Решение № 4004 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6880/2016 г.

Решение № 4004 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6880/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. Я. срещу решение № 143 от 6.04.2016 г., постановено от Административен съд П. по адм. д. № 492/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменено оспореното уведомително писмо. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с представено по делото писмено становище, изготвено от упълномощен представител юрк. Ю. Щ., излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-220-6500/4341 от 29.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което изцяло е отказано оторизиране на суми по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР 1/, както и са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 2 193.09 лева, от които по СЕПП в размер на 1 188.79 лева и по НР 1 в размер на 1 004.30 лева. Съдът е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, поради което оспорването е отхвърлено. Съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. По доводите на оспорващата страна, че актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съдът приема, че от таблиците, включени в уведомителното писмо се извеждат фактическите и правни основания за постановяване на отказ за финансово подпомагане. Като неоснователни са преценени и твърденията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо е съобразена с приложимите за случая разпоредби на чл. 43, ал. 3, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП по СЕПП и съответно по мярка НР 1 разпоредбите на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., във връзка с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. След преценка на събраните по делото доказателства, в това число и на приетите основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че в резултат на извършените административни проверки е установено, че недопустими за подпомагане площи по СЕПП и НР1 за кампания 2014 са в общ размер на 3.95 ха, от които 0.21 ха представляват двойно заявени площи, за които застъпването не е отстранено по отношение на БЗС - 32281-131-2-1, съответно по двете мерки площите в размер на 3.74 ха са изключени от специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Съдът приема, че по отношение на площите попадащи извън специализирания слой по мерките СЕПП и НР1 жалбоподателят не ангажира доказателства, че в качеството си на заинтересован земеделски производител е подал възражение до министъра на земеделието и храните по одобрен образец за включване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи в добро земеделски състояние", поради което в окончателния специализиран слой, одобрен със заповед на министъра, не са включени посочените от жалбоподателя площи. Наддекларираните площи са установени след извършена административна проверка, като констатациите на административния орган по отношение на недопустимите за подпомагане площи са потвърдени от заключението на приетата СТЕ. С оглед установения процент наддеклариране, съдът приема, че правилно е отказано изцяло финансово подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи. Приетото по делото заключение на СТЕ потвърждава размера на приетите от административния орган за недопустими за подпомагане площи по заявените схеми и мерки. По заявлението за подпомагане е извършена кръстосана административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. В разпоредбата изрично е записано, че Разплащателната агенция съпоставя данните от заявленията с данните от регистрите, като резултатите от тях се отразяват в уведомителното писмо. Резултатите от административната проверка са потвърдени от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният съд не е съобразил, че уведомителното писмо не съдържа посочване на фактическите основания, по които е издадено. Атакуваният пред първоинстанционния съд административен акт съдържа фактическите и правни основания, на основание на които е постановен, поради което не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, сочат площите, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, като ведно с данните от административната преписка отразяват ясно волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин. Още повече, че установеното от фактическа страна, в т.ч. и приобщеното заключение на СТЕ, сочи наличието на всички посочени от органа, фактически основания за постановения отказ. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, съдът правилно е приел, че издателят на атакувания пред него акт е установил наличие на посочените в него фактически основания, както и че са изпълнени законовите изисквания за постановяване на атакувания отказ. В хода на производството административният орган е представил доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за издаване на административния акт, в т.ч. заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за референтната кампания. Административният орган е представил и доказателства относно отстраняване на установено двойно заявяване, което не е разрешено в полза на жалбоподателя. Наред с горното, оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с идентификацията на заявените парцели. В тежест на касатора е било да докаже възраженията си, че площите, определени като недопустими за подпомагане, са неправилно определени като такива. Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че мотивите на съда относно установената като недопустима за подпомагане площ, излизаща от обхвата на одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" са необосновани. Правилна е преценката на съда, че в колона 5 на уведомителното писмо е отразен резултат от извършена административна проверка и при тази проверка е установено наддеклариране. В обяснителния запис към тази колона е отразено, че отказът за плащане за тези площи е на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - кандидата е заявил площ, която попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за референтната година. Заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой за референтната кампания не е била оспорена от земеделския стопанин, поради което е влязла в сила по отношение на парцелите заявени от него и като част от СИЗП е задължителна за административния орган при постановяване на оспореното уведомително писмо. Неоснователни са доводите на касатора, че към момента на постановяване на уведомителното писмо съдебната практика е приемала, че заповедта на министъра за одобряване на окончателния специализиран слой не подлежи на обжалване, поради което за разглеждания случай съдът е следвало да осъществи косвен контрол по отношение на тази заповед. Тълкувателно решение № 11/2015 г. е постановено поради установена противоречива практика на Върховния административен съд по въпроса подлежи ли на обжалване заповедта на министъра за одобряване на специализирания слой. С тълкувателното решение се преодолява констатираната противоречива практика, а не се установява нов правен режим, който да е приложим само за последващи кампании. В случая безспорно е установено, че жалбоподателят не е подал възражение против обхвата на обявения проект на специализирания слой и не е подал жалба срещу заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., поради което в Системата за идентификация на земеделските парцели, площите заявени от жалбоподателя са отразени съобразно констатациите по влязлата в сила заповед на министъра на земеделието и храните. Във връзка с тези доводи на касационния жалбоподател следва да се отбележи, че контрол за законосъобразност на акт, издаден от министър е извън родовата компетентност на административния съд. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при постановяване на оспореното решение съдът не е съобразил факта, че за два от парцелите, за които са установени нередовности представляват постоянни пасища за косене и с тази характеристика не следва да са част от специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", а на специализирания слой "Постоянно затревени площи", който за референтната годи не бил одобрен със заповед на министъра на земеделието и храните. Със заповед № РД46-408 от 18.11.2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 33а, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16д и 16е от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006), е одобрен слоят "Постоянно затревени площи", част от СИЗП, създадена чрез използване на актуални към 2014 г. данни за начин на трайно ползване на имоти от КВС/КК, физически блокове СИЗП и заявени за подпомагане парцели за кампании 2009-2014 г., съгласно приложена към заповедта методика, базирана на чл. 16д, ал. 1 и 2 от Наредба № 105/2006 г. В т. V от заповедта, министърът е определил едномесечен срок от уведомяването, в който земеделските стопани могат да правят възражения за невключване на определени парцели. Няма данни касационният жалбоподател да е възразил и по надлежния ред да е поискал включване на заявените парцели в този специализиран слой. Що се касае до парцела, посочен в б. Г от касационната жалба, следва да се отбележи, че парцел с такъв идентификатор и с посочената площ няма заявен, поради което и в оспореното уведомително писмо не е отразен като наддеклариран парцел с № 32281-130-2-3 с площ от 2,23 ха. Парцел с идентификатор 87480-130-2-3 с площ 2,23 ха е заявен с код 111060 - обработваема земя - ечемик, поради което за този парцел изобщо не са относими доводите, че е следвало да бъде включен в специализирания слой "Постоянно затревени площи". Обоснован е правният извод на решаващия съд, че в хода на производството по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да дават основание за отмяна. Още при подаване на заявлението за подпомагане е стартирала автоматична проверка, при която са установени несъответствия и за резултата от тази проверка бенефициента е бил уведомен. За установени несъответствия с изискванията за допустимост на подпомагането по заявените мерки и схеми, жалбоподателят е бил уведомен и с публично оповестения проект на специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за референтната 2014 г. Жалбоподателят също така е бил уведомен за установените двойно заявени площи и в изпълнение на предвидената процедура му е дадена възможност за отстраняване на констатираното несъответствие. С всички тези действия административният орган е осигурил възможност на заявителя да участва в административното производство по издаване на оспореното уведомително писмо, поради което и твърдяното нарушение на изискванията на чл. 34 от АПК не е налице, както правилно е приел първоинстанционният съд. С оглед на тези доводи настоящият състав приема за съответен на приложимия материален закон и обоснован изводът на съда за законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати в полза на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Искането за присъждане на разноски по делото е направено с представено по делото писмено становище. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение