Решение № 8565 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14682/2018 г.

Решение № 8565 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14682/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Агенция дипломатически имоти в страната" ЕООД против решение № 5258 от 15.08.2018 г., постановено по адм. д. № 5863/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на район "Изгрев" – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на "Агенция дипломатически имоти в страната" ЕООД против заповед № РИВ17-ДД71 от 09.05.2017 г. на кмета на район "Изгрев" – Столична община, с която се определя прилежаща площ към сграда, находяща се в УПИ I- за ЖС и ОО, кв. 25, м. "Изток-Изток" по плана на гр. София. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, обуславящи нейната незаконосъобразност, поради което прави извод за неоснователността на оспорването. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма съобразно изискването на чл. 4, ал. 3 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Правилно съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същият е в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗУЕС, в случаите, когато сграда в режим на етажна собственост не може да се обособи в отделен урегулиран поземлен имот по реда на Закона за устройство на територията, се определя прилежаща площ към сградата. Прилежащата площ се определя от кмета на общината по негова инициатива или по искане на заинтересованите лица, като за реда, по който става това законът препраща към Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване. Разпоредбите на последната препращат към чл. 21 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като в чл. 21, ал. 2 от същата е посочено, че при определяне на прилежащите терени към съществуващите жилищни блокове (нето жилищните терени) и урегулирането им като поземлени имоти към жилищните блокове се спазват нормативите по чл. 20 и се ползва начинът съгласно приложение № 1. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи по несъмнен начин е установено, че за бл. 155 не е предвиден самостоятелен УПИ, същият попада в УПИ І, предназначен за жилищно строителство и обществено обслужване. В посочения УПИ се намират още два 7 етажни жилищни блока и сграда за обществено обслужване. Блокът попада в квартал с комплексно застрояване. Определената прилежаща площ съгласно скицата към оспорената заповед обхваща 7 м. от югоизточната страна, която включва пространството до границата с УПИ ІІІ с предназначение "за движение и транспорт" – публична общинска собственост. В тази част на сградата не може да бъде определена прилежаща площ, съобразно нормативните изисквания, тъй като същата граничи с имот, публична общинска собственост, предназначен съобразно предвижданията на ПУП за движение и транспорт. В този смисъл доводът на касатора, че определената в тази част площ съвпада с площ от общите части на сградата, е неоснователен, тъй като в прилежащата площ не може да бъде включен имот публична общинска собственост с предназначение съобразно ПУП за движение и транспорт. От югозападната част на сградата определената площ е 6. 64 кв. м., което е в съответствие с изискванията на приложение № 1 към чл. 21, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони като същата е разположена по средата на разстоянието между двете седеметажни сгради. От северозападната страна на сградата не е определена прилежащата площ, тъй като сградата е разположена на уличната регулационна линия. Фактът дали тази улица е реализирана изцяло, е ирелевантен, тъй като по действащия ПУП предвиждането е за улица и същото остава такова до промяната на ПУП. От североизточната страна е определена площ до уличната регулация. От изложеното следва, че определената прилежаща площ е в съответствие с изискваният на закона, тъй като същата не може да навлиза в уличната регулация. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Неоснователно е твърдението на касатора, че неправилно първоинстанционният съд не кредитира заключението на първата съдебно-техническа експертиза. Последната е оспорена и в нея са предложени само варианти за определяне на прилежаща площ, която навлиза в улици, публична общинска собственост. Законът не допуска възможност за произволно определяне на прилежащи площи, още повече, че по този начин биха могли да се засегнат права на лица от съседни жилищни сгради или както е в настоящия случай – обществени интереси, свързани с предвижданията на ПУП относно уличната регулация. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди "Агенция дипломатически имоти в страната" ЕООД да заплати на Столична община сумата от 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,