Решение № 6479 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7634/2019 г.

Решение № 6479 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7634/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община Берковица срещу решение № 148/27.03.2019 година на Административен съд гр. Монтана по адм. д. № 75/2019 година, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение изх. № РД – 02 – 36 – 174/05.02.2018 година на Ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и процесуалния закон, и необоснованост. Приема за неправилни изводите на съда за валидност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди нищожност на обжалвания административен акт, като издаден от некомпетентен орган, в невалидна форма, и незаконосъобразност поради неспазване на процедурата по издаването му, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Министърът на регионалното развитие и благоустройството бил органът, компетентен да издаде акт за определяне на финансова корекция с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ при неправомерно разходване на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, представляващи средства от Европейския фонд за регионално развитие. Приложената Заповед № РД – 02 – 36 – 1179/26.09.2018 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството не можела да овласти Д. Николова да издава актове за определяне на финансови корекции, предвид което се релевират възражения за нищожност на решението на г-жа Николова поради липса на материална компетентност. На следващо място твърди, че решението на г-жа Николова не съдържало мотиви относно наличието на нередност и необходимостта от използване на определен метод за определяне на размера на корекцията. Липсвали и мотиви относно начина на изчисляване на размера на корекцията. Не били обсъдени подробно доводите на общината. Изводът на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) бил бланкетен, без да били съобразени доводите на жалбоподателя, включително и тези за неспазване на процедурата по Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ. Разпоредбите на АПК били общи, поради което и следвало да намерят приложение тези на ЗУСЕСИФ и Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (НОФК), като специални нормативни актове. Прави възражение за нищожност на решението за определяне на финансова корекция и предвид непосочване на лицето подписало заповедта и неговата длъжност. Означаването на лицето, подписало акта след подписа обосновавало извод за нищожност поради липса в рамките на задължителното съдържание на акта на този реквизит. Липсвали фактически и правни основания за издаване на акта, липсвала разпоредителна част, като не се сочела и дата на издаване на акта съгласно изискванията на Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ. Излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт в частта за констатираните нарушения. Оспорва извода на съда, че не може да се изключи възможността за финансово отражение на нарушенито върху бюджета на общността. Твърди, че големият брой участници, липсата на обжалване на документацията по поръчката, преминалия предварителен контрол на документацията по Закона за обществените поръчки (ЗОП) пред Агенцията за обществени поръчки (АОП), липсата на отстранени участници, били обстоятелства, които изключвали възможността твърдените нарушения да имат финансово отражение върху бджета на общността. Съдът следвало да приложи чл. 6 от НОФК. Изводите на съда били направени без да съобразява конкретната категория строеж, обстоятелствата по изготвянето на инвестиционните проекти, дали ПУСО е част от инвестиционния проект и прочие, а формално констатирал нарушението и неправилно обосновал нередност, основание за определяне на финансова корекция. Като цитира легалната дефиниция на понятието "професионална компетентност" твърди, че ЗОП не поставя ограничение на степента на образование на ексепртите, която може да бъде определена в документацията, утвърдена от възложителя. В оперативната сомостоятелност на възложителя била преценката за критериите за подбор, които ще постави, включително и тези досежно компетентността на експертите. Предметът на обществената поръчка включвал дейности по проектиране, строителство и авторски надзор, както и съпътстващи дейности по изготвяне на ПУСО и контрол на качеството. Обхватът на дейностите и тяхната сложност били предпоставка за поставените изисквания към експертите. Като чрез тях се гарантирало качеството изпълнение. Прави възражение за размера на финансовата корекция, като твърди, че органът не дал възможност на общината да вземе становище по отношение на размера на корекцията. Оспорва квалификацията на нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. При посочени две нарушения за бенефициера не било ясно как е определен финалния размер корекция. И на последно място твърди, че санкциите по ЗУСЕСИФ, представляващи финансови корекции имали дисциплиниращ ефект, но такъв в случая не би могъл да се постигне, тъй като не били нарушени принципите на конкуренцията, нямало демотивирани участници. При условията на евентуалност касаторът прави искане за отмяна на обжалванот осъдебно решение и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на административния акт или да отмени същия, или да измени, като се намали размера на корекцията. Претендира разноски по делото.

Ответникът, Ръководителят на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения по релевираните от касатора възражения, като анализира същите като неоснователни.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът мотивира валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение.

Производството пред Административен съд гр. Монтана е образувано по жалба на община Берковица срещу Решение № РД-02-36-174/05.02.2019 г. на заместник-министър на МРРБ и Ръководител на Управителния орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, с което се приключва сигнал за нередност № 821, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в ГД "СППРР" към МРРБ, във връзка с проведена обществена поръчка с предмет: "Инженеринг – проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализация на ОПРР 2014 – 2020 по процедура за предоставяне на бзвъзмездна финансова помощ BG16 RFOP001-2. 001 "Енергийна ефективност в периферните райони" за обществени сгради на територията на гр. Берковица по четири обособени позиции: Обособена позиция № 4 "Инженеринг на обект: сграда на общинската образователна инфраструктура в община Берковица – ЦГД "Звънче", гр. Берковица. "

Със същото решение се установяват нарушения както следва:

По т. 1. 1 - нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от НОФК. Определеният размер на финансовата корекция е 5 % от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-2. 001-0061-C01-S - 01/19.04.2018 година с изпълнител "ИНТЕРХОЛД" ЕООД.

По т. 1. 2 нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от НОФК. Определеният размер на финансовата корекция е 5 % от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-2. 001-0061-C01-S - 01/19.04.2018 година с изпълнител "ИНТЕРХОЛД" ЕООД.

За нередностите е определена финансова корекция в общ размер на 5 % от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-2. 001-0061-C01-S - 01/19.04.2018 година с изпълнител "ИНТЕРХОЛД" ЕООД.

За да отхвърли жалбата срещу решението, първоинстанционният съд е установил законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК.

Страните не спорят, че община Берковица е бенефициер по посочен и представен по делото договор за безвъзмездна финансова помощ, при изпълнение на който, след проведена обществена поръчка по ОП № 4 е сключила договор № BG16 RFOP001-2. 001-0061-C01-S - 01/19.04.2018 година с изпълнител "ИНТЕРХОЛД" ЕООД.

Констатираните от ръководителя на УО по оперативната програма с обжалваното решение нарушения се твърди да са допуснати в хода на процедурата по проведената обществената поръчка по ОП № 4.

Касационната инстанция констатира, че поставеният от касатора спор засяга всички възможни нормативно регламентирани пороци на съдебния акт, поради което ще осъществи цялостен контрол за валидност, допустимост и правилност на решението на АС гр. Монтана.

При извършена проверка, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд намира постановеното от АС гр. Монтана решение за валидно и допустимо. Производството пред съда образувано по допустима жалба на община Берковица срещу решение изх. № РД – 02 – 36 – 174/05.02.2018 година на Ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 година с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от Закона за уравление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Съгласно чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ, актът с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ подлежи на обжалване по реда на АПК. Жалбата на община Берковица като редовна и допустима, е разгледана по същество от първоинстанционния съд. АС гр. Монтана е провел открито съдебно заседание по делото, за което страните са били редовно призовани. Съдът е събрал представените от страните относими и допустими доказателствени средства, въз основа на анализ на които е установил фактическата обстановка по делото. Постановеният финализиращ производството съдебен акт е решение със съдържание по чл. 172 а, ал. 1 АПК. С определение от 25.02.2019 година първоинстанционният съд е разпределил тежест на доказване по делото.

Проверката на релевираните касационния основания, извършена от състава на седмо отделение на ВАС обосновава извод за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Административен съд гр. Монтана не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както твърди касатора. Възраженията на касатора в тяхната цялост са насочени към материалната законосъобразност на обжалваното решение, като невъзприемането на мотивите на жалбоподателя погрешно се тълкува от същия като допуснато съществено процесуално нарушение, включително и в частта досежно материалната законосъобразност на обжалвания административен акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

По наведените от касатора възажения за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанциония съд:

Община Берковица е оспорила всеки от изводите на първоинстанционния съд в рамките на осъществения служебен контрол за законосъобразност, осъществен от АС гр. Монтана на основание чл. 168 АПК във връзка с чл. 146 от същия нормативен акт.

1. Компетентност на издателя на акта:

Съгласно ТР № 4/2004 година на ОС на съдиите във ВАС, компетентността на всеки административен орган е нормативно определа, като издаването на акт при липса на компетентност на органа води до нищожност на акта.

В случая АС гр. Монтана е обосновал извод за компетентност на Д. Николова да издаде процесния акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

При анализ на фактите във връзка с приложимото право касационната инстанция обосновава категоричен извод за материална и времева компетентност на органа, подписал процесния административен акт.

Съставът на ВАС намира за неоснователни всички възражения на касатора във връзка с претендираната нищожност на решение изх. № РД – 02 – 36 – 174/05.02.2018 година на Ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 година с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от Закона за уравление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), поради липса на материална компетентност на органа, издател на акта.

Обжалваното пред първоинстанционния съд решение е подписано от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (УО на ОПРР) и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Д. Николова. За да обоснове извод за компетентност на органа да издаде акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, първоинстанционният съд е направил съответстващи на доказателствата и правилното приложение на закона изводи. Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. се финансира от Европейския съюз чрез средствата от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България, които средства се считат за средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (наричани по-нататък "ЕСИФ") по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Средствата от Европейския фонд за регионално развитие се управляват от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с Устройствния правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството) - в настоящия случай това е министърът на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ във връзка с приложената по делото пред административния съд Заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018 г., ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. е Д. Николова, на която е делегирана компетентност от министъра на регионалното развитие и благоустройството и която има права да издава административни актове по ЗУСЕСИФ, включително актове за определяне на финансови корекции по основание и размер.

Принципно правилен е изводът на касатора, че ЗУСЕСИФ е специален по отношение на АПК. Специалният закон не съдържа изискване за мястото на поставяне на данните на издателя на административния акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Мястото на поставяне на името на ръководителя на органа по програмата, не може да обоснове извод за невалидност на изразената от него воля. От друга страна, посочената Заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018 г. на министъра на МРРБ е достатъчна за доказване на компетентността на г-жа Николова да подпише оспорения акт имено поради факта, че с нея г-жа Николова е определена за ръководител на управляващия орган по програмата. Съгласно чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. С Процесната заповед министърът на МРРБ определя г-жа Николова за ръководителя на Управляващия орган по ОП "Региони в растеж" 2014 – 2020 година, а в компетентността на този орган е да издава актове с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно текста на последната правна норма, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Г-жа Николова като ръководител на управляващия орган по силата на Заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018 г. на министъра на МРРБ има нормативно регламентирана компетентност да издава актове с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Цитираната от касатора Наредба за администриране на нередности по ЕСИФ е неотносим към производството по определяне на финансова корекция акт. Касаторът не разграничава процедурите по администриране на нередности като такива по движение на сигнала за нередност, регистрирането му, съставяне на констативни актове по сигнала от една страна и процедурата по определяне на финансова корекция. Актовете на движението на сигнала по реда на Наредба за администриране на нередности по ЕСИФ нямат характер на административни актове, не засягат правата на бенефициерите и не са предмет на контрол за законосъобразност в рамките на настоящото производство, поради което и всички възражения на касатора досежно приложението на сочената наредба, са неоснователни като неотносими към въпроса за законосъобразността на спорния административен акт.

Едномесечният срок по чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ, от своя страна е инструктивен. Изтичането му не преклудира правомощията на органа да издаде акт за определяне на ФК по основание и размер. Компетентността на органа да определи ФК по основание и размер е в рамките на нормативно регламентирания давностен срок. Според решение на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010 СЕС, когато бенефициерът в качеството си на възлагащ орган не е спазил правилата за възлагане на обществени поръчки, е налице хипотеза на "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок за възстановяване на недължимо платената на получателя на субсидията сума започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция /виж Решение № 1367 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10989/2017 г. /.

Относно формата на обжалвания пред Административен съд гр. Монтана акт:

Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно валидността на формата на оспорения акт. Противно на твърденията на касатора, касационната инстанция прави извод за мотивираност на обжалваното решение на ръководителя на УО. Обсъдени са всички възражения на община Берковица, като актът съдържа подробни фактически основания, както и правни основания за издаването му; подписан е от издателя си, като е изведен с номера и дата през деловодната система на администрацията при органа.

Неоснователни са всички възражения на касатора досежно формата на обжалвания административен акт, включително в частта за липса на мотивна и диспозитивна част, липса на мотиви досежно всеки елемент от фактическия състав на нередността, липса на описание на нарушенията от фактическа страна, липса на обсъждане на възраженията на общината, липса на мотиви досежно размера на корекцията и прочие. Липсата на ясно разграничаване на мотивната и диспозитивната част на административния акт не го опорочава като нищожен поради липса на форма, при ясна воля на органа. В случая актът е с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, като волята на органа е за определяне на финансова корекция, представляваща 5 % от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-2. 001-0061-C01-S - 01/19.04.2018 година с изпълнител "ИНТЕРХОЛД" ЕООД.

Така определената корекция е за две нарушения на ЗОП с правна квалификация чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, определени като нередности по т. т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от НОФК.

Математическото изчисляване на размера на корекцията не е предмет на проверка в настоящото производство, тъй като размерът на корекцията ясно е определен като процентен показател върху допустимите средства от ЕСИФ по посочения договор. Конкретният размер става ясен едва при определяне на размера на допустимите разходи по договора, представляващи средства от ЕСИФ и налагане спрямо тях на сочения процентен показател. Това е въпрос на изпълнение на акта в хода на верификация на средствата по договора при направено искане за плащане на разходите по договора и не засяга законосъобразността на акта за определяне на финансова корекция по основание и размер. За да определи посочените процентни показатели корекция органът е разписал осъществените от бенефициера нарушения и квалификацията на нередността. Фактът, че касаторът не споделя изводите на органа не обективира извод за липса на форма на акта, поради немотивираност на същия. На следващо място, необсъждането на неотносимите възражения /като това за неспазване на процедурата по Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ/ не следва да се приема като процесуално нарушение или нарушение на формата на акта, обосноваващо извод за незаконосъобразност, още по-малко на нищожност на същия.

Относно спазване на процедурата по издаване на акта:

Правилен е изводът на административния съд, че при спазване на изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ административният орган е изпратил писмо с изх. № 99-00-6-23(1)/16.01.2019 г. /л. 75 по делото на АС гр. Монтана/ и е поискал писмени обяснения от община Берковица относно констатираните нарушения, описани в сигнала. Предоставен е двуседмичен срок, в който бенефициерът да изложи възражения и писмени доказателства във връзка с нередностите. Възраженията на общината са получени от административния орган и входирани с вх. № 99-00-6-23(12/24.01.2019 г /л. 79 от делото на Административен съд гр. Монтана/. Обжалваното решение с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ съдържа подробно възраженията на общината, поради което и касационната инстанция не споделя становището на касатора за нарушение на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ, в каквато насока е и изводът на първоинстанционния съд.

Напълно неоснователни са изводите на касатора за допуснати нарушения в хода на процедурата по издаване на административния акт. Писмото на органа, с което уведомява бенефициера за констатациите съдържа както описание на нарушенията, така и изводи за нарушения на Закона за обществените поръчки, представляващи нередности по ЗУСЕСИФ и приложения подзаконов нормативен акт. Тези констатации напълно съвпадат с отразени констатации в решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ както в частта за описаните нарушения, така и в частта за квалифицираните нередности. Неоснователно е и възражението на касатора, че общината не е взела становище по размера на корекцията. Напротив, в писмото от 16.01.2019 година органът посочва, че за всяка от нередностите ще бъде определен процентен показател корекция в размер на 5%, като посочва е основата, върху която ще се определи корекцията – допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-2. 001-0061-C01-S - 01/19.04.2018 година с изпълнител "ИНТЕРХОЛД" ЕООД, представляващи средства от ЕСИФ. Изложени са и мотиви досежно използвания метод за определяне на корекцията при пропорционалния подход, както и каква е причината за невъзможността за използване на деференциалния такъв. Изписана е и нормативната рамка налагаща определяне на една корекция по един договор в хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ при констатирани две или повече нарушения, представляващи нередности. Проверката, осъществена от първоинстанционния съд за спазване на тази процедура не е формална. Същата е реализирана законосъобразно от органа и възраженията на бенефициера за липса на датирани протоколи и актове от проверки и прочие на основание Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ са неоснователни. Както по-горе съставът посочи, този нормативен акт е неотносим при проверка законосъобразността на акта за определяне на финансова корекция.

Относно материалната законосъобразност на обжалваното решение за определяне на финансова корекция:

Съставът на ВАС споделя изводите на първоинстанционния съд, че за да се установи материалната законосъобразност на акта, трябва да се преценят елементите от фактическия състав на твърдяните нередности, съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 година: 1. Нарушение на националното и/или правото на Съюза; 2. Извършено чрез действие или бездействие на икономическия оператор; 3. Което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход.

В действителност, безспорен е фактът, че община Берковица е икономически оператор предвид дефиницията в чл. 2, т. 37 от Регламент № 1303/2013 г.

По отношение на констатираните от ръководителя на УО нарушения:

И двете нарушения, констатирани от РУО са на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, определени като нередности по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от НОФК.

В частта за първото нарушение, е безспорно, че в т. 2. 1 от раздел III, 1. 3) "Технически и професионални възможности" на обявлението, възложителят е поставил изискване към предлаганите от участниците експерти както следва: "2.1.8. Проектантът по част управление на отпадъците – инженер или еквивалент. Всички проектанти следва да притежават пълна проектантска правоспособност по Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране или еквивалент съгласно законодателството на държавата – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство".

Спорът между страните е дали като е поставил изискване по отношение на експерта ПУО да е инженер, възложителят е нарушил изписаните текстове на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, като е ограничил конкуренцията.

Касационният състав намира за съответен на материалния закон изводът на решаващия съд, че изискването на възложителя "проектант по част управление на отпадъците да е инженер или еквивалент" е ограничително.

Към момента на обявяване на процедурата по възлагане на обществената поръчка – 05.12.2016 година приложение намират Закона за управление на отпадъците, редакция ДВ бр. 14 от 20 февруари 2015 година, Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с ПМС № 277 от 2012 година /отм. ДВ, бр. 98 от 08 декември 2017 година/ и Закона за устройство на територията.

Правилен е изводът на органа, възприет и от първоинстанционния съд, че съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКАИИП "проектант" е физическо лице, притежаващо диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", "ландшафтен архитект", "урбанист", "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", вписано в съответния регистър на Камарата на архитектите, съответно на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, както и лице с призната проектантска правоспособност при условията и по реда на чл. 10 и 11, което има право да изработва концепции и схеми за пространствено развитие, устройствени планове и инвестиционни проекти в съответствие с придобитата правоспособност. Правилен е подходът на ръководителят на управляващия орган по програмата, съгласно който, съотнасяйки съдържанието на правната норма към поставеното изискване, се обосновава извод за въведено от възложителя ограничително изискване. Категорично, законодателят не изисква проектантската дейност по отделните части да се извършва изключително от лица, притежаващите професионална квалификация "инженер". Дава се възможност и на лица с друга професионална квалификация да могат да осъществяват посочената дейност. Съгласно чл. 11 от Закона за управление на отпадъците възложителят на СМР изготвя План за управление на строителните отпадъци в обхват и съдържание, определени с НУСОВРМ. В Наредбата няма правила, определящи проектантската правоспособност на физическите лица, които изготвят ПУСО, както и изисквания за допълнително преминаване през курс на обучение. В § 1, т. 12 НУСОВРМ проектантът е дефиниран като всяко лице съгласно чл. 162, ал. 1 ЗУТ, т. е. физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност, като няма изискване дали тя да е пълна или ограничена при изготвянето на план за управление на отпадъците.

При тези изводи, заключението на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона.

Неоснователни са касационните оплаквалия за нереализиране на това нарушение.

В действителност, за да съществува нарушение на посочената разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗОП, както и на чл. 59, ал. 2 ЗОП, въведеното изискване не само следва да ограничава участието на лица в обществената поръчка, но това ограничаване следва да е необосновано. Обосноваността на ограничението може да произтича от спецификата на поръчката или от нормативно заложено ограничение в специален закон. В случая ограничението е необосновано, тъй като не се обосновава нито от спецификата на поръчката, нито от разпоредба на специален закон. Специалните нормативи, изписани по-горе категорично не поставят изискване проектантът по част управление на отпадъците да е единствено инженер, както и не поставят изискване да притежава единствено пълна проектантска правоспособност по Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Ето защо липсва нормативно ограничение, регламентирано в специален закон. Обосноваността на ограничението принципно може да произтича от спецификата на поръчката, но в случая възложителят не аргументира с оглед спецификата на поръчката необходимостта експерта да е само и единствено инженер и то с пълна проектантска правоспособност. По поставения спор вече е формирана практика на ВАС в решение № 1177 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8400/2019 г., както и в Решение № 2591 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6721/2019 г.

Възражението, че посочването в изискването на "или еквивалент" разширява кръга на лицата, които могат да участват и поради това не е налице ограничение, е неоснователно. Липсва легална дефиниция на понятието "еквивалент", поради което следва да се изходи от значението на понятието заложено в тълковния речник. Според последния под "еквивалент" следва да се разбира нещо, равностойно на друго, което може да го замени. В случая "или еквивалент" е пряко свързано с понятието – "инженер" и допуска замяната със специалисти само с такава сходна професионална квалификация, като безспорно "архитект" или "урбанист", не могат да се счетат за сходни професионални квалификации с тази "инженер", но отговарят на нормативните изисквания за проектант по част управление на отпадъците, както беше обосновано по-горе. Следователно налице е ограничение в смисъла, както е посочено в оспореното съдебно решение и административния акт.

Възражението, че определянето на критериите за подбор е в оперативната самостоятелност на органа и ЗОП не ограничава възложителите да поставят изисквания към степента на образование, вида на образование и вида на квалификацията на експертите, също е неоснователно. Безспорно е, че възложителят има оперативната самостоятелност да поставя изисквания към квалификацията на потенциалните изпълнители, както и експертите от състава им. Безспорно е също, че тези изисквания принципно следва да гарантират качественото изпълнение на поръчката. Многократно в съдебните си актове обаче съставите на ВАС са посочвали, че тази негова оперативна самостоятелност е ограничена от изискванията на чл. 2, ал. 1 ЗОП. Съгласно разпоредбите възложителят няма право да ограничава конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или обем. В случая, видно от доказателствата по делото – изискването за квалификация към посочения експерт да е инженер с пълна проектантнска правоспособност е ограничително, защото на нормативно ниво се допуска и лица с друга квалификация да извършват дейността. След като специалният закон не поставя специални изисквания към професионалната квалификация, сведени до процесната хипотеза, и изискването не е обосновано със стецифичен предмет на поръчката, същото е необосновано ограничетелно. Мотивите на касатора, че поставените изисквания гарантирали качеството на изпълнение на обществената поръчка, както и че обществените нужди, които поръчката задоволявала, задължавала възложителя да постави по-високи изисквания към участниците са далеч от обективна реалност и не са в съответствие с принципите на Закона за обществените поръчки. Всяка обществена поръчка задоволява обществени нужди и разходва публични средства, поради което възложителят е длъжен да постави високи изисквания към потенциалните изпълнители. Реконструкцията на път, доставката на болнично оборудване или на консумативи за него, осигуряването на образователни или на социални услуги, всички те задоволяват обществени нужди, поради което този мотив на касатора е лишен от правно основание. Изискването за точно определена професионална квалификация по изчерпателно определени специалности, както приема и органът, необосновано ограничава възможностите на потенциалните участници, които притежават лица, отговарящи на нормативните изисквания. Що се отнася до гаранциите за качественото изпълнение на дейностите, то изискването за специфичен опит е това, което ще гарантира на бенефициера качеството изпълнение на поръчката.

Това нарушение е квалифицирано като нередност, както по т. 9 "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или документацията за участие", доколкото ограничава конкуренцията, а осигуряването на конкуренция на възможно най-широка основа е принцип, чието приложение е водещо при възлагане на обществените поръчки.

Обстоятелството, че административният орган е посочил, че констатираното нарушение на правилата за провеждане на обществена поръчка по ЗОП е съставомерно и на т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата не се отразява върху законосъобразността на спорното решение до степен, че да налага неговата отмяна. Основен принцип е, че правното основание за издаване на административния акт следва да е посочено ясно и недвусмислено в него. В случая, доколкото е потвърден за законосъобразен изводът, че констатираното нарушение на правилата за провеждане на обществена поръчка по ЗОП е съставомерно на т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и това основание е посочено в оспорвания акт, то е достатъчно да осигури посочения принцип, както и правото на защита на бенефициера. Посочването и на другата точка в оспорено решение не променя заключението, че УО правилно е издирил и приложил материалния закон при точно и пълно установени факти, и констатираната нередност е доказана по основание.

За второто нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, определено като нередност по т. т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от НОФК:

В т. 2. 2 от раздел раздел III. 2. 3) "Технически възможности" от обявлението за обществена поръчка, възложителят е заложил изискване участниците да разполагат със "специалист за контрол по качество/отговорник по качеството с висше образование с професионална квалификация "строителен инженер" или еквивалентна".

Спорът между страните е дали така поставеното изискване е ограничително и дали чрез поставянето му възложителят е нарушил разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП.

Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона за Камарата на строителите (ЗКС) в Централния професионален регистър на строителя се вписват строители, които отговарят на посочените изисквания, между които и да разполагат с необходимия персонал, нает по трудов договор, за контрол върху качеството на изпълнение на строителството. Съгласно т. 5 и 6 на чл. 15, ал. 1 ЗКС наетият технически персонал трябва да притежава необходимата правоспособност, а наетите работници да притежават необходимата професионална квалификация за изпълнение на извършваните строителни дейности. Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя към заявлението за вписване строителят представя дипломи, удостоверяващи техническата правоспособност и квалификация на технически правоспособния персонал.

Горната нормативна уредба в действителност няма пряко значение за преценката налице ли е нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП от бенефициера - възложител, но тя показва ясно, че за да има качеството на строител участникът в обществената поръчка следва да разполага с нает по трудов договор персонал за контрол върху качеството, който е с необходимата професионална квалификация за извършване на тези строителни дейности, за които е вписан в регистъра. Наред с това, право да осъществяват контрол върху изпълнение на строителството имат лица, които са придобили съответната професионална квалификация по смисъла на § 1, т. 5 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Квалификацията се придобива въз основа на проведено обучение, което не е нормативно ограничено от определена образователно-квалификационна степен и професионална квалификация. Предвид това, правилен е изводът на органа, възприет и от първоинстанционния съд, че съществуващата нормативна уредба, която регламентира възможността за упражняване на дейността контрол върху качеството на изпълнение на строителството, за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените изисквания за безопасност (по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗКС), не обвързва възможността за придобиване на тази професионална квалификация с определена образователно-квалификационна степен или професионална квалификация. При така съществуващата нормативна уредба очевидно законодателят е предоставил на всеки строител да прецени кое лице, което има професионална квалификация да осъществява контрол на строителството, ще назначи и още повече ще използва при изпълнението на конкретната обществена поръчка, в съответствие с конкретните строителни дейности. Горното безспорно не ограничава възложителя да постави определени изисквания към професионалната компетентност на персонала, с който изпълнителят ще осъществява дейността по контрола на качеството. В случая, бенефициерът – възложител в процесната обществена поръчка е посочил, че изисква изпълнителят да разполага със специалист по контрол на качеството с висше образование и с професионална квалификация "строителен инженер" или еквивалент. Исканата от бенефициера професионална квалификация "строителен инженер" сама по себе си не е гаранция за качествено изпълнение на дейността по контрол на качеството, защото с код 2142 "Строителни инженери" в Националната класификация на професиите и длъжностите съществуват 24 професии между които и инженер хидролог, инженер иригации, инженер пристанищно строителство, фасаден инженер. Очевидно професионалната компетентност на всеки един от тези двадесет и четирите вида строителни инженери е в различна сфера и тя не е винаги обвързана с предмета на процесната обществена поръчка в исканата от възложителя степен, което значи, че не изпълнява неговата цел – лицето, което ще извършва контрола върху качеството да бъде възможно най-тясно обвързано с предмета на обществената поръчка. Поради това и поставеното от бенефициера условие за еквивалентна професионална квалификация на квалификацията "строителен инженер" сама по себе си влиза в противоречие с неговата заявена цел. В същото време в професионално направление "Архитектура, строителство и геодезия" от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с Постановление № 125 на Министерския съвет от 24.06.2002 г., съществуват и специалности, които предоставят професионална квалификация за професиите "архитект" и "инженер". Това значи, че лица, с такива професионални квалификации биха могли, ако притежават професионална квалификация за контрол на строителството, да осъществяват дейността, при изпълнение на изискването на касатора за максимална близост на професионалната квалификация на тези лица – извън тази за контрол върху качеството, с предмета на поръчката. Отделно от факта, че необходимата за целите на поръчката професионална квалификация в областта на качеството на строителството могат да имат и лица с професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника", за придобиването на която не се изисква висше образоване, т. е. исканата от бенефициера образователно-квалификационна степен. При преценка на ограничителния характер на изискването следва също така да се отчитат и видовете дейности, предмет на обществената поръчка. Видно от кодовете на номенклатурите от Общия терминологичен речник, приет с Регламент (ЕО) № 2195/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно Общ терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV) става въпрос за топлоизолационни строителни работи, строителни и монтажни работи на електрически системи, монтажни работи на дограма, покривни работи, разбира се и за архитектурно проектиране и инженерни услуги по проектиране и конструкции. Следователно, отчитайки предмета и сложността на обществената поръчка поставеното изискване необосновано ограничава достъпа като поставя условие, което обективно е в състояние да ограничи конкуренцията. Поради изложеното мотивите на съда за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП са правилни (в тази насока е формирана практика на съставите на ВАС, както следва: Решение № 9191 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10051/2018 г., Решение № 5564 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8942/2018 г., Решение № 1681 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2253/2019 г., Решение № 10047 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15568/2018 г., Решение № 3499 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4032/2019 г. и други).

И в частта за това нарушение са относими мотивите за необоснованото ограничаване на конкуренцията, което не се обосновава нито от специален закон, нито от предмета на поръчката.

Правилен е изводът на АС гр. Монтана, че в случая и двете нарушения имат финансово отражение върху бюджета на общността. Без да повтаря съображенията на съда, споделящ мотивите на органа, касационната инстанция припомня, че видно от дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. В конкретната хипотеза е проведена обществена поръчка по обособена позиция № 4, приключила с възлагане на дейности на избран изпълнител, за заплащането на които се разходват средства от ЕСИФ. Провеждането на поръчката при посочените нарушения на националното законодателство, обосновава извод за незаконосъобразно разходване на тези средства. Логиката на нормотвореца в случая е, че ако възложителят не беше допуснал установените от административния орган нарушения, общите разходи по финансиране на дейностите биха били по-ниски, а оттам и разходите за Европейския съюз биха били по-малки. Липсата на реално изчислена вреда не обосновава извод за липса на финансово отражение на нарушението върху бюджета на общността в хипотеза на вероятност от увреждане. В тази насока е неоснователно възражението на касатора за приложимост на разпоредбата на чл. 6 от Наредбата за посочване на нередности.

По отношение на принципната възможност за определяне на нулев процентен показател корекция съставите на ВАС са се произнасяли в Решение № 15801 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2019 г., Решение № 4798 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11111/2019 г., Решение № 290 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4380/2019 г. и други. Съдът приема, че действително разпоредбата на чл. 6 от Наредбата за посочване на нередности (в приложимата редакция към датата на издаване на решението за финансова корекция) предвижда хипотеза на определяне на финансова корекция по пропорционалния метод при нулев процентен показател – когато констатираното нарушение няма и не би имало реално или потенциално финансово отражение. Тази разпоредба обаче противоречи както на ЗУСЕСИФ, така и на приложимото европейско законодателство, тъй като финансовото отражение на нарушението е елемент от фактическия състав на нередността и липсата на финансово отражение означава липса на нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 година. Понастоящем чл. 6 от Наредбата за посочване на нередности вече е и отменен.

По отношение на възражението на касатора, че големият брой участници, липсата на обжалване на документацията по поръчката, преминалия предварителен контрол на документацията по ЗОП пред АОП, липсата на отстранени участници, били обстоятелства, които изключвали възможността твърдените нарушения да имат финансово отражение върху бджета на общността: Според касационния състав, посочените обстоятелства биха могли да се отразят върху размера на корекцията, ако се докаже осигурено ниво на конкуренция въпреки поставените ограничения, но не обосновават извод за липса на финансово отражение на нарушенията върху бюджета на общността. Съставите на ВАС са посочвали, че тестът, който Съдът на Европейския съюз е установил в практиката си, за да прецени има ли или би ли могло съответното нарушение на правилата за обществените поръчки да нанесе вреда на бюджета на Съюза е "че неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд" – решение от 14 юли 2016, Wrocіaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45 (член 2, точка 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 е идентична с член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013 и позоваването на отменения регламент, с оглед на член 152, параграф 2 от Регламент № 1303/2013 се счита за позовавания на новия). В случая не може да се изключи възможността това нарушение да има отражение върху начина на разходване на средствата на Съюза, тъй като не е ясно какви други потенциални участници биха участвали в обществената поръчка и какви оферти биха подали, ако не бяха заложени процесните ограничителни критерии за подбор.

В случая нередностите правилно са квалифицирани като такива по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, попадащи в Приложение № 1 на НАРЕДБА за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /НОФК/.

Използването на пропорционалния метод на изчисляване на корекцията правилно е обосновано с оглед на невъзможността да се установи размерът на реалните финансови последици върху изразходваните средства - допустимите разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е определен процентен показател за всяка нередност спрямо засегнатите от нарушението разходи. Това означава, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложението нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици. Незаконосъобразните критерии за подбор имат възпиращ ефект по отношение на евентуалните участници, като засягат бюджета на общността доколкото представляват пречка за избор на изпълнител предложил максимално качествена оферта.

Основата, върху която се изчислява размерът на финансовата корекция за всяко нарушение, са допустимите разходи по договора за обществена поръчка, представляващи средства от ЕСИФ. Съгласно чл. 2. 1. от Административния договор на л. 31 по делото, помощта със средства от ЕСИФ е 100 %. На отмяна, съгласно нормата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ подлежи финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ. Релевантни разпоредби са тези в редакциите им към датата на издаване на този акт.

За да определи размера на корекцията за всяка от нередностите, органът законосъобразно е взел предвид тежестта на нарушенията, естеството и сериозността на същите и финансовото им отражение върху средствата от европейската програма. При правилното прилагане на тази разпоредба спрямо всички нарушения органът съответно на фактите по спора и посочените параметри е определил за всяка от нередностите 5% финансова корекция за двете нарушения, като при спазване на принципа за некумулиране на същите е определил една ФК в размер на 5% върху допустимите средства от ЕСИФ по сключения договор за обществена поръчка.

По възражението на касатора за смесването на понятията "процедура по регистриране на нередност", "отказ за верфикация" и "налагане на финансова корекция", с цел изясняване размерът на корекцията:

Практиката на ВАС е категорична, че актът по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ не установява по един неподлежащ на промяна начин наличието на нередност. Той представлява становище на компетентния орган по повод получения сигнал за нередност или установената от него при проверка нередност. С него органът - издател постановява да се регистрира нередност и да се впише в регистъра на нередностите под своя национален идентификационен номер. След получаване на становището от засегнатите лица ръководителите по чл. 13, ал. 2 от Наредбата предприемат необходимите корективни действия по смисъла на чл. 28 от Наредбата за нередностите, в т. ч. и корективните действия по доброволно или принудително възстановяване на средствата, съгласно т. 2 на чл. 28 - чл. 13, ал. 5 от Наредбата. Актът, който пряко засяга права и законни интереси на бенефициера е този, който компетентният орган издава в изпълнение на правомощието си по чл. 28, т. 2 от Наредбата /виж Решение № 1085 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10850/2017 г. /. За разлика от този акт, както актът с правна квалификация чл. 57 ЗУСЕСИФ, така и този с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от същия н. а. са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Чл. 57 ЗУСЕСИФ регламентира предпоставките за допустимост на разходите, а чл. 70 ЗУСЕСИФ – основанията за определяне на ФК. Касае се за две самостоятелни процедури и различни правни институти. Недопустимо е едно обстоятелство едновременно да се третира като недопустим разход и същото да е и основание за определяне на ФК /виж Решение № 10521/16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3387/2017 г. /. Тъй като предметът на двете процедури, и по верификация и по определяне на ФК, е различен, няма пречка изводите по тях да се обективират в един акт, но трябва да е ясно кои са на основание чл. 57 ЗУСЕСИФ и касаят допустимост на разход по проект, и кои са на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ и касаят нередности, основания за определяне на ФК. Регистрираната нередност съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ е самостоятелно основание да се откаже плащане на сума при искане за верификацията й, както и вече определената по основание и размер с акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансова корекция /чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ/. При контрол за законосъобразност на акта, с който се отказва плащане поради регистрирана нередност обаче или поради вече определена ФК, съдът следва да установи единствено дали има такава регистрирана нередност или определена ФК, а не да осъществява преюдициален контрол за законосъобразност върху основанието за регистриране на нередността или налагане на корекцията. Неясното разграничаване на етапите от процедурите може в действителност да създаде объркване. В конкретната хипотеза обаче няма объркване. Оспореният административен акт е с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Изводът на органа да не се верифицират сумите по корекцията касаят бъдещи искания за плащане по процесния договор за възлагане на ОП, а Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ не намира приложение.

Касационната инстанция споделя и изводите за съответствие на обжалвания акт с целта на закона: Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕСИФ средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициента и при осигуряването на публичност и прозрачност. Допуснатите нарушения на ЗОП в случая, а именно, незаконосъобразни критерии за подбор водят до незаконосъобразно разходване на средства от ЕСИФ, което е в противоречие с целта на ЗУСЕСИФ. Финансовата корекция като административна мярка /а не както посочва касатора санкция/ и има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността размера на от средствата от ЕСИФ, който е неправомерно разходван.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение.

Предвид изхода на делото, на ответника се дължат своевременно претендираните разноски в размер на 1 368 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148/27.03.2019 година на Административен съд гр. Монтана по адм. д. № 75/2019 година.

ОСЪЖДА община Берковица да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство сумата от 1 368 (хиляда триста шестедест и осем) лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.