Решение № 10994 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12768/2014 г.

Решение № 10994 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12768/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново срещу решение № 226 от 01.09.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 579/2013 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 041202768 от 14.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 241 от 31.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, относно: 1. установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 15.12.2007 г. до 14.01.2009 г. в размер на 33 913.28 лв. със съответните лихви за забава; 2. установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 15.01.2009 г. до 30.09.2010 г. в размер на 9 656.13 лв. със съответните лихви за забава; 3. установен допълнителен подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2007 г. от 22.55 лв., за 2008 г. от 717.89 лв. и за 2009 г. от 533.08 лв. и 4. установен допълнителен подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер над 2 429.55 лв. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд неправилно е приел, че липсват доказателства за укрити приходи във връзка с неотразени в счетоводството на ревизирания едноличен търговец (ЕТ) покупки на цигари и хранителни стоки по фактури, издадени от "Деливъри Велико Търново" ООД, "Мик" ООД и "Дона" ООД. Поддържа, че в хипотезата на ревизия по аналог при наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е достатъчно да са налице данни за укрити доходи, без необходимост да се събират преки доказателства за получени доставки на стоки, доколкото ревизираните субекти нямали интерес от представянето им и съзнателно ги укривали. Поддържа се разместване на доказателствената тежест по чл. 124, ал. 2 ДОПК, неправилна преценка на доказателствената сила на представените документи и игнориране на факти и обстоятелства от съществено значение за спора. Касаторът поддържа законосъобразност на РА, тъй като предметът на доставките съвпадал с предмета на търговската дейност на ревизираното лице (РЛ), количеството, интензивността и стойността на закупените стоки съответствали по предназначение на търговия на дребно, каквато извършвало ревизираното лице, а търговците били постоянни доставчици на същите видове стоки. От страна на ЕТ част от издадените фактури от същите доставчици били отразени в счетоводството му, а други - не. За ревизираните периоди от м. 07.2007 г. до 20.12.2008 г. "Деливъри Велико Търново" ООД и от 23.12.2008 г. "Мик" ООД били единствени доставчици на цигари на ревизираното лице. За цялата 2007 г. лицето било осчетоводило само една фактура от общо 53 броя фактури, издадени от "Деливъри Велико Търново" ООД, а за 2008 г. - само 4 от общо 170 издадени към него фактури. Аналогични факти били установени и за другите двама доставчици. Оспорват се изводите на съда относно ревизираните 2009 г. и 2010 г. по отношение на признат договор за дарение в полза на Генчо Халачев и формираната от съда данъчна основа за 2010 г., респ. установен данък в размер на 2429.55 лв. Касаторът претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС - гр. Велико Търново и по същество на спора да потвърди РА, алтернативно - да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Милчо Димитров Георгиев, действащ като едноличен търговец (ЕТ) с фирма "Георгиев - ветеринарен фелдшер - Милчо Димитров" със седалище и адрес на управление с. Царски извор, община Стражица, чрез адв. Марийка Брешкова от АК гр. Велико Търново, оспорва жалбата в писмен отговор от 02.10.2014 г. Оспорва, че е получил описаните в спорните фактури стоки, както и че приходните органи са доказали обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, респ. наличие на укрити приходи, включително от земеделска дейност. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 041202768 от 14.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 241 от 31.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, на ЕТ "Георгиев - ветеринарен фелдшер - Милчо Димитров" са установени по реда на чл. 122 - 124 ДОПК задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) в размер общо на 104 841,98 лв., както следва: за ДДС /на основание чл. 102, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС/ - в размер общо на 62 690,02 лв. и лихви за забава 25 976,73 лв., за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер общо на 6 007,62 лв. и лихви за забава 1 331,55 лв. Органите по приходите са намерили, че ревизираното лице не декларира покупки на стоки, намерили отражение в отчетните регистри на негови доставчици, както и че декларираните пред тях данни за дейността му като земеделски производител не съвпадат с тези заявени пред ОД "Земеделие" и МЗХ - Национална служба по зърното. След анализ на счетоводството на ревизираното лице и събраните при ревизията доказателства е направен извод, че търговецът не е организирал редовно счетоводно отчитане на приходите и разходите в съответствие с нормативните изисквания, което е довело до укриване на приходи, както и че в счетоводството му не са налице документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Прието е, че за ревизирания период в счетоводството на едноличния търговец не са отразени голяма част от получени от него доставки на стоки по фактури, издадени от "Деливъри Велико Търново" ООД, "Дона" ООД и "МИК" ООД, а поради липсата на тези стоки /цигари и хранителни стоки/ при ревизираното лице, приходният орган е намерил, че с тях са извършени последващи продажби без да са отчетени съответните приходи. Относно дейността на лицето като регистриран земеделски производител е установено, че са налице несъответствия между декларираните от данъчния субект данни в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ /Приложение № 8 към декларациите/ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и тези, предоставени от съответните държавни учреждения - Държавен фонд "Земеделие", Национална служба по зърното и Системата за агропазарна информация, както и с данните, подадени от самия жалбоподател в попълнени анкетни формуляри. При съпоставката им са констатирани значителни различия относно посочените пред различните държавни органи обработваеми площи, средни добиви и изкупни цени за периода 2008 г. - 2010 г., като пред приходната администрация задълженото лице е декларирало занижени данни по посочените показатели. Изложеното е квалифицирано като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи /неотчетени приходи от продажби на стоки/ и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Решаващият орган е добавил основание по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК. Съобразно установените обороти за периода 01.12.2006 г. - 30.11.2007 г. е преценено, че за лицето е възникнало основание за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и съответно за начисляване на данък при извършени доставки, като основанието за задължителна регистрация не е отпаднало до последния данъчен период по ЗДДС, обхванат от ревизията - към 30.09.2010 г. Към помесечни данъчни основи по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2008 г. и м. 12.2009 г. са прибавени и установените при ревизията недекларирани приходи от реализация на земеделска продукция, съобразно данните за обработваеми площи, добив и продажни цени, посочени в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и тези, декларирани в анкетните формуляри на лицето, и посочени от ДФ "Земеделие", Национална служба по зърното и Системата за агропазарна информация, при прилагане на формулата по чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Определени са данъчни основи, възлизащи за целия период общо на 340 935,58 лв. /271 499,77 лв. от неотчетени продажби като ЕТ и на земеделска продукция, плюс 69 435,81 лв. - отчетените продажби/, върху които при прилагане на данъчната ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС е изчислен дължимият данък. Задълженията на жалбоподателя за подоходен данък са определени, като са увеличени декларираните от него финансови резултати от дейността като ЕТ за всички отчетни периоди със стойността на изчислената надценка при продажбата на незаприходените стоки по фактури. Така получените стойности са намалени с покупната стойност на недекларираните стоки. Освен това за данъчен период 2010 г. декларираният от жалбоподателя финансов резултат е увеличен и с изчислената пазарна стойност на недекларираната реализирана селскостопанска продукция, намалена с нормативно признатите за периода разходи за дейността като ЗП /чл. 29, ал. 1, б. "а" от ЗДДФЛ, в приложимата за ревизирания период редакция/. Така получените облагаеми доходи са намалени с дължимите задължителни осигурителни вноски, и са определени данъчни основи за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ, върху които са приложени съответните данъчни ставки. Съдът е намерил, че задълженията за ДДС и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за дейността като едноличен търговец са определени неправилно. Приел е за недоказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определянето на задълженията на едноличния търговец по особения ред, т. е. данни за укрити приходи от търговската дейност. Намерил е за основателни възраженията на лицето за недоказаност на фактурираните доставки, предвид предмета им - родово определени вещи /цигари и хранителни продукти/, собствеността върху които съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с индивидуализирането на стоките, чрез определянето им по съгласие между страните или чрез предаването им. Посочил е, че не са представени доказателства за определянето на стоките по съгласие между доставчиците и РЛ, нито такива за фактическото предаване на стоките, както и документи, обективиращи спорните доставки, каквито не могат да бъдат считани писмените обяснения на доставчиците и извлеченията от счетоводствата им. Приел е, че много голяма част от наличните в делото фактури не носят подпис за получател /а и на съставител/, а соченото от ССЕ, че такива фактури се съдържат при "Табак логистик груп Плевен" ООД /новото наименование на "Мик" ООД/ е без правна стойност, при положение, че такива екземпляри не са представени от третото лице. Посочил е, че доставчикът "Мик" ООД представя фактури с едни и същи номера и дати, чиито външен вид очевидно се различава, което разколебава доказателствената им стойност. Приел е, че наличието само на фактури, дори те да съдържат подписи на продавача и купувача, не е достатъчно да установи за целите на данъчното облагане действителното извършване на отразените в тях сделки, а по делото не са представени други писмени доказателства - двустранно подписани документи, или такива, съдържащи подпис само на получателя, които по безспорен начин да установяват предаването на процесните стоки, или на някои от тях. Изложил е съображения, че при нито един от доставчиците не се откриват документи, които непротиворечиво и еднозначно да удостоверят факта на транспортиране на процесните стоки, включително пътни листи и товарителници, в които да е отразен маршрутът на съответния автомобил до обекти на търговеца, вида на товара и т. н., което при липсата на преки доказателства за това, да обективира фактическото движение на стоката и получаването й от ревизираното лице. Приел е, че извършените плащания не са безспорно доказани поради липса на приложени фискални бонове, контролни ленти и свидетелства за регистрация на касови апарати. Въз основа на тези констатации е приел за недоказани и основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК, тъй като недоказаността на претендираните от органите по приходите доставки не сочи на счетоводни пропуски и липса на документална обоснованост при РЛ, което не е имало задължение да отрази в счетоводните си регистри и дневниците за покупки процесните фактури, тъй като същите не документират действително извършени доставки на стоки, който извод е намерил за подкрепен от заключението на ССЕ. След елиминиране на резултата от недоказаните покупки и продажби на цигари и хранителни стоки е намерил, че оборотът на лицето в качеството му на ЕТ и на земеделски производител, надвишава 50 000 лв. за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. (а не както е прието в РА към 30.11.2007 г.), поради което за периода 15.12.2007 г. - 14.01.2009 г. не е налице основание за начисляване на ДДС в размер на 33 913.28 лв. със съответните лихви за забава, а за периода 15.01.2009 г. - 30.09.2010 г. неправилно е начислен допълнително ДДС в размер на 9 115.79 лв. със съответните лихви, за които суми РА е отменен. По отношение доходите на лицето като земеделски производител за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. съдът е приел за доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК. Признал е договор за дарение от 15.02.2010 г., с който ревизираното лице е предоставило безвъзмездно на Генчо Халачев 6 300 кг пшеница и 5000 кг слънчоглед, реколта 2009 г., в резултат на което е намерил, че данъчната основа за м. 12.2009 г. следва да бъде намалена със сумата 2701.70 лв., съответно недължим начислен данък от 540.34 лв. Останалите относими към облагането на лицето като земеделски стопанин възражения на лицето са приети за недоказани. Като правилно определен е приет облагаем доход като земеделски производител в размер на 49 376.12 лв. за 2010 г., при което е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 2429.55 лв. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна, довело до необоснованост и противоречие с материалния закон. Принципно правилни са доводите на първоинстанционния съд за необходимост от доказване реалността на доставките по спорните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. В тази връзка намерените при доставчиците счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи. В случая е налице съвпадение между обстоятелствата, за които приходните органи носят доказателствена тежест - обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК (данни за укрити от ревизираното лице приходи или доходи или за липса на счетоводна отчетност) и наличие на приходи от реализация на стоки по фактури, които не са намерили счетоводно отражение при ревизираното лице. Неоснователно е становището на касатора, че за реалността за доставките следва да са налице единствено данни по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Изводът за наличие на реални доставки следва да бъде категоричен и несъмнен, направен при съвкупната преценка на всички събрани доказателства, като доказателствената тежест е изцяло за административния орган. В тази връзка процесуалните представители на приходната администрация следва да проявят по-голяма активност при формулиране на въпроси към съдебно-счетоводна експертиза. Всички доводи в касационната жалба за осчетоводени само 5 от общо издадени 223 фактури от "Деливъри ВТ" ООД, никакви или всички фактури месечно при средно издадени 10 - 14 фактури от "Мик" ООД и само 5 от общо издадени 31 фактури от "Дона" ООД представляват само твърдения, които на общо основание следва да бъдат доказани в хода на съдебното производство. В случая приходните органи се позовават на доказателствата, събрани при насрещните проверки на доставчиците. Неоснователна е тезата на касатора, че при тези насрещни проверки е установена редовността на счетоводствата на доставчиците. Видно от ПИНП № 1106344-9/18.01.2012 г. за "Деливъри Велико Търново" ООД, ПИНП № 0400-1116556-01/18.01.2012 г. на "Дона" ООД и ПИНП № 0400-1116556-07/29.11.2011 г. на "Мик" ООД в хода на насрещните проверки са събрани заверени копия на спорните фактури, обяснения на управителите на дружествата относно начина на осъществяване на транспорта и на издаване на фактурите, доказателства за притежавани товарни автомобили, трудови договори и отразяване на фактурите в счетоводните регистри. Не са проверени счетоводствата на доставчиците в пълнота, а именно, дали позволяват проследяване на стоките от придобиването до отчуждаването им, респ. съдържат ли данни за заприходяване или изписване на стоките от склад или друго място за съхранение и предаването им в полза на ревизираното лице. Наличието на фактура и счетоводното й отразяване при една от страните следва да се съобрази във връзка с всички относими обстоятелства относно наличието или не на настъпило данъчно събитие - осчетоводени ли са доставките при двете страни, предоставя ли възможност счетоводството на страните за проследяване движението на стоковия поток, налице ли е предаване на стоките, извършен ли е транспорт на стоките, как, от кого и къде, има ли товарителници, пътни листа и др. придружаващи документи; какви са писмените обяснения на управителите на отделните доставчици и дали те съответстват на други събрани писмени доказателства. Принципно правилна е тезата на касатора, че относимо обстоятелство е евентуално съвпадане на предмета на търговска дейност с предмета на фактурите, както и съответствие между количеството, интензивността и стойността на закупените стоки на осъществявана от лицето търговия на дребно и дали търговците са постоянни или единствени доставчици на същите видове стоки за ревизираните периоди. В хода на ревизията не са събрани доказателства, нито РА е мотивиран с допълнителни мотиви в тази насока. С оглед правомощията на съда по чл. 160, ал. 1 ДОПК на инстанция по същество на спора, същият е компетентен да събира доказателства за всички относими към установяване на публичните задължения на лицата обстоятелства, включително на друго основание, различно от фактическото и/или правно основание в акта (т. 4 от Тълкувателно решение № 5/2004 г. на ОСС на ВАС). Обосновано се поддържа от касатора, че липсва основание за доказване на спорните доставки да се изискват други двустранно съставени документи, извън представените фактури, при наличие на данни, че в предприятието на търговеца няма практика да се съставят приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и др. под., тъй като в хипотезата на укрити приходи за ревизираното лице не съществува интерес от представяне на документи, установяващи евентуално неправомерно поведение. Тези трудности на доказването могат да бъдат преодолени чрез по-задълбочена проверка на счетоводството на доставчиците, изследване на взаимната връзка между откритите документи и преценка на цялостната дейност на ревизираното лице по посочения по-горе начин - количество, интензивност и стойност на закупените стоки, наличие на постоянни клиенти, липса на други доставчици на същите стоки. В хипотеза, при която страната укрива част от счетоводните документи, наличието на подпис на получател в някои от представените фактури е с голяма доказателствена стойност. Като частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК фактурите съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги издали. Те нямат обвързваща доказателствена сила относно своето съдържание, което подлежи на преценка съобразно всички обстоятелства и доказателства по делото. Частните документи не притежават материална доказателствена сила, но без да е оспорена автентичността им, те притежават формалната доказателствена сила на частния документ по чл. 180 ГПК. В случай, че не са оспорени относно тяхната автентичност, фактурите съставляват доказателство, че съдържащото се в тях изявление е направено от лицето, подписало фактурата, т. е. че търговецът е приел описаните във фактурата стоки. Липсата на оспорване означава, че същото лице, в качеството си на търговец, е потвърдило получаването на стоките, независимо от това дали подписът е положен лично от него или от лице без представителна власт, след като не се е противопоставило при узнаването /в този смисъл е решение № 562 от 16.01.2014 г. по адм. д. № 4198/2013 г., I отд. на ВАС/. Липсата на противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ следва да се преценява към датата на полагане на подпис от търговеца или от негов служител върху фактурата, а не към датата на събиране на фактурите в хода на ревизионното производство. В случай на оспорване по реда на чл. 193 и сл. ГПК следва да се конкретизира, какво точно се оспорва (съдържание или подписи, чии подписи) и при изявление на лицето, че ще се ползва от документа, следва да се съобрази становището му, чий е подписът под документа - лично на търговеца - физическо лице или на друго лице. При наличие на подпис във фактурата независимо лично на търговеца - получател или от негово име от лице без представителна власт, доказателствената тежест за установяване на автентичността е винаги за търговеца по аргумент от противното на чл. 193, ал. 3, изр. 2-ро ГПК. За да се прецени, върху чии подписи следва да се съсредоточи евентуална проверка на експерт-графолог, следва да се направи уточнение от търговеца, чии са подписите върху фактурите. На изследване подлежат подписите на всички лица, работили в търговския обект през ревизираните периоди. Специфичното в случая е, че в първото по делото редовно проведено съдебно заседание на 24.09.2013 г., в което са приети писмените доказателства от ревизионната преписка, включително съдържащите се в нея копия на фактури, жалбоподателят не ги е оспорил по реда на чл. 193 и сл. ГПК. При липса на оспорване следва да се приеме, че изявленията за приемане на стоките, съдържащи се във фактурите (част от ревизионната преписка), са направени от подписалите ги лица. Впоследствие с молби по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК жалбоподателят е поискал да се задължат доставчиците да представят оригиналите на съдържащите се при тях фактури, което доказателствено искане е уважено, но съдът не е посочил, дали задължава третите лица да представят оригинали или копия. По повод представени от доставчиците "Деливъри Велико Търново" ООД и "Мик" ООД писмени доказателства е открито производство по оспорване на верността на съдържанието и датата на издаване и на автентичността на подписите в съдебно заседание на 04.02.2014 г. Следва да се отбележи, че пропускът на страната да оспори документите от ревизионната преписка в първото съдебно заседание на 24.09.2013 г. не може да се санира от по-късното оспорване на други представени от третите лица копия, макар и на същите документи. В случая, в преписката са налице копия от фактури, съдържащи подпис на получател. Същите фактури не са оспорени и представляват годно доказателство за приемане на стоките от получателя. Съдът неправилно не се е доверил на доказателствената стойност на подписаните за получател фактури. От друга страна, съдът е открил производство по оспорване по реда на чл. 193 и сл. само на доказателства, представени от третите лица, в което неправилно е указал доказателствената тежест съобразно чл. 193, ал. 3 ГПК. Предвид наличието на подписани от името на търговеца фактури, доказателствената тежест е на самия търговец. По отношение на неподписаните от името на получателя фактури откриване на производство по оспорване на автентичността им е безсмислено. Същите нямат формалната доказателствена сила на подписания частен документ, която да бъде оборена в това производство. На следващо място неправилно проверката на експерта-счетоводител, възприета от съда, е съсредоточена единствено върху оригиналите на документите, намерени при доставчиците "Деливъри Велико Търново" ООД и "Мик" ООД. Изводите на съда следва да почиват на съвкупна преценка на всички доказателства от ревизионната преписка, включително на съдържащите се в нея фактури. Изискването на оригинали на документи става по реда на чл. 183 ГПК, а не по реда на чл. 192 ГПК, и не може да санира пропуска на страната да оспори представените копия. Съдът не е уточнил доказателственото искане на жалбоподателя за представяне на документи от трети лица - дали е такова по чл. 183 или по чл. 192, ал. 1 ГПК, а в определението от 19.11.2013 г., с което го е уважил, не е указал на лицата, дали се изискват копия или оригинали. Впоследствие в решението е обсъждано заключението на ССЕ, което е работило само по оригинали, които не са представени от делото от третите лица. По този начин са останали необсъдени наличните по преписката фактури, съдържащи подпис на получател, чиято доказателствената стойност не е разколебана по гореизложените съображения. В ревизионната преписка има копия на фактури, съдържащи подпис на получател - л. 585 - 587 за "Мик" ООД, л. 858 - 899 за "Деливъри ВТ" ООД и всички фактури, издадени от "Дона" ООД. Съдът необосновано се е доверил на непредставянето на оригинали на фактурите от третите лица. При липса на оспорване на фактурите съдът неправилно е обсъждал чии са подписите, положени от името на ревизираното лице, както и дали същите са идентични, още повече, че за тези обстоятелства са необходими специални знания. Посочените процесуални нарушения във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 и сл. ГПК, както и некредитирането на доказателствената стойност на фактурите, които носят подпис на получател, са довели до неизясняване на спора от фактическа страна, което е рефлектирало върху обосноваността и материалната законосъобразност на постановеното решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се направи разграничение между подписаните и неподписани фактури от името на едноличния търговец. При съобразяване на доказателствената тежест в процеса следва да се допусне допълнителна задача на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, която алтернативно да даде заключение за размера на евентуалните задължения на ревизираното лице по подписани и неподписани за ревизираното лице фактури, при различните алтернативи - кога е достигнат праг за регистрация, респ. дерегистрация по ЗДДС, както и относно редовността на представените от доставчиците доказателства за плащане по процесните фактури, като се провери редовността на счетоводствата на доставчиците, дали позволяват проследяване на стоките от придобиването до отчуждаването им, респ. съдържат ли данни за заприходяване или изписване на стоките от склад или друго място за съхранение и предаването им в полза на ревизираното лице. Следва да се задължи приходната администрация да представи четливо копие на ПИНП № 0400-1116556-07 от 29.11.2011 г. за "Мик" ООД, тъй като представеното по делото копие е нечетливо, както и стр. 28 и стр. 29 от ревизионния доклад, които липсват по делото. С оглед изложените изводи по приложението на ЗДДС обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта по приложението на ЗДДФЛ, тъй като в данъчната основа за спорните години са включени приходи от дейността на лицето като едноличен търговец, които не са намерили счетоводно отражение. По повод установените неотчетени приходи от дейността на лицето като земеделски производител в обжалваното решение не е направено разграничение, защо съдът кредитира свидетелските показания на един от разпитаните свидетели Халачев, респ. признава един от представените в негова полза договори за дарение от 05.02.2010 г., но не кредитира еднотипните договори за дарение в полза на Иван Петров Иванов и Маринчо Георгиев Маринов, също разпитани по делото като свидетели, предвид възможен извод за достигане на облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, който е различен от приетия от съда като се съобразят подписаните за получател фактури. Следва да се предостави възможност за ревизираното лице да изясни доводите си във връзка с представените договори за дарение и договори за предоставяне на земя под наем по отношение облагането му като земеделски стопанин. Във връзка с касационното оплакване за необоснованост на решението в частта за установените задължения по ЗДДФЛ за 2010 г. поради липса на изложени мотиви за размера на дължимия данък от 2429.55 лв. следва да се допусне допълнителна задача на съдебно-счетоводна експертиза за определяне на данъчна основа за облагането по ЗДДФЛ в различни варианти в зависимост от признаването или непризнаването на приходи от селскостопанска продукция. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,