Решение № 16465 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2013 г.

Решение № 16465 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Филип Христов Филипов от гр. София против заповед № РД-15.700/26.07.2013 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение на длъжността началник на отдел "Стопански дейности" в Дирекция "Административни дейности" на МЗ, считано от датата на връчване на заповедта. Иска се отмяна на административния акт с доводи за незаконосъобразност, като основното оплакване е, че в случая не се касае за първоначално назначаване на държавна служба и основанието за уволнението е неприложимо. Ответникът - министърът на здравеопазването, оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмена защита, представена от процесуалния му представител. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес от съдебното обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. Установява се, че жалбоподателят е работил като държавен експерт в Министерството на отбраната в периода 01.05.2000 г. - 20.04.2001 г., където има придобит служебен стаж 11 месеца и 19 дни. Със заповед № РД-15-1305/15.12.2012 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 15 от ЗДСл, Филипов е назначен по заместване на длъжността главен експерт в Дирекция "Пресцентър, връзки с обществеността и протокол", като правоотношението му на тази длъжност е прекратено със заповед № РД-15-656/26.06.2013 г., считано от същата дата, издадена на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл (по взаимно съгласие). Със заповед № РД-15-657/26.06.2013 г., след проведен конкурс, Филипов е назначен на последната заемана длъжност, на която е прекратено и служебното му правоотношение с обжалваната министерска заповед. Общата продължителност на служебния му стаж в МЗ (на експертната и на ръководната длъжност) е в размер на 7 месеца и 11 дни. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентния орган, в изискуемата се форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Не е налице и твърдяното нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Според ал. 2 от същата разпоредба, ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване, а ал. 3 гласи, че срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск. Както се посочи, спорният въпрос по делото е, след като жалбоподателят има вече 11 месеца и 19 дни стаж като държавен служител в МО, придобит през 2000 - 2001 г., то назначаването в МЗ през 2012 г. отново на държавна служба първоначално ли е и тече ли за него нов изпитателен едногодишен срок съгласно чл. 12 от ЗДСл. Според съдебния състав отговорът на първата част от въпроса е отрицателен, тъй като очевидно е налице последващо, а не първоначално постъпване на държавна служба. Но тъй като МЗ е различна от МО администрация, за жалбоподателя безспорно е приложима рапоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗДСл, която приравнява последващото назначаване на първоначално такова при наличието на неизтекъл едногодишен срок към момента на прекратяване на предходното служебно правоотношение. Това означава, че за Филипов в МЗ е започнал да тече нов едногодишен срок за изпитване предвид прекратеното му правоотношение в МО след 11 месеца и 19 дни държавна служба. Поради това, дори и при сумиране на стажа, придобит на двете последователно заемани от Филипов длъжности в МЗ, т. е. в хипотезата на изменение на правоотношението в една и съща администрация преди изтичане на 1 г., съгласно чл. 12, ал. 1, изр. второ от ЗДСл общата продължителност на служебния му стаж е в размер на 7 месеца и 11 дни, а ако се има предвид и разпоредбата на ал. 3, този стаж е 7 месеца и 5 дни заради ползвани 6 дни платен отпуск. Следователно, министърът на здравеопазването е имал законово основание да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя по реда и на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Цитираната разпоредба регламентира правомощието на органа по назначаването да направи преценка на субективните качества на служителя в срока за изпитване и в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение, без да е необходимо да мотивира своето решение. За законосъобразността на административния акт са необходими две кумулативно дадени предпоставки: служителят да постъпва за първи път на държавна служба (в т. ч. и в хипотезата на чл. 12, ал. 2 от ЗДСл) и прекратяването на служебното правоотношение да е извършено в едногодишен срок от възникването му. В настоящия случай и двете предпоставки за материална законосъобразност на акта са налице - служителят е назначен в МЗ по служебно правоотношение на 15.12.2012 г. и заповедта е издадена в едногодишния срок - на 26.07.2013 г. Предвид изложените съображения жалбата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно, а такива от ответника не са претендирани. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,