Решение № 1239 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5612/2013 г.

Решение № 1239 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5612/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Росица Стоянова Велинова, чрез особен представител адв. Валентин Лазаров, против решение № 5 от 20.02.2013 г. по адм. д. № 131/2012 г. на Административен съд Сливен с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответните страни - Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към МП, чрез процесуалния си представител от юрк. Василева, в писмени бележки и в съдебно заседание, оспорват касационната жалба, като неоснователна, и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, искът на Росица Стоянова Велинова против Министерство на правосъдието и ГД "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието гр. София за сумата от 100 000 лева обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие незаконосъобразното действие на медицинско лице от здравната служба към Затвора Сливен, незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация и Началника на Затвора, и незаконосъобразно бездействие на ГД "Изпълнение на наказанията" на задължението за пряко ръководство и контрол върху Затвора Сливен. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Правилно е посочено, че искът за неимуществени вреди срещу Министерство на правосъдието е предявен срещу ненадлежен ответник. Този извод се извежда от разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, където е посочено, че Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", макар и структура - второстепенен разпоредител на бюджетни средства към министъра на правосъдието, е самостоятелно юридическо лице, поради което тази главна дирекция, а не Министерство на правосъдието е надлежния ответник по така предявения иск. Именно поради това и въз основа на практиката на ВАС, решаващият съд правилно е посочил, че насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник е въпрос на основателност, а не на допустимост на същия иск, поради което когато се претендират вреди от ненадлежен ответник, тази претенция се явява неоснователна. На следващо място правилно съдът въз основа на направения подробен анализ на събраните доказателства е приел, че в процесния случай не е осъществен първият и основен елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно, наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация (Сливен) във връзка с изготвения от д-р Марьо Димитров амбулаторен лист № 02272/18.04.2007 г. По смисъла на цитираната разпоредба основание за ангажиране на отговорността на държавата и общините са незаконосъобразни действия и бездействия, осъществени или неосъществени при и по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай от съществено значение е фактът, че съставянето на амбулаторен лист при медицински преглед не е административна дейност, още повече, че видно от съдържанието на процесния лист, вписването в него, че пациентът Росица Велинова е "с установен австралийски антиген" е по анамнеза, т. е., по сведение на последната, а не по заключение на лекаря. Също така дори да е налице бездействие от страна на д-р Димитров, същото бездействие не е "при и по повод осъществяване на административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което не ангажира отговорността на държавата по този законов текст. Видно от разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС, препращащ към чл. 5 от Закона за лечебните заведения, както и от установената трайната съдебна практика в тези случаи, дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява "административна дейност" по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Също така във връзка със споменатите по - горе разпоредби и по аргумент от чл. 66 и сл. от гореспоменатата Наредба № 2 администрацията на затвора няма правомощие да упражнява контрол върху дейността на съответния лекар, нито върху съдържанието и обосноваността на изготвяните от последния медицински документи, включително на амбулаторните листове. Именно поради това е неоснователно позоваването на чл. 67 от посочения подзаконов нормативен акт и оплакването, че ГД "Изпълнение на наказанията" и администрацията на затвора в лицето на Началника на затвора не са упражнили пряко ръководство и контрол върху дейността в затвора (Сливен). Освен това следва да се отбележи, че в глава VI на Наредбата по императивен начин е определен обхватът на упражнявания от служителите на сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН здравен контрол в местата за лишаване от свобода. В тази връзка са несъстоятелни както твърденията на Росица Стоянова Велинова, че преместването й в единична килия през м. май 2012 г., последвано от негативно отношение на останалите затворнички към нея, е свързано с информацията, съдържаща се в процесния амбулаторен лист, станал й известен на 21.03.2012 г., така и показанията на св. Миглена Димитрова в тази насока. Ако визираният медицински документ е имал твърдяното от нея значение за администрацията на затвора, преместването й би било осъществено още през пролетта на 2007 г., когато същият е бил съставен, а не 5 г. по-късно. Правилно административният съд е приел, че евентуалният дискомфорт в социалните контакти и в емоционалното състояние на Росица Стоянова Велинова е провокиран от собственото й поведение, изразяващо се в споделяне на съдържащата се във въпросния амбулаторен лист информация поради факта, че тя е разполагала с медицински изследвания, който са и били лично предоставени и от които е било видно, че тя никога не е страдала от съответните заболявания. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответниците за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва Росица Стоянова Велинова да бъде осъдена да заплати такова в размер на 150.00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение