Решение № 2242 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4184/2018 г.

Решение № 2242 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4184/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, подадено от Г. Граматиков срещу Заповед № РД49-33/26.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите за отказ за издаване на заповед за придобиване право на собственост върху застроена и нормативно определена прилежаща площ по реда на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите (ЗГ) във връзка с § 123 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (ЗГ, отм.) Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е постановена при нарушение на материалния закон и несъответства на целта на закона. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите оспорва жалбата. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: С обжалваната Заповед № РД49-33/26.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите е отказано издаване на заповед за придобиване на право на собственост застроената и нормативно прилежащата площ по реда на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите (ЗГ) във връзка с § 123 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (ЗИД на ЗГ, отм.) по преписка, образувана по искане на Г. Граматиков за закупуване на поземлен имот 00435, находящ се в землището на с. Лиляново, община Сандански. В заповедта искането на Г. Граматиков, по което е образувана преписката е индивидуализирано с два регистрационни индекса ИАГ-8088/25.02.2016 г. и 94 С-452/21.01.2004 г. Искането е разгледано като такова за закупуване на 0, 179 дка от държавна горска територия – поземлен имот 00435 в землището на с. Лиляново с ЕКАТТЕ 43699, община Сандански по скица № К00098/1007. 2015 г. на Общинска служба по земеделие – Сандански. Този имот попада в отдел 165, подотдел "З" по Лесоустройствения проект на Държавно горско стопанство "Сандански", върху който е построена северна двуетажна масивна вила и южна едноетажна масивна вила. Според мотивите на оспорената заповед искането не е уважено по две отделни съображения: 1. в деловодната система на Министерство на земеделието, храните и горите са регистрирани две писма от Г. Граматиков от 2004 г., по едно от които е издадена заповед за продажба на друг недвижим имот, но не се установява завеждането на заявление с рег. № 94 С-452/21.01.2004 г., респективно упражняване на правото по § 123, ал. 2 от ПЗР на ЗГ (отм.); в срок; 2. към момента на изтичане на срока по § 123, ал. 2 от ПЗР на ЗГ (отм.); Г. Граматиков не е притежавал документ за собственост, защото представения по преписката нотариален акт е съставен през 2011 г. По делото като писмени доказателства са приети всички документи, представляващи според ответната страна, цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед (становище на л. 313). Допълнително са приети като писмени доказателства същите документи, представени и от Изпълнителна агенция по горите с писмо от 15.11.2019 г. (л. 327). Допълнително като неоспорени писмени доказателства са приети и представените с жалбата Акт за установяване на административно нарушение от 23.09.1991 г. (л. 17) и Наказателно постановление № 123/28.10.1991 г. ( л. 18). От писмените доказателства, представени от ответната страна, се е установява, че в Министерство на земеделието и горите, Изпълнителна агенция по горите (МЗГ/МЗХГ-ИАГ), е образувана административна преписка по реда на § 123 от преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗГ (отм.); по искане на Г. Граматиков за закупуване на имот 000435 и по тази преписка са извършвани процесуални действия в продължение на четиринадесет години като е разменяна кореспонденция с жалбоподателя, между различни служители в администрацията, събирани са доказателства, включително и оценка на имота. През целия този период от време административното производство е провеждано като образувано по допустимо т. е. подадено в срок искане за упражняване на право по § 123 от преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗГ (отм.);. Като част от преписката по делото е представено заверено от деловодството на МЗХГ–ИАГ заявление на Г. Граматиков до Министерство на земеделието и горите на основание § 123 от преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗГ (отм.); , в което е заявил, че е построил през 1988 г. без строителни книжа масивна вила в местността "Водна кула", гр. Сандански и иска да му бъде разрешено да закупи "застроена и нормативно определена прилежаща площ" (л. 98). Това заявление е подредено непосредствено с известие за доставяне на писмо с обратна разписка, адресирано до МЗХ от Г. Граматиков и получено на 06.02.2004 г. Настоящият съдебен състав намира, че именно по това заявление е образувана административната преписка, приключила с издаването и на оспорената заповед. Аргументи в подкрепа на това становище са писмо рег. № 94-С-452/28.01.2004 г. на кмета на община Сандански (л. 95) и допълнение към заявление ИАГ-27963/17.02.14 г. (л. 92). Очевидно до към 2014 г. по заявление вх. № 94-Г-202/05.02.2004 г. е разглеждано искане за закупуване на два имот кад. № 00435 и 000437, защото са изисквани и представяни документи и за двата имота. На 19.10.2015 г. е извършена проверка в архива на администрацията и са установени регистрирани три входящи документа за закупуване на прилежащи площи от ДФГ землище Сандански на името на Г. Граматиков. Според мотивите на оспорената заповед в деловодната система на МЗХГ са регистрирани два броя писма от Г. Граматиков, които с дати преди изтичане на срока по § 123 от преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗГ (отм.); като по двете е образувана една и съща преписка, по която е издадена Заповед № РД-49-293/293/26.07.2016 г. за продажба на поземлен имот 000437 (третият документ е с подател друго лице със съвпадащи име и фамилия). Съгласно чл. 8 от Закона за административното производство (ЗАП, действащ към 2004 г.) когато органът, който е започнал производството, установи, че административният акт трябва да се издаде от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството. Аналогична е разпоредбата и на чл. 31 от АПК (в сила от 12.07.2006 г.), според която искането за издаване на административен акт се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса, но когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации, а искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок. В случая волеизявлението на Г. Граматиков за упражняване на право по § 123 от преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗГ(отм.); е направено за първи път на 21.01.2004 г. пред некомпетентен орган – кмета на община Сандански, което се установява по несъмнен начин от писмо на л. 95. Вместо да препрати искането на компетентния орган, кметът дава указания да бъде подадено ново заявление до министъра на земеделието и горите. В деловодната система на МЗГ с датата 09.02.2014 г. е регистрирано заявление за закупуване от Г. Граматиков. Това отбелязване кореспондира с известието за доставяне на писмо с обратна разписка от 06.02.2004 г. и обичайната административна практика за обработване на входяща кореспонденция, а с оглед подреждането на административната преписка и в двата й екземпляра се налага извод, че този документ е именно заявлението на л. 98, което е с много общо съдържание, но отразява недвусмисленото искане на жалбоподателя да се упражни право по § 123 от преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗГ (отм.);. Липсата на поставен печат и входящ номер върху този заверен с верността му от ответната страна екземпляр на заявлението не го лишават от достоверна дата. Притежаването на копие от заявление с подобно отбелязване при жалбоподателя е несъвместимо с изпращането му по пощата, а липсата му върху представеното копие от ответната страна не следва тълкува във вреда на подателя на искането при наличие на други доказателства за спазване на срока (отбелязване в деловодната система и известие за доставяне на писмо с обратна разписка). С оглед всички тези доказателства настоящият съдебен състав намира, че Г. Граматиков е поискал да придобие право на собственост при условията на § 123 от преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗГ (отм.); като на 21.01.2004 г. е отправил волеизявление към некомпетентен орган и по този начин е спазил срока, а в последствие, но отново преди изтичане на срока е подал заявление и до компетентния орган. При неяснота на искането административният орган е следвало да укаже на заявителя да го уточни и конкретизира, но явно от развитието на административното производство до 2015 г. искането е било възприемано като ясно и по него са извършвани действия за установяване на наличието на останалите предпоставки за закупуване на два имота 00435 и 00437 като в последствие са уточнявани отделни негови параметри, но отново с предмет двата имота и изследване броя и местоположението на всички изградени от жалбоподателя сгради. Издаването на заповед само по отношение на единия от имотите не е основание да се приеме, че е удовлетворено цялото искане на Г. Граматиков, а точно обратното, че той е подал заявлението си в срок, а администрацията не положила достатъчно отговорно отношение при администрирането му. Изрично следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че с оспорената заповед не е оставено без разглеждане искане на Г. Граматиков като подадено след срок, не е ясно в кое точно заявление е прието, че се е съдържало искането, което е отказано да бъде уважено като просрочено. Тези вътрешни противоречие в оспорения акт също следва да бъдат разглеждани в подкрепа на извода, че Г. Граматиков е заявил свое претендирано право в срок, но поради продължителния период от време, през което то е разглеждано (повече от четиринадесет години) са налице достатъчно възможни и известни на органа причини за настъпилата неяснота относно започването на административното производство. По отношение на второто основание за отказ, изложено в оспорената заповед, съдът намира, че също се явява неоснователно. Съгласно § 123, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗГ (отм.); лице, построило сгради, постройки мрежи и съоръжения в държавен горски фонд- частна държавна собственост до влизане в сила на закона или придобило собствеността върху такава, може да закупи застроената и нормативно определена прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването им, търпими са съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) и не подлежат на премахване. В случая административният орган е разгледал само втората хипотеза на цитираната разпоредба и е обсъждал нотариален акт № 37 от 21.07.2011 г. като е приел, че с него Г. Граматиков е придобил право на собственост по отношение на две масивни сгради в поземлен имот 000435. Министърът на земеделието, храните и горите е игнорирал въобще съществуването на първата от двете хипотези, пораждаща правото по § 123, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗГ (отм.); , а именно лицето, за което това право възниква, да е построило сгради, постройки мрежи и съоръжения в държавен горски фонд-частна държавна собственост до влизане в сила на закона. От представените с жалбата Акт за установяване на административно нарушение от 23.09.1991 г. (л. 17) и Наказателно постановление № 123/28.10.1991 г. (л. 18) и съдържащите се в административната преписка документи например удостоверение № А6-02-30/04.06.2011 г. (л. 148), становище от ДГС "Сандански" ( л. 171) и всички актове, относими към процедурата по одобряване на план за застрояване и оценка на поземлен имот 000435 (л. 179-205) се установява, че Г. Граматиков е построил през 1988 г. вила в м. "Водна кула", за което е санкциониран през 1991 г., а през 2011 г. е получил удостоверение, че този строеж е допустим по правилата и нормативите, действали по време на строежа и съобразно ЗУТ. Тези обстоятелства, за които са представени и пред административния орган не са обсъдени и взети предвид в оспорената заповед, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Изрично следва да бъде посочено, че и съображенията по отношение нотариалния акт за констатиране на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение не съответстват на правната теория относно правното значение на този вид нотариални актове. Поради неправилен извод, че собствеността се придобива с издавеното на констативния нотариален акт е останал неизяснен въпроса относно момента на придобиване на правото на собственост по давност. Това нарушение също се оказва съществено, защото като е игнорирана първата от двете възможни хипотези и е придадено различно правно значение на нотариалния акт като относим към втората хипотеза, административният орган е достигнал до незаконосъобразен правен извод за неоснователност на искането на Г. Граматиков. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът приема за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Спазени са и формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК за форма и минимално съдържание. При издаване на оспорената заповед са допуснати формални нарушения на административнопроизводствените правила, но продължителното протичане на административното производство е затруднило правилното изясняване на всички относими факти и обстоятелства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Липсват преки доказателства за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че оспорената заповед на министъра на земеделието, храните и горите трябва да бъде отменена. С оглед характера на административното производство, преписката следва да бъде върната на органа за ново, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. По водене на делото жалбоподателят е направил разноски в размер на 460 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане трябва да му бъдат възстановени от бюджета на МЗХГ. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,