Решение № 5467 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2440/2015 г.

Решение № 5467 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2440/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП срещу решение № 8110/22.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3328/2013 г. по описа на Административен съд С. /АССГ/, само частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 231101239/9.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден в същата част с решение № 824/11.04.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" С., относно установени лихви за забава върху сумата 2703 лв., представляваща непризнато право на приспадане на данъчен кредит по проформа фактура № 54/21.10.2008 г., издадена от "В. Т." ООД, за периода от упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит до извършената от дружеството корекция. Касаторът навежда като касационни основания за отмяна на решението предвидените в чл. 208, т. 3 АПК - материална незаконосъобразност. Иска се отмяна на решението на АССГ в обжалваната част и постановяване вместо него на новото по съществото на спора, с което да се потвърди издадения РА относно установените задължения за лихва, произтичащо от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2703 лв. по проформа фактура № 54/21.10.2008 г. за периода от упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит до извършената от лицето корекция. В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрск. Кирова, която заявява претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "М." АД - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на касационна проверка е заявения от касационния жалбоподател Директор на дирекция "ОДОП" С. предмет на обжалване, а именно - решение № 8110/22.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3328/2013 г. по описа на АССГ, само частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 231101239/9.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден в същата част с решение № 824/11.04.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" С., относно установени лихви за забава върху сумата 2703 лв., представляваща непризнато право на приспадане на данъчен кредит по проформа фактура № 54/21.10.2008 г., издадена от "В. Т." ООД, за периода от упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит до извършената от дружеството корекция. С РА, в частта, която е предмет на съдебно обжалване, на ревизираното лице /РЛ/ са определени данъчни задължения за периода 15.11.2008 г. до 2.03.2011 г. в размер на 721,55 лв., представляващи лихва за забава върху сума от 2703 лв., произтичаща от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по проформа фактура № 54/21.10.2008 г., издадена от "В. т." ООД, с предмет - акумулаторна батерия. Фактурата е включена от дружеството в дневник за покупки за период м. 10.2008 г. За да начисли лихвата за забава, приходният орган е приел, че през данъчен период м. 10.2008 г. РЛ е упражнило неправилно право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2703 лв. по проформа фактура № 54/21.10.2008 г., издадена от "В. т." ООД, предвид липса на издадена данъчна фактура и осъществена доставка. Изменен е към увеличение със същата основа декларираният данъчен резултат за м. 10.2008 г. и е начислена лихва за забава от 721,55 лв. върху сумата за довнасяне от 2703 лв. за периода 15.11.2008 г. като дата на упражняване на правото на приспадане на данъчния кредит до 2.03.2011 г., към която дата са изчислявани лихвите преди издаване на РД от 7.03.2011 г. За да отмени РА в тази му част, първоинстанционният съд е възприел установените от приходните органи факти. Съобразно прието заключение на ССчЕ е установил допълнително, че проформа фактура № 54/21.10.2008 г. е сторнирана на 15.01.2010 г. от РЛ при основание "неосъществена сделка". Съдът е приел, че същата фактура е предварителна, проформа фактура, не отразява данъчно събитие, не съставлява данъчна фактура и оттам не съставлява основание за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Оттам съдът е приел, че фактурата не отразява обективно извършена стопанска операция, поради което няма доказателствена стойност и не следва да се обсъждат факти, свързани с реалността на доставка по нея. Предвид сторнирането на фактурата през м. 01.2010 г., съдът е приел, че данъкът е коригиран, което не било отчетено от приходните органи. При тези мотиви съдът е отменил РА в съответната част. Изводите на първоинстанционния съд, досежно дължимостта на лихвата, се необосновани и незаконосъобразни. Правилно съдът е приел, че със сторнирането на фактурата е направена корекция на данъка с ползвания данъчен кредит, при което не се дължи връщане на главницата, не е налице остатъчно задължение към фиска. От друга страна обаче безспорно е установено, че е начислен и ползван данъчен кредит от РЛ по същата фактура, без да са били налице предпоставки за възникване и упражняване на това право предвид липсата на данъчна фактура, на данъчно събитие и обективирана стопанска операция. С оглед сторнирането на фактурата и направената от РЛ корекция на данъка в следва данъчен период /м. 01.2010 г./ задължението за връщане на главницата, произтичаща от неправомерно начисления и ползван данъчен кредит е отпаднало, но е останала дължимостта на лихвата за периода от ползването на данъчния кредит до извършената корекция - 15.11.2008 г. - 15.01.2010 г. В този период са налице предпоставките по чл. 175 ДОПК за начисляване на лихва върху главница от 2703 лв., представляваща неправомерно ползван данъчен кредит. За период м. 10.2008 г. - РЛ е намалило със сумата на главницата размера на дължимия данък, поради което и до момента на корекцията, е налице щета за фиска, която следва да се обезщети чрез начисляване на лихва за забава върху същата главница. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" С. за основателна. Решението на АССГ в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено в тази си част. На основание чл. 222, ал. 1 АПК, в същата част, следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което като да се отхвърли жалбата на "М." АД срещу РА в частта, в която са установени задължения за лихва, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по проформа фактура № 54/21.10.2008 г. и начислени върху главница от 2703 лв. за периода от 15.11.2008 г. до 15.01.2010 г. В останалата си част решението на АССГ като необжалвано е влязло в законна сила. С оглед изхода на делото в касационна инстанция и уважения материален интерес в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 300 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,