено към охраняване интересите на лицето. Решението е постановено при неточно тълкуване и прилагане на материалния закон. Спорът между страните касае началния момент на получаване на възстановената лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При определяне на процента неработоспособност от ТЕЛК правоимащото лице е имало две възможности за охраняване на своите интереси. Получаване на наследствена пенсия за инвалидност (при установено за това право) или получаване на пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО. Виолетка Ненчева е избрала първата възможност, при която предвид разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 3 от КСО пенсионните органи законосъобразно са спрели получаването на личната пенсия за инвалидност. Приложими за спирането и са разпоредбите на чл. 95, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КСО. Възобновяването на отпусната пенсия за инвалидност е изчерпателно уредено като хипотези в чл. 97 от КСО и проведеното от първоинстанционния съд правоприлагане по аналогия на нормите извличани от разпоредбите на чл. 94, ал. 2 във връзка с чл. 73, ал. 1 и чл. 72 от КСО е неточно. Неналична във връзка с предмета на спора е и хипотезата на чл. 97, ал. 3 от КСО, тъй като същата регламентира случаите когато пенсионерът не се е явил на преосвидетелстване, след като е служебно повикан. Съгласно чл. 97, ал. 1 и ал. 2 от КСО спряната пенсия се възобновява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането й. Преди подаване на заявление от лицето не съществува основание за възобновяване на спряната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да се постанови друго, с което оспорването срещу актовете на директора на ТП на НОИ бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение