Решение № 10284 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2683/2011 г.

Решение № 10284 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2683/2011 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от началника на Служба на геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Варна, чрез пълномощника адв. Бистра Господинова, и от Еленка Ангелова Колева от гр. Варна, чрез пълномощника й адв. Стоян Киров, срещу решение № 2401 от 19 ноември 2010 г., постановено по адм. д. № 2248/2010 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № КД-14-03-469/26 април 2010 г. на началника на СГКК - гр. Варна. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а в касационната жалба на началника на СГКК - гр. Варна се съдържа и оплакване за недопустимост на решението - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. От ответницата Анка Николова Петрова, чрез пълномощника й адв. Димитрина Бъклова, е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на подадените касационни жалби. Останалите ответници - Албена Георгиева Христова, Антон Георгиев Петров и община Варна, не са заявили становищата си двете касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по съществено са неоснователни. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Анка Николова Петрова срещу заповед № КД-14-03-469/26 април 2010 г. на началника на СГКК - гр. Варна, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14 октомври 2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, състоящо се в: заличаване от кадастралната карта и кадастралните регистри на имоти: поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.2520.2075 с площ 892 кв. м, собственост на Елена Костова Недкова и на ПИ с идентификатор 10135.2520.2076 с площ 1047 кв. м, собственост на Георги Андонов Петров; промяна границите на имоти: ПИ с идентификатор 10135.2520.9554 с площ 746 кв. м, собственост на община Варна и на ПИ с идентификатор 10135.2520.9554 с площ 658 кв. м, собственост на община Варна; създаване н кадастралната карта и кадастралните регистри на имоти: ПИ с идентификатор 10135.2520.6784 с площ 1057 кв. м, собственост на Елена Костова Недкова за 969 кв. м ид. ч. и на община Варна за 88 кв. м ид. ч. и ПИ с идентификатор 10135.2520.6785 с площ 969 кв. м, собственост на Георги Андонов Петров. Съдът е приел, че при издаването на заповедта в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не са посочени фактически и правни основания за това. Констатирано е също наличието на спор за материално право, което е пречка за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради това съдът е отменил обжалваната пред него заповед. Решението е допустимо и правилно. Производството пред административния съд е инициирано от лице с установен правен интерес и в предвидения в закона срок. Поради това постановеното съдебно решение е допустимо. Изложените в обратния смисъл възражения в касационната жалба на началника на СГКК - гр. Варна са неоснователни. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1 от закона са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права са засягат от изменението. По делото не е било спорно, че жалбоподателката пред административния съд Анка Петрова е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2520.2076, който имот е пряко засегнат от одобрените изменения. Доколкото в обжалваната заповед не е одобрена промяна на границите между ПИ с идентификатор 10135.2520.2075 и ПИ с идентификатор 10135.2520.9554, то възражението на касатора относно недопустимост на решението в тази част поради липсата на правен интерес на жалбоподателката е неоснователно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата поделото. Спрямо установените релевантни факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменителни основания спрямо обжалваната заповед е законосъобразен. Процедурата за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти е посочена в чл. 28в от ППЗСПЗЗ. Изменението на този план е допустимо само при установяване на някое от изчерпателно посочените в § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ основания. Всяко от тези основания е свързано с различен фактически състав, поради което непосочването на конкретното основание препятства извършването на съдебната проверка за законосъобразност на издадения административен акт, както е приел и първоинстанционният съд. В обжалваната заповед на началника на СГКК - гр. Варна като основание за издаването й е посочен § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който текст урежда само компетентността на административния орган, но не и материалноправното основание за издаването й. Липсата както на фактически, така и на правни основания за издаването на оспорената заповед е основание за отмяната й, както е приел и административния съд. Следва да се отбележи, че такива основания не се съдържат и в преписката по издаването на заповедта. Неоснователно е възражението, направено в касационната жалба на Еленка Колева, относно повдигането на спор за материално право за първи път пред административния съд. В тази връзка правилно касаторката отбелязва, че този съд не е компетентен да разгледа и разреши такъв спор. Още по-малко такива права има административния орган. Наличието обаче на такъв спор е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Като е издал заповед от посочения вид, началникът на СГКК е допуснал нарушение на материалния закон, както обосновано е приел и административния съд. С оглед горното обжалваното решение не страда от релевираните в касационните жалби пороци. Същото като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,