Решение № 2294 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13534/2011 г.

Решение № 2294 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13534/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация, гр. София, срещу решение № 10331/11.07.2011 г., по адм. д. № 3159/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и вместо него се постанови решение по съществото, с което се отхвърлят жалбите на Столична община и Столичен общински съвет срещу Решение № 25/27.01.2011 г., по преписка № 73/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, в оспорената му част. Ответникът Столична община, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Столичен общински съвет и Виктория Юриева Зарева от гр. София, не са изразили становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалби на Столична община и Столичен общински съвет Решение № 25/27.01.2011 г., по преписка № 73/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, в оспорената му част: по т. I, подточки 1 и 4, в които е установено нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по отношение на критерий 2 и критерий 5 от Общите критерии в раздел III, т. 3.1 - 3.5 на Правилата за приемане на деца в общинските обединени детски заведения и целодневни детски градини на територията на Столична община, приети с решение № 158 от 12.03.2009 г. на Столичния общински съвет; в т. III е постановено преустановяване на нарушението, в т. IV са приложени принудителни административни мерки спрямо кмета на Столична община и Столичния общински съвет и т. V са дадени задължителни препоръки за отмяната на тези критерии. За да постанови решението тричленният състав приел, че с оглед събрания и анализиран доказателствен материал не е установено пряка дискриминация по отношение на жалбоподателката Зарева, с оглед посочените текстове от Правилата за приемане на деца в общинските обединени детски заведения и целодневни детски градини на територията на Столична община като отменил решението на комисията в оспорената му част. Приел, че то противоречи на материалноправни разпоредби и на целта на закона, поради което е незаконосъобразно. Решението на тричленния състав е правилно. По делото е установено, че кандидатствуването в обединените детски заведения /ОДЗ/ и целодневните детски градини /ЦДЗ/ на територията на Столична община се извършва чрез регистрация в Информационната система за обслужване на детските градини по електронен път или на място в ОДЗ и ЦДГ, а класирането се извършва по критерии, определени с Правилата за приемане на деца в тях, приети с решение № 158 от 12.03.2009 г. на Столичния общински съвет. Критериите за приемане са общи, социални и допълнителни, като заложените общи критерии са пет. Комисията за защита от дискриминация е приела, че дискриминационни са критерии 2 и 5 от общите. Съгласно критерий 2 се дава по 1 точка, за всеки работещ родител /или в отпуск по майчинство/, който е социално осигурен, а съгласно критерий 5 - ако детето посещава самостоятелна общинска детска ясла най-малко 6 месеца, получава 1 точка за класирането му. Правилно е прието, че критерий 2 от общите следва да се разглежда с оглед предназначението и обществената функция на общинските детски заведения, което при обективно установения недостиг на места, представлява обективно и разумно оправдан критерий и не е дискриминационен. Правилно е прието също така, че с включването на този критерий за групата на работещите родители, не се създава привилегия за тях в сравнение с неработещите, тъй като целта на отглеждането на децата в ОДЗ, е да се подпомагат работещите родители, поради което е обективно оправдан. Правилно е прието също така, че общият критерий 5 също не е дискриминационен, като е разгледан по смисъла на признак "лично положение", тъй като веднъж приети в ОДЗ съответните деца, не следва да се доказва всяка година наличието на общия критерий, по който те са приети. Във връзка с подпомагащата функция на държавата при отглеждане и възпитание на децата са разкрити ОДЗ като издръжката на децата в тях, както и на децата в общинските детски ясли се финансира от съответния общински бюджет. И в двете общински заведения ОДЗ и самостоятелни общински ясли, се полага една и съща грижа за децата, като интересът им е да продължат обучението си в ОДЗ, тъй като в противен случай се поставят в по-неблагоприятно положение. Освен това те не преминават автоматично, а получават 1 точка предимство при кандидатствуване на общо основание с останалите деца. С оглед изложеното, както и с оглед подробно изложеното в мотивите на решението, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано тричленният състав е приел, че решението на комисията е постановено в противоречие на материалноправните разпоредби и целта на закона и поради това като незаконосъобразно го отменил. Правилно е прието също така, че позоваването на комисията на разпоредбата на чл. 27 от Европейската социална харта е неотносимо към конкретния случай по изложените съображения в решението. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон, следва да се остави в сила. На Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., тъй като искането е своевременно направено, преди приключване на делото и пред касационната инстанция се представлява от юрисконсулт Пеловски. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК