Решение № 10241 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6053/2020 г.

Решение № 10241 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6053/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" (ОПОС) и главен директор на Главна дирекция "ОПОС" срещу Решение № 148 от 28.02.2020 г. по адм. дело № 1439/2019 г. на Административен съд - П., с което е отменено негово Решение от 02.12.2019 г. за определяне на финансова корекция на община Велинград в размер от 10 % от стойността на допустимите за финансиране по ОПОС разходи по договор № 302/20.03.2019 г. с изпълнител "Б. И. С. – И." ЕООД. Касационният жалбоподател навежда доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че решението е бланкетно, не отразява фактическата обстановка по спора. Съществувало пълно несъответствие между фактите по делото, мотивите на съда и диспозитива на съдебния акт. В мотивите на съдебния акт били изложени съображения за незаконосъобразност по проверявана методика за оценка в рамките на процедурата по подписване на договор № 302/20.03.2019 г. с изпълнител "Б. И. С. – И." ЕООД, а с диспозитива на съдебния акт се отменяло решението на органа за нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП, в която част констатациите за нарушение били оттеглени от ръководителя на управляващия орган. В мотивите си съдът възприел изцяло тезата на жалбоподателя, без да анализира фактите във връзка с изписаната в акта правна квалификация на нередността. Субективното заключение на съда по никакъв начин не реферирало към материалите по делото, като показвало пълно неразбиране на същността на процеса. Излага подробни съображения за законосъобразност на Решение от 02.12.2019 г. за определяне на финансова корекция на община Велинград. Иска съдебното решение да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да постанови ново за отхвърляне на жалбата на община Велинград. Претендира присъждане на разноски по водене на делото в две съдебни инстанции.. Ответникът – община Велинград, чрез процесуалния си представител адв. Георгиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Сочи практика на Върховния административен съд, която намира за подходяща за следване в настоящия случай. Претендира разноски по водене на делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил Решение от 02.12.2019 година, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) на община Велинград е определена финансова корекция в размер от 10 % от стойността на допустимите за финансиране по ОПОС разходи по договор № 302/20.03.2019 г. с изпълнител "Б. И. С. – И." ЕООД. За да отмени акта, първоинстанционният съд е приел, че изложената мотивировка за извършено от възложителя на обществената поръчка нарушение е необоснована. Не се установява твърдяната от органа нередност, поради което и незаконосъобразно била наложена и процесната финансова корекция. Решението е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения: Касационната инстанция изцяло споделя възраженията на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Разпоредбата на чл. 172а АПК регламентира задължителното съдържание на решението на първоинстанционния съд. В конкретната хипотеза съдебният акт е лишен от соченото в чл. 172а, ал. 2 АПК съдържание, като липсва установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка; изводите на съда не кореспондират с приложимото право; не са обсъдени становищата на страните във връзка с фактите и правото. Направеният извод за необоснованост на административния акт не е подведен под нормативно регламентиран порок на акта, обосноваващ неговата отмяна. Съдът в хода на производството не е осъществил и контрол за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК, съгласно изискването на чл. 168, ал. 1 от същия нормативен акт. Касационната инстанция споделя възражението на касатора, че дори и в мотивната част на съдебния акт да се поставя като правна квалификация на нарушението чл. 70, ал. 7, т. 3 във връзка с чл. 2, ал. 1, и ал. 2 ЗОП, диспозитивът на съдебния акт отменя решение на РУО за нарушение на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП. Порокът навежда на пълна липса на съответствие между мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив. Порокът на съдебния акт е съществен до степен на невъзможност за касационната инстанция да осъществи контрол за правилност. Предвид неосъществения от първа инстанция съдебен контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК във връзка с установена фактическа обстановка, и липсата на диспозитив съответстващ на мотивите на съдебния акт, последният следва да бъде отменен и делото върнато на друг състав на Административен съд гр. П. за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, съдебният състав следва да осъществи контрол за законосъобразност върху Решение от 02.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" (ОПОС) и главен директор на Главна дирекция "ОПОС" на всички основания по чл. 146 АПК на основание чл. 168, ал. 1 АПК, като постанови съдебен акт със съдържание съгласно разпоредбата на чл. 172а АПК. По въпроса за разноските ще се произнесе административния съд предвид изхода на делото при новото му разглеждане. Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК съставът на седмо отделение на Върховния административен съд