Решение № 13069 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4342/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново, чрез процесуален представител гл.юрк. Н.Маринова, срещу Решение 970 от 25.03.2025 г., постановено по адм. дело 115/2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което по жалба на Й. Д. В. от гр.Полски Тръмбеш, е отменено решение 2153-04-2/15.01.2025 год. на директора на ТП на НОИ гр.Велико Търново и потвърденото с него разпореждане 2112-04-1227#14/15.11.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Велико Търново и преписката е изпратена на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Велико Търново за произнасяне по заявлението на В. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съгласно указанията дадени в мотивите на решението. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че осигурителният стаж в Република България и осигурителният стаж във Федерална Република Германия следва да се сумира, независимо от това, че този в България е под една година. Поддържа тезата, че разпоредбата на чл. 57 от Регламент 883/2004 се явява специална разпоредба в областта на пенсиите по отношение разпоредбата на чл.6 за сумиране на осигурителни периоди и като специална изключва прилагането на принципа на сумиране на периодите. Посочва, че разпоредбата на чл. 57, § 3 от Регламент 883/2004 г., на която се е позовал първоинстанционния съд е неприложима в случая, а е изпълнена хипотезата на чл. 57, § 1 от Регламента. Пояснява, че § 3 не е приложим предвид основанието за отказ на пенсия от германската институция, който не произтича от прилагането на чл. 57, § 1 от Регламента. Иска да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли жалбата на Й. Д. В. срещу решение 2153-04-2/15.01.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение на прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - Й. Д. В. от гр.Полски Тръмбеш, чрез процесуален представител адв. Ц.Димитрова, с писмени бележки, оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатска защита, предоставена по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е спазил материалния закон, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е решение 2153-04-2/15.01.2025 год. на директора на ТП на НОИ гр.Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Й.В. срещу разпореждане 2112-04-1227#14/15.11.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Велико Търново, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От фактическа страна съдът е установил, че със заявления вх. 211204-1227 и вх. 2177-04-744 от 29.12.2023 г. В. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В заявлението лицето е посочило, че има осигурителен стаж в Германия и е приложило Експертно решение на ТЕЛК 92232 от 23.11.2023 г., с което са определени 100 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидността 15.09.2023 г. След кореспонденция с компетентните органи в Германия е установено, че В. до датата на инвалидизиране има осигурителен стаж по немското законодателство в размер на 12 год., 3 мес. и 00 дни, а в България има осигурителен стаж от 9 мес. и 1 ден /изцяло от наборната военна служба/. Съгласно формуляр Р6000-Решение за пенсия с вх. 2112-04-1227#13/06.08.2024 г., с решение от 25.07.2024 г. на компетентния германски орган е постановен отказ за отпускане на пенсия за инвалидност, по причина не е установена частична инвалидност или неработоспособност. Въз основа на събраните доказателства е издадено разпореждане 2112-04-1227#14/15.11.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Велико Търново, с което на заявителят е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. За да постанови отказа органът се е позовал на разпоредбата на чл. 57 от Регламент 883/2004 и е посочил, че лицето не отговаря на изискването на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, тъй като придобития осигурителен стаж на територията на Република България е под една година. Същевременно с разпореждане [номер] от 25.11.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Велико Търново, на Й.В. е отпусната социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Разпореждане 2112-04-1227#14/15.11.2024 г. е обжалвано по административен ред и е потвърдено с обжалваното в производство решение 2153-04-2/15.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново. Решаващият орган е споделил изцяло и е доразвил изводите на пенсионния орган, като е допълнил и че дори да се уважи искането на жалбоподателя за сумиране на периодите, би била приложима разпоредбата на чл. 52, пар. 1, б. б от Регламент 883/2004. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. а от КСО орган, в изискуемата от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта му. Посочил е, че стажът в Германия следва да бъде зачетен и правилото за сумиране на осигурителните периоди следва да се приложи, тъй като в случая са приложими Регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, които от 01.05.2010 г. отменят предходните Регламент (ЕИО) 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) 574/72). Счел е за неправилен изводът на решаващия орган за приложение на нормата на чл. 57 пар. 1 от Регламент (ЕО) 883/2004, тъй като установените в конкретния случай факти следва да бъдат подведени под хипотезата на чл. 57, пар. 3 от Регламент 883/2004. Позовавайки се на практиката на ВАС по аналогични казуси и съобразявайки разпоредбите на чл. 42 и чл. 48 от ДФЕС, принципите на които се основава механизмът на координация на системите за социална сигурност на държавите членки и практиката на СЕС - т. 39-44 от Решение от 15 декември 2011 година по дело C-257/10, т. 48-50 от Решение на Съда от 21 февруари 2013 година по дело C-619/11 и др., съдът е счел за незаконосъобразен изводът на административния орган, че към датата на инвалидизирането В. не е изпълнил условието за наличие на осигурителен стаж от 5 години. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неоснователно е твърдението, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Велико Търново е материално незаконосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането над 30-годишна възраст - пет години. По делото не се оспорва, че В. е осигурено лице и че същият е загубил работоспособността си поради общо заболяване. Спорният въпрос е налице ли е третата кумулативна предпоставка за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а именно да има осигурителен стаж до датата на инвалидизиране пет години. При установеното, че В. има осигурителен стаж в Германия в размер на 12 год., 3 мес. и 00 дни, а в България има осигурителен стаж от 9 мес. и 1 ден, правилно съдът е приел за приложими Регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, които от 01.05.2010 г. отменят предходните Регламент (ЕИО) 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) 574/72). Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. Независимо, че в случая е приложимо българското законодателство, по силата на чл. 11, § 3, б. "д" и чл. 46, § 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 и чл. 44, § 4 от Регламент (ЕО) 987/2009, прякото прилагане на останалите разпоредби на регламента не може да бъде игнорирано. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че приложима се явява разпоредбата на чл. 57, § 3 от Регламент 883/2004, която дава право да се изчисли размера на пенсията на В. като всички факти (тези настъпили на територията на двете държави-членки) се вземат предвид като настъпили на територията на България. Отказът на германската институция, независимо че не е постановен на основание чл. 57, § 1 от Регламент (ЕО) 883/2004, не изключва приложението на чл. 57, § 3. В тази връзка, както е посочил и първоинстанционния съд, следва да се съобразят целите на Регламента и принципите на които се основава и да не се допусне работник, възползващ се от правото си на свободно движение, да бъде третиран по-неблагоприятно в сравнение с работник, осъществяващ цялата си трудова дейност в една държава членка. Ето защо даденото от административния орган тълкуване е в противоречие с един от основните принципи за координиране на схемите са социална сигурност на държавите членки в ЕС, имащ за цел да гарантира, че упражняването на предоставеното от ДФЕС право на свободно движение не води до лишаване на работник от социалноосигурителни предимства, от които се ползват работниците, които не са упражнили това право. Горното разрешение е съобразено със задължителната практика на СЕС и практиката на ВАС. Несъстоятелно е и възражението за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на адвокат Ц. Димитрова, като пълномощник на ответника по касация, за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). В приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 15.04.2025 г. е вписана уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ на основание чл. 38 от ЗАдв., при което ТП на НОИ В. Търново следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Димитрова адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо , предл. първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,