Решение № 456 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13959/2015 г.

Решение № 456 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13959/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на К. А. М., гражданка на Сирия, против решение № 6474 от 26.10.2015 г., постановено по адм. дело № 7700/2015 г., по описа на Административен съд С.-град. К. твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът, заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд в производството по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлил жалбата на К. А. М. срещу решение № 5365 от 09.07.2015 г. на зам. -председателят на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. За да постанови този резултат административният съд е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Съдът е установил, че опасенията на чужденката се основават на страх от преследване поради религиозната й принадлежност. От доказателствата по делото e установено още, че тя не е заявявала спрямо нея да са предприемани конкретни заплахи или други действия, основаващи се на религиозната и принадлежност като мюсюлманка-алауит. След като е разгледал подробно справка № 01-9995/04.09.2015 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ за актуалното положение в Сирия, първостепенния съд е приел, че в провинциите, населени предимно с алауити, се влошава качеството на живот, но това само по себе си не може да обоснове наличието на материалните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ. Не се доказва спрямо търсещата убежище наличие на преследване или основателен страх от такова поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката. Първостепенният съд е счел, че лицето не е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Съдът е направил извод, че не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността на чужденеца, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Жалбоподателката не твърди, че е изложена на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Изложеното от нея в проведените интервюта не дава основание да се приеме, че е била принудена да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Спрямо нея не съществува риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. В тази насока съдът е направил и обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е приел, че няма данни за безогледно насилие в района на гр. Л., въпреки сложната обстановка в страната. От доказателствата по делото е установено, че в гр. Л. са останали майка й, единия й брат и двете й сестри със семействата си. От справката на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ се установява, че в тази част на Сирия е сравнително пощадена от войната. Първостепенният съд е приел, че не се установяват причини за обоснован страх от преследване у жалбоподателката, както и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия тя би била изправена пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. След анализ на ситуацията в страната, съдът е стигнал до извода, че в района на гр. Л. няма данни за безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на жалбоподателката по смисъла на цитирания текст на нормата на чл. 9 ЗУБ и чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. Съдът е приел, че обстановката е анализирана от административния орган в нейната цялост, а не индивидуално само относно жалбоподателката. Изхождайки от бежанската й история и актуалните данни от представените справки за обществено-политическата обстановка в Сирия към датата на постановяване на административния акт, съдът е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут - липсват данни чуждата гражданка да е изложена на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е направил извод, че административният орган е разгледал всеобхватно основанията за получаване както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут, като е приел, че не са налице предпоставките за това въз основа на събраните доказателства. Приел е за неоснователен довода, че отказа за предоставяне на исканата закрила е мотивиран съгласно писмото на Държавна агенция "Национална сигурност", от което става ясно, че съпругът на жалбоподателката представлява заплаха за националната сигурност, като е посочил, че за него са налице основанията за отказ по чл. 4, ал. 4 от ЗУБ, респ. чл. 17, ал. 1 от Директива 2011/95/ЕС. По тези съображения административният съд е отхвърлил жалбата на чужденката против оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е доводът на чужденката за необоснованост на обжалваното решение. Напротив, в него подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в контекста на бежанската история, както и справките с вх. № 01-4003/21.04.2015 г. и вх. № 01-9995/04.09.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната политическа обстановка в Сирия. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай видно от представената по делото административна преписка, както и от относимите доказателства не може да се направи извод, че жалбоподателката е била обект на преследване. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и не е била обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. В интервютата пред административния орган, касаторката е твърдяла, че не е членувала в политически партии, не е арестувана, не е осъждана и не е преследвана от властите в своята страна. От проведените интервюта се установява, че съпругът й е председател на партията БААС в България и съответно, че официалната власт няма негативно отношение към нея. Въпреки, че сочи като една от причините й да напусне държавата си на произход поради страх от преследване поради религиозната и принадлежност към ауитите, тя посочва в интервютата, че спрямо нея не са предприемани конкретни заплахи или други действия, основаващи се на религиозната й принадлежност. С оглед на така изложеното, съдът правилно е приел, че по отношение на касаторката не са налице обстоятелства, които могат да породят основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. Въз основа на бежанската история на чужденката, първостепенния съд е направил правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по см. на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касаторката поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от нея в проведените интервюта пред административния орган не дава основание да се приеме, че е била принудена да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Спрямо нея не съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Следва да бъде отбелязано и това, че съгласно "пълзяща скала" посочена в т. 39 на тълкувателното решение на съда в Люксембург, която е от съществено значение при оценяването на молба за субсидиарна закрила, в колкото по-голяма степен чужденката съумее да докаже, че е конкретно повлияна от фактори, имащи пряко отношение към личното й положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за нея, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Не може да се приеме, че тя е лице, което може да търси субсидиарна закрила. Съгласно решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на кандидатката не е налично, а опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденката. Не се установява спрямо нея и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия и по-специално в района на гр. Л. тя би била изправена пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Съответно такива доказателства по делото не са представени. Видно от представените доказателствата по делото е отразена актуалната обществено-политическа ситуация в страната по произход на търсещата закрила. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение съобразно актуалните справки с вх. № 01-4003/21.04.2015 г. и вх. № 01-9995/04.09.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. С. анализ на цитираните справки се установява, че на територията на гр. Л., където живеят алауитите, няма данни за безогледно насилие, въпреки сложната обстановка в страната. От тях става ясно още, че тази част на Сирия е сравнително пощадена от войната. В района на гр. Л. няма данни за безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касаторката, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изложените от чуждата гражданка причини за нежеланието си да се върне в страната по произход, не са обусловени от страх от преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ, съответно решението на зам. председателя на ДАБ е законосъобразно и не са допуснати твърдените нарушения. С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение