Решение № 16753 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1637/2019 г.

Решение № 16753 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1637/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. Брайкова, против решение № 210 от 6.12.2018 г. по адм. дело № 389/2017 г. на Административен съд – Сливен, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 с изх. № 02-200-2600/5268 от 31.10.2017 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"– София., Разплащателна агенция; преписката е изпратена административния орган за ново произнасяне и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2800 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че съдът е направил неправилен извод за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо, тъй като тъй като се е ограничил единствено до приложимостта на чл. 16, ал. 2 от НАРЕДБА № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.); /Наредбата/. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се остави в сила обжалваното уведомително писмо. Претендира разноски. Ответникът – "Тами-01" ЕООД, град Сливен чрез процесуалния си представител адв. Рафаилов, в писмени отговор и в съдебно заседание пред ВАС, оспорва касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е установил, че жалбоподателя е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 184638 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. За кампания 2010 г. е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/ 20.02.0610/57120, като е заявил за подпомагане следните площи: по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - 234, 29 ха, по Схеми за национални доплащания на площ /СНДП/- 29, 06 ха, по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР 1/ - 6, 87 ха, и по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР 2/ - 191, 92 ха. По подаденото заявление са извършени проверки и е издадено Уведомително писмо Изх. № 02-200-2600/5268 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"– София, с което на "Т. – *" ЕООД е отказано финансово подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период. Уведомителното писмо е оспорено по съдебен ред. С Решение № 1595 от 13.03.2014 г., допълнено с Решение от 29.09.2016 г., постановени по адм. дело № 138/2012 г. по описа на Административен съд София-град, Уведомителното писмо е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В мотивите на решението съдът е приел, че съществено са нарушени правата на защита на жалбоподателя и административният орган следва да извърши нова преценка на доказателствата за действителна обработка на заявените имоти, и за поддържане на земята в добро агроекологично състояние, като съобрази и доказателствата, събрани в производството пред съда. Първоинстанционното решение е оставено в сила с Решение № 5986 от 18.05.2016 г., постановено по адм. дело № 6667/2014 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Трето отделение. С оглед връщането на преписката за ново произнасяне, на 31.10.2017 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен акт– Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 с Изх. № 02-200-2600/5268 от 31.10.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София. С процесния акт по отношение на оспорващия е отказано изцяло финансово подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при допуснати нарушения на материалния закон, предвид неспазването на изискванията, разписани в чл. 16, ал. 2 от Наредбата. В производството пред административния съд за изясняване на спорните фактически обстоятелства съдът е допуснал и приел три съдебно-технически експертизи (СТЕ). От изслушаните СТЕ по делото съдът е установил, че сравнени, уведомителното писмо от 2011 г. и процесното уведомително писмо, само за два от парцелите в землището на с. Воден има разлика: № 11658-110-1-2 с площ 10, 60 ха и № 11658-127-1-2 с площ 10, 41 ха, които в уведомителното писмо от 2011 г. са посочени като изцяло недопустими, а в уведомителното писмо от 2017 г. са посочени като изцяло допустими; вследствие на тази разлика са променени съответно санкционираните площи по СЕПП и НР 2, както и процентът на наддеклариране, но не е променена групата, към която принадлежи процентът на наддеклариране - над 50 %; констатациите на административния орган са съобразени с изискванията на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. Изслушан в съдебно заседание, вещото лице е категоричен, че в землището на с. Воден няма високопродуктивни пасища, а пасищата в това землище са нископродуктивни. Съдът възприел заключението на вещото лице, с изключение на частта, в която е прието, че констатациите на административния орган са съобразени с изискванията на Наредба № 5 от 10.03.2010 г., тъй като в тази част заключението съдържа правни изводи. Видно е също така от експертизите, че заявените за подпомагане парцели в землището на с. Воден са от 8-а до 10-а категория; експертът не може да установи в какво точно се изразява възприетото от административния орган "неподдържане на площта в добро земеделско състояние"; при направените проверки от експерта на ОД ДФЗ Ямбол, площите в землището на с. Воден са квалифицирани като недопустими за подпомагане, поради това че има над 50 дървета и храсти; в контролните листи от проверка на място няма констатация относно категорията на земята и вида на пасището; в резултат на извършено от вещото лице изследване на площите на парцелите в землището на с. Воден, които са приети като недопустими от административния орган, процентът на общата ерозирала и залесена с храсти и дървета над 100 кв. м. площ е 22, 39 % за село Воден, а в останалата част от тези парцели се наблюдават единични дървета и храсти с мозаечно разположение, чийто брой е под нормата на 75 броя на хектар. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Административният съд подробно е обсъдил и изяснил фактическата обстановка и приложимото право, като след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, е изложил подробни, обстойни и правилни изводи, които настоящият съдебен състав споделя. Административният съд правилно е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия, но при нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира, че видно от събраните в хода на делото доказателства и изслушаните по настоящото дело три съдебно-технически експертизи, а и от липсата на твърдения в обратния смисъл в касационната жалба безспорен е факта, че площите, за които в първоинстанционното решение е прието, че извода на административния орган за тяхната недопустимост е назаконосъобразен са в групата на слабопродуктивните пасища съгласно приложимата за периода Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схемите за директни плащания на площ и за общите и регионални критерии за постоянните пасища издадена от министъра на земеделието и храните, обн. ДВ бр. 22/2010 г., поради категорията на земята - от 8-ма до 10-та, върху която попадат. След като тези постоянно затревени площи са в групата на слабопродуктивните пасища, то пределната норма на растителност върху тях съгласно чл. 16, ал. 2 от същата наредба е 75 броя храсти и дървета на хектар. Видно от таблиците в процесното уведомително писмо като причина за недопустимост за подпомагане на посочените там площи чрез посочване на допустимата част от заявената съответна площ административният орган е възприел "неподдържане на площта в добро земеделско състояние съгласно извършени проверки на място, с..." като са посочени номера и дати на контролни листи от извършени такива проверки, които са приложени по делото. Видно от тези контроли листи в тях, а и в цялата административна преписка няма данни за категорията на земята, т. е. няма данни за вида - продуктивни или слабопродуктивни на заявените от жалбоподателя пасища. От тук следва да се направи извод, че този факт, отново е останал извън полезрението и на експертите извършили проверките на място, и на административния орган при постановяване на оспореното пред Административен съд - гр. Сливен уведомително писмо. На следващо място, правилно административният съд е обосновал материалната незаконосъобразност на уведомителното писмо. Този извод кореспондира с доказателствата по делото, в това число и неоспорените три СТЕ. От заключенията на СТЕ става ясно, че сравнени, уведомителното писмо от 2011 г. и процесното уведомително писмо, само за два от парцелите в землището на с. Воден има разлика: № 11658-110-1-2 с площ 10, 60 ха и № 11658-127-1-2 с площ 10, 41 ха, които в уведомителното писмо от 2011 г. са посочени като изцяло недопустими, а в уведомителното писмо от 2017 г. са посочени като изцяло допустими; вследствие на тази разлика са променени съответно санкционираните площи по СЕПП и НР 2, както и процентът на наддеклариране, но не е променена групата, към която принадлежи процентът на наддеклариране - над 50 %; констатациите на административния орган са съобразени с изискванията на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. Изслушан в съдебно заседание, вещото лице е категоричен, че в землището на с. Воден няма високопродуктивни пасища, а пасищата в това землище са нископродуктивни. Посочено е от експертите, че заявените за подпомагане парцели в землището на с. Воден са от 8-а до 10-а категория; експертът не може да установи в какво точно се изразява възприетото от административния орган "неподдържане на площта в добро земеделско състояние"; при направените проверки от експерта на ОД ДФЗ Ямбол, площите в землището на с. Воден са квалифицирани като недопустими за подпомагане, поради това че има над 50 дървета и храсти; в контролните листи от проверка на място няма констатация относно категорията на земята и вида на пасището; в резултат на извършено от вещото лице изследване на площите на парцелите в землището на с. Воден, които са приети като недопустими от административния орган, процентът на общата ерозирала и залесена с храсти и дървета над 100 кв. м. площ е 22, 39 % за село Воден, а в останалата част от тези парцели се наблюдават единични дървета и храсти с мозаечно разположение, чийто брой е под нормата на 75 броя на хектар. С оглед експертизите, доказателствата по делото и противно на твърденията в касационната жалба, в хода на съдебното производство, земеделският стопанин е доказал, че е поддържал земята си в добро земеделско и екологично състояние. Това е така, тъй като съгласно чл. 14, ал. 5 от Наредбата, като слабопродуктивни пасища се класифицират постоянни пасища, включително ливади и мери, върху почви от 8-а, 9-а или 10-а категория, които обикновено не са обект на наторяване, култивация, презасяване или дренаж и обикновено могат да се използват за екстензивна паша и не се косят или се косят по екстензивен начин. Екстензивна е пашата до 1 животинска единица на хектар. А според разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от същата наредба, за слабопродуктивните пасища по чл. 14, ал. 5 максималният брой дървета и/или храсти на хектар по ал. 1, т. 1 е 75 броя, а мозаечно разположените сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени по ал. 1, т. 3 заемат не повече от 20 % от общата площ на пасището. При проверката освен това е установено, че парцелите не се почистват и не се поддържат. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 14, ал. 5 от Наредба 5/2010 г. (отм.); слабопродуктивните пасища обикновено не са обект на наторяване, култивация, презасяване или дренаж, не се косят или се косят по екстензивен начин. С оглед на това правилно Административен съд - Сливен е приел, че неправилно въпросните парцели са приети като недопустими за подпомагане. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е стигнал до обоснован извод, че административния орган неправилно – в нарушение на чл. 16, ал. 2 от цитираната Наредба, е приел, че пасищата, за които е констатирано наличие на дървета, храсти и къпини над 50 бр. /ха, са недопустими за подпомагане. Тази пределна норма на дървета и/или храсти на хектар е относима за продуктивните пасища и не е относима за слабопродуктивните пасища, поради което административният орган незаконосъобразно я е приложил. Административният орган не е съобразил различните изисквания за допустимост на постоянните пасища, съобразно тяхната класификация по видове, и в резултат е достигнал до неправилни изчисления на допустимите и съответно недопустимите площи по заявлението на кандидата, което е довело до неправилно определяне на процента на наддеклариране по заявените схеми за подпомагане, както и до необоснованост на изводите за цялостен отказ от финансово подпомагане и за налагане на санкции за бъдещ период. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендирани и направени за тази инстанция разноски по делото. В касационното производство са представени доказателства, че за процесуалното представителство е уговорен и платен хонорар в размер на 2800. 00 лева. От страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде уважено и претендираното възнаграждение следва да бъде намалено на половина, а именно на 1400. 00 лева, като съответстващо на фактическата и правна сложност на процесния правен спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение