Решение № 13463 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2009 г.

Решение № 13463 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 216/18.03.2009 г., постановено по адм. д. № 981/08 г. Административен съд - гр. Плевен е отхвърлил жалбата на ЕТ "Болар 41-Божана Лазарова" гр. Левски, представляван от Божана Борисова Лазарова срещу Заповед № РД-12-1257/07.10.2008 г. на директора на РИОКОЗ - Плевен за спиране дейността - гравиране на паметни плочи в Работилница за изработване на паметни плочи гр. Левски, ул. "Асен Халачев" № 1, считано от 07.10.08 г., издадена на основание чл. 38, ал. 4 от Закона за здравето, за нарушение на т. 388 от Наредба № 7/1992 г. на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Срещу това решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Болар 41 - Божана Лазарова" гр. Левски с оплакване за постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост. Релевира се и оплакване за нищожност на административния акт, поради издаването му извън предоставената компетентност на административния орган - директора на РИОКОЗ - гр. Плевен. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът се представлява от адм. Донкова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, представя писмена защита. Ответникът - директорът на РИОКОЗ гр. Плевен, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. В съответствие с чл. 236, ал. 2 от ГПК решаващият състав подробно е обсъдил доказателствата и доводите на страните и е направил верен извод за законосъобразност на оспорвания административен акт предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 1 - 4 от 33, § 39 ПЗР на ЗЗ и т. 388 от приложението 1 към Наредба 7/1992 г. на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и безпристрастно е отговорил на доводите на страните по спора. Правилно мотивите на обжалваното решение са изградени върху разпоредбата на чл. 38 от Закона за здравето и е направен верен извод за законосъобразност на оспорвания административен акт, с оглед теста на т. 388 от приложението 1 към Наредба 7/1992 г. на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. В тази връзка неоснователно е касационното възражение за нищожност на оспорения административен акт, тъй като директорът на РИОКОЗ гр. Плевен е компетентен да потвърждава издадени предписания относно спиране дейността на обекти с обществено предназначение, които засягат здравето на човека и оказват въздействие върху основни фактори на жизнената среда. От показанията на разпитаните по делото свидетелите и писмените доказателства в преписката е установено естеството на извършваната дейност от едноличния търговец - гравиране и оформяне на надгробни плочи. Това не включва каменоделски дейности, но при осъществяването на отделните операции се отделя значително количество прашни частици, които замърсяват околната среда. Дейността правилно е квалифицирана от административния орган и от съда по т. 388 от приложение 1 на Наредба 7/1992 г. От редакцията на нормата е видно, че законодателят не е регламентирал по различен начин определени етапи от процеса на изработване на паметни плочи, поради което, след като се извършва каквато и да е дейност по изработването им, същата попада в законовата хипотеза. В конкретния случай е без правно значение дали обектът отговаря на някои от другите нормативни изисквания - например за шум, което документално е установено, че е в границите на допустимото от закона. Това обстоятелство не игнорира изискването за съобразяване с разпоредбите на цитираната по-горе Наредба относно спазване на хигиенно защитната зона, която според т. VII следва да бъде 50 м. отстояние от жилищната среда, когато обектът е в рамките на населено място. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила и е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,