Решение № 8379 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13468/2016 г.

Решение № 8379 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13468/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Агенция пътна инфраструктура, Областно пътно управление - С. и на Областен управител на О. С. срещу Решение № 6036/3.10.2016 г. по адм. дело № 5296/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град. И в двете жалби се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано, като постановено в противоречие с фактическата обстановка и в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт. Ответната по жалбата страна чрез адв. Герон и адв. Пандова счита, че жалбите са неоснователни, недоказани и решението следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Излагат доводи по същество. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че са налице основания по чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 209, т. 2 от АПК за обезсилване на оспореното пред настоящата инстанция решение в частта, с която се отменя оспорения пред първоинстанционния съд административен акт включваща нареждане да се изплати обезщетение за имот с № 1071 за сумата 29 406.01 лева, тъй като в тази част акта е благоприятен за жалбоподателката и за нея липсва правен интерес от отмяната му. След като се произнесъл при липса на правен интерес у жалбоподателя по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК, първоинстанционният съд постановил недопустимо решение, което следвало да се обезсили и производството в тази част да се прекрати. Първоинстанционният съд правилно и основателно приел, че са допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 146, т. 3 от АПК след като административния орган не е изяснил в цялост въпросите свързани с измененията на плановете на процесните части от имот със стар № 673 при съпоставката му с имот с № 1071 в размер на 1157 кв. м., за което жалбоподателката в първоинстанционното производство се е легитимирала като собственик. Твърди се, че административния орган е следвало да изпълни и задължението си за произнасяне в частта, касаеща лихви върху определеното обезщетение. Непроизнасянето на административния орган по отношение на един от имотите, за който се претендира обезщетение правилно било квалифицирано като мълчалив отказ по подадено от лицето заявление. Поради описаното решението в обжалваната му част, касаеща мълчалив отказ за произнасяне за един от имотите, за дължимите върху определените обезщетения лихви и частично за сума над 29 406.01 лева за имот с № 1071 за претенция на Димитрова над определените от административния орган 1066 кв. м. следва да се остави в сила като законосъобразно. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Т. Г. Д. срещу Заповед № РД-15-124 от 2.02.2016 г. на Областен управител на О. С., с която на лицето, в качеството й на наследник на С. Г. Т. е наредено изплащане на обезщетение за части от имоти с идентификатори с № № 87401.7501.1071 и 87401.7501.1072, находящи се в с. Я., район "Кремиковци" Столична община, попадащи в отчуждената с решение на Министерски съвет № 777 от 2007 г. част от поземлен имот № 673 от архивен кадастрален план за района в размер на 1066 кв. м. за имот № 1071 и 1215 кв. м. за имот с № 1072 съгласно издадена комбинирана скица от ГИС - С. ЕООД, изработено по заявление с № 94-00-906 от 19.04.2012 г. Процесната заповед се оспорва и в частта, в която Областния управител не се е произнесъл по искане за изплащане на обезщетение относно имот с № 87401.7538.22. С оспорения пред настоящата инстанция акт заповедта на Областен управител С. с № РД-15-124 от 2.02.2016 г. е отменена в частта, касаеща определения размер на обезщетение за имот № 87401.75401.1071 и в частта, относно непроизнасянето на лихви дължими върху обезщетение за имот № 87401.75401.1072. Отменен е мълчалив отказ на Областен управител С. за произнасяне по заявление на Т. Д. относно имот с № 87401.7538.22 и делото е върнато като преписка на ответника за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съда. За да достигне до този правен резултат съдът е приел, че депозираната пред него жалба е допустима, като подадена от страна имаща правен интерес от оспорване срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съдът е приел за установено, че Т. Г. Д. е подала в качеството си на наследник на С. Г. Т. заявление с № 94ТТ/10/ до Областен управител на О. С. от 18.03.2011 г. искане за изплащане на обезщетение за отчуждени части от имоти с идентификатори 87401.7501.1071, 87401.7501.1072 и 87401.7538.22, находящи се в с. Я., район "Кремиковци" - СО. Установено е безспорно, че първите два имота попадат изцяло върху отчуждената с Решение № 777/30.11.2007 г. на МС част от имот с № 673 от архивен кадастрален план на район "Кремиковци", а имот с идентификатор 87401.7538.22 попада върху отчуждената със същото решение на МС част от имот с № 24022 по описания архивен кадастрален план. От събраните в хода на съдебното дирене доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателката е установила по безспорен и категоричен начин собствеността си върху 1149 кв. м. от имот с № 87401.7501.1071, както и върху имота с № 87401.7538.22. Съдът е приел, че в хода на развилата се по реда на чл. 39а, ал. 2 от ЗДС процедура Областният управител неправилно е приел, че обезщетение се дължи върху площ от 1066 кв. м. от имота с № 87401.7501.1071 и е налице мълчалив отказ по подаденото от лицето заявление за обезщетяване за отчуждения й имот с № 87401.7538.22. Прието е, че в хода на административното производство са допуснати нарушения на процесуални правила, регламентиращи задължение на административния орган за изясняване на всички относими към производството факти и обстоятелства, което е довело до необоснованост на административния акт в описаните части. Прието е, че административния орган не е изпълнил и задължението си за произнасяне по дължимата по обезщетението лихва за всеки един от имотите. Жалбите са подадени от лица, имащо правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и в описаните в АПК срокове, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни по следните съображения: По делото не се спори, че са налице отчуждени три имота собственост на С. Г. Т. - наследодател на Т. Г. Д.. Съобразно разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗДС, Областен управител на О. С. е бил длъжен да издаде заповед, с която да разпореди да бъде изплатено обезщетение в точно определен размер на правоимащите лица. Съобразно същата разпоредба, административния орган е имал задължение да определи и дължимата върху сумата лихва в съответен размер. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед липсва каквато и да е обосновка, свързана с размера на дължимото обезщетение, който е в пряка зависимост от размера на имота, който е бил отчужден. Административният орган, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд не е описал каквито и да е доводи довели го до извод за необходимост от обезщетяване на 1066 кв. м. от имота с идентификатор 87401.7501.1071, при положение че пред него са представени достатъчно доказателства за право на собственост на търсещите обезщетение лица върху 1149 кв. м. Следва да се допълни и обстоятелството, че по делото липсва цитираното от административния орган заявление с № 94-00-906 от 19.04.2012 г. за издаване на комбинирана скица, от която да се определи размера на площта подлежаща на обезщетяване от всеки един от имотите. При липсата на този документ не е безспорно установено, че предоставената скица от "ГИС" С., касае именно процесните имоти, като съдържа данни за релевантните за настоящото производство, а и за издаване на оспорения административен акт данни. Настоящата инстанция не споделя становището обективирано в жалбата на Областен управител на О. С., свързано с изпълнено от страна на административния орган задължение за съобразяване на акта с решение № 6471/2014 г. по адм. дело № 6858/2014 г. по описа на АССГ. С това решение съдът е констатирал несъобразяване на оспорения пред него акт на Областен управител с № 15-124/11.06.2014 г. с материалния закон, тъй като са игнорирани разпоредби свързани с удостоверяването на правото на собственост върху имота, за който е претендирано обезщетение, поради влязло в сила решение за отчуждаване. При произнасянето си съдът не е формулирал задължителни указания свързани с размера на отчуждените имоти, а от там и за размера на дължимото обезщетение. При произнасянето си Областен управител на О. С. е бил длъжен да изясни в пълнота всички относими към производството факти и обстоятелства чрез събиране и изследване на съответните доказателства. Именно поради нарушение на процесуалните норми регламентиращи активното участие и дейност на административния орган в хода на воденото производство, първоинстанционният съд е приел, че акта е опорочен, тоест незаконосъобразен до степен такава, че следва да бъде отменен и производството върнато като преписка за изясняване на фактическата обстановка, а от там и за произнасяне на административния орган с обоснован и законосъобразен акт. В жалбата депозирана от Агенция пътна инфраструктура Областно пътно управление - С. е преразказан реда по ЗДС за отчуждаване на имот по реда на чл. 32, ал. 1 от същия закон, както и процедурата по определяне на обезщетение, като не са посочени каквито и да е правни доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. При изследване на действията на първоинстанционния съд описани по-горе се установява, че същия е проявил активност при изясняване на фактическата обстановка и е формулирал правилни и законосъобразни изводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 35, ал. 2 от АПК, които от своя страна са довели до необоснованост на атакувания административен акт, а от там и до противоречието му с приложимото материално право свързано с определяне на размера на дължимото обезщетение. По делото не се спори, че административния акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му и в необходимата писмена форма, но същия безспорно не отговаря на изискванията за форма и съдържание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което води до единствено възможния извод за неговата незаконосъобразност и необходимостта от отмяната му. Първоинстанционният съд е изпълнил вменените му от законодателя задължения за цялостна проверка на атакувания пред него акт като е събрал всички относими към производството доказателства, съобразил е приложимите процесуалноправни норми и е формулирал обоснован извод за наличието на допуснато съществено процесуално нарушение от страна на административния орган. Решението е обосновано и законосъобразно, като съобразено с приложимите материални и процесуалноправни норми. В хода на първоинстанционното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до извод за необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт. Съдът счита искането за присъждане на разноски от страна на ответника по жалбата Т. Г. Д. за основателно. Представен е договор за правна защита и съдействие с № 497967 по адм. дело № 13468/2016 г., в който е описано, че е договорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на 500 лева на адв. Пандова и адв. Герон. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Димитрова направения от нея разход за ангажиране на процесуален представител в хода на касационното производство. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Трето отделение