Решение № 9 от 23.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1712/2014 г.

Решение № 9 от 23.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1712/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова С решение № 146 от 28.05.2014 г. по внохд № 180/14 г. Окръжният съд-гр. Варна потвърдил присъдата на Районния съд-гр. Варна, постановена по нохд № 4577/13 г., с която подсъдимият В. И. Т. е осъден на основание чл. 129, ал. 1 и чл. 54 НК на шест месеца лишаване от свобода, условно за срок от три години, както и да заплати на В. К. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от 20.07.2010 г. до окончателното й изплащане. Съдът се произнесъл и по деловодните разноски. В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане от осъдения Т. за възобновяване на наказателното дело, с което се твърди, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила ограничили процесуалните му права - чл. 348, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 3, т. 1 НПК. Пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява. Същият е депозирал писмено становище по хода на делото, с което поддържа направеното от него искане за възобновяването му. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че липсват основания за уважаване на направеното от осъдения искане. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно. Посоченото по-горе касационно основание е претендирано от молителя при следните обобщени данни, произтичащи от съображенията, изложени в искането и представеното писмено становище, а именно: той не е запознат с мотивите на постановлението на прокурора основано на чл. 239, ал. 9 НПК и не е имал възможност да го обжалва; характера на телесната увреда не е установен по несъмнен и категоричен начин, като в тази посока са налице противоположни експертни заключения; съдът неоснователно е оставил без уважение искане по доказателствата - назначаването на повторна съдебно медицинска експертиза и не е имал основание да кредитира показанията на св. П. К. - син на пострадалия, т. к. в определена част те са в противоречие със събраните по делото доказателства; неправилно обясненията му като подсъдим, в частта, с която са изложени обстоятелства, според молителя, навеждащи на условията на чл. 12, ал. 4 НК, не са възприети от решаващия съд. Така направените възражения не намират опора в данните по делото и поради това са неоснователни. Голяма част от тях са поставяни на вниманието на предходните инстанции, които са изпълнили задължението си да ги анализират внимателно и оценят във връзка с доказателствената съвкупност, събрана за изясняване на обстоятелствата по чл. 102 НПК. В мотивите на съдебните актове са изложени съображенията на съдилищата, предопределили отхвърлянето на тези възражения, като неоснователни. Процесуалното развитие на делото е усложнено: по жалба на пострадалия от 21.07.2010 г., с Вх. № 5366 до ОД на МВР-гр. Варна е извършена предварителна проверка въз основа на която е образувано досъдебно производство № 2010/10 г. по описа на Първо РУП-Варна срещу В. Т. по чл. 129, ал. 1 НК; с постановление от 02.06.2011 г. на ВРП наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК; по частна тъжба от името на пострадалия К. срещу В. Т. за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК било образувано нчхд № 5986/11 г. по описа на ВРС, като с определение № 2415 от 29.11.2012 г. ВРС, на основание чл. 287, ал. 7 НПК прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на ВРП; с постановление от 11.02.2013 г. на Окръжна прокуратура-Варна посоченото по-горе постановление на ВРП е отменено и е разпоредено продължаване на разследването; в хода на доразследването, разпитан на 09.07.2013 г. Т. ясно заявил, че не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването, поради което, в съответствие с чл. 227, ал. 2 НПК разследването не му било предявено. Споменатото постановление на прокурора от 11.02.2013 г. е основано на чл. 243, ал. 9 НПК, в редакцията от Дв. бр. 86/2005 г. и на същото място добре е видно, че то не подлежи на обжалване. Нещо повече, принцип на наказателния процес е, че централно място в него заема съдебното производство, а досъдебното производство има подготвителен характер. Характерът на телесната повреда, изводим от уврежданията, обективирани при извършените на пострадалия медицински прегледи - основни и контролни, е изяснен изцяло. Между експертните заключения, по назначените по делото съдебно медицински експертизи, не се установява противоположност, а различие в обема на задачите, поставени на експерта. Доказателственото искане на молителя, за назначаването на повторна съдебно медицинска експертиза, е оставено от въззивния съд без уважение в производство по реда на чл. 327 НПК, като видно от протокола за проведеното по-късно съдебно заседание, искането е изоставено от подсъдимия и защитата му. В мотивите на определение № 137 от 14.04.2014 г. ВОС е изложил съображенията си за отхвърляне на направеното от въззивника искане. Последните намират своето основание в данните по делото. Експертните заключения не са оспорени от страните, при приемането им от ВРС, а от съдържанието им не произтича те да са необосновани и поради това предизвикващи съмнение за правилността им. Мястото на което е нанесен побой над пострадалия е ясно установено и в тази връзка съдът не е основал изводите си само и предимно на показанията на св. П. К., а доколкото последните са в синхрон с останалите доказателства, правилно ги е възприел. Установената от съда връзка на показанията на св. П. К. с останалите доказателства, въпреки наличието на родствена близост между него и пострадалия, е предопределило оценка за достоверност на показанията на първия от тях. Обясненията на подсъдимия не са игнорирани, а са били ценени както с оглед на вътрешната им издържаност, логичност и непротиворечивост, така и във връзка с останалите, доказателства, произтекли от другите източници. Изложените от съда по същество съображения за отсъствието на условията на чл. 12 или 132 НК, респ. за действие на подсъдимия при условията на неизбежна отбрана или в състояние на силно раздразнение, изцяло се възприемат от настоящия състав на ВКС, като не е задължително, нито необходимо те да се преповтарят. При изложените съображения ВКС намери, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 3, т. 1 НПК, като в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен, а наложеното на молителя наказание е справедливо, тъй като не е очевидно несъответно, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Оспореният съдебен акт е правилен и законосъобразен и в гражданската му част. Водим от горното, като не установи основания за възобновяване на наказателното дело, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение