Решение № 13866 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12212/2016 г.

Решение № 13866 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12212/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АГРО-БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: област Б., община С., с. М., представлявано от управителя С. П. К., срещу решение № 1279 от 4.07.2016 г., постановено по АХД № 817/2016 г. на Административен съд - Б., IV- състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по направление/я "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" от мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., с изх. № 02-200-2600/516 от 16.03.2016 г., подписано от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и същото е осъдено да заплати на Д. фонд "Земеделие" сума в размер на 300 лева. Релевирани са доводи, че решението е неправилно - незаконосъобразно и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се сочи, че обжалвания акт не е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, на следващо място е изложено, че индивидуалния административен акт не съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което е с опорочена форма, както и че същия е издаден след влязъл в сила мълчалив отказ. Касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи подадената от дружеството жалба срещу уведомителното писмо, както и да се присъдят разноските, направени в настоящото производство. От ответника - Заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез пълномощник М. Л. - Титова, старши юрисконсулт е постъпил Писмен отговор, в който се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като решението на Административен съд - Б. е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на процесуалните правила. Претендират се направените по делото разноски пред Административен съд - Б., както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на поисканото възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Към отговора е приложено като писмено доказателство Протокол № 66 от заседание на Управителния съвет, състояло се на 29.08.2014 г., относно промяна на изпълнителните органи на управление на ДФ "Земеделие". В открито съдебно заседание пред ВАС, надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на "АГРО-БГ" ЕООД, оспорва приемането на отговора и доказателството, тъй като лицето, което го е подало няма представителна власт по отношение на административния орган. Отново моли постановеното съдебно решение да бъде отменено. Представя писмена защита и Списък на разноските. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебния акт, с който е отхвърлено оспорването не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 28.07.2016 г., от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение по АХД (административен характер дело) № 817/2016 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, Административен съд - Б., IV състав е отхвърлил жалбата на "АГРО-БГ" ЕООД, с М., представлявано от С. П. К. против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по направление/я "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" от мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г., с изх. № 02-200-2600/516 от 16.03.2016 г. и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника сума в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. На следващо място съдът е посочил, че няма спор, че с НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. са завишени изискванията (§ 4), описани в Приложение № 5 към чл. 26, ал. 1, т. 2, според който текст земеделските стопани, подпомагани по реда на тази наредба, поддържат парцелите на територията на цялото земеделско стопанство, като спазват: минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно Приложение № 5, както и че изменението е обнародвано на 20.10.2015 г. в бр. 81 на Д. вестник. При наличието на нормативно завишаване на изискванията описани в Приложение № 5, нормата на чл. 26, ал. 5 от Наредбата предвижда възможност в случай, че подпомаганите земеделски стопани не приемат измененията на изискванията по ал. 4, т. 1, да уведомят ДФЗ - РА за несъгласието си да изпълняват новите условия в срок от 20 работни дни от датата на обнародване в "Д. вестник" на промените в националното законодателство, без да възстановяват получените до момента агроекологични плащания, и са недопустими за подпомагане в годината на подаване на заявление по чл. 7, ал. 2. При това положение, валиден доброволен отказ от поет ангажимент, с последиците регламентирани в ал. 5 на чл. 26 от Наредбата може да бъде направен в предвидения срок, като несъгласието за изпълнение на новите условия следва да бъде сведено до знанието на ДФЗ - РА. Фактът, че заявлението е било подадено до ОД "Земеделие" към МЗХ не го опорочава до степен на недействителност. Няма съмнение, че подаденото заявление поставя началото на административно производство, което е приключило с издаването на оспорения индивидуален административен акт. Като такова производството се подчинява на процесуалните правила, регламентирани с АПК, освен ако със закон не са въведени изключения, а такива в случая липсват. Правилото на чл. 31, ал. 1 АПК сочи, че искането за издаване на административен акт се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса. Това правило е залегнало и в нормата на чл. 26, ал. 5 от Наредбата, изискваща за несъгласието на подпомагания земеделски стопанин да бъде уведомен ДФЗ - РА. Тогава, когато искането за започване на административното производство е внесено в срок, но пред некомпетентен орган, както е в случая, срокът се счита за спазен, а за некомпетентния орган възниква задължение за изпращане на искането на компетентния да реши въпроса - чл. 31, ал. 2 и 3 АПК. Именно в изпълнение на тези норми, на 13.11.2015 г. с Приемо-предавателен протокол ст. експерт при Областна дирекция "Земеделие" - С. към Министерство на земеделието и храните е предал на служител на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - С. заявлението, подадено от жалбоподателя. След като заявление за доброволен отказ от поет ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. поради завишени изисквания, по направление " Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите", вх. № РД-06-3091/12.11.2015 г., подадено от "АГРО-БГ" ЕООД е достигнало до адресата си Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, то административният орган е следвало единствено да прецени спазен ли е предвидения от Наредбата срок и при положителна преценка за този факт, да прекрати агроекологичния ангажимент със съответните последици, което е и сторено с издаването на оспорения акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователен се явява релевирания довод, че обжалваният акт не е издаден от компетентен орган, тъй като за компетентността на издателя на административния акт, съдът е посочил, че е представена заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г., допълнена със заповед № 03-РД/323#1 от 11.06.2015 г. на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с която в т. 5 е делегирал на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Ж. Ж. правомощия да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на агроекологични ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания". Въз основа на тези обстоятелства съдът е направил извод, че актът е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители: Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. В случая изпълнителният директор се е възползвал от възможността, дадена му от чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" да делегира част от предоставените му от Управителния съвет правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" посредством цитираната по-горе заповед, в която сред делегираните функции изрично е посочено издаването на актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214. Наред с това е и изменението на чл. 20а от ЗПЗП (ДВ, бр. 12 от 2015 г.), в която разпоредба е създадена нова ал. 4, с която изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Ето защо обжалваното Уведомително писмо, с което адресатът "АГРО-БГ" ООД се информира, че се одобрява подаденото заявление за доброволен отказ и за прекратяване на агроекологичния ангажимент по направление/я "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" от мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. с изх. № 02-200-2600/516 от 16.03.2016 г. на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", е издадено от компетентен орган, който действа въз основа на заповед за делегиране на правомощия и ги е получил валидно, поради което е придобил административни правомощия. В тази насока е константната и непротиворечива многобройна съдебна практика. Неоснователно е твърдението на касатора, че при издаването на процесното уведомително писмо е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като административния орган не е посочил фактическите основания за издаване на акта и липсва конкретизация. Изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е предвидено за да бъдат защитени адресатите на административните актове. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че е налице доброволен отказ от поет ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" поради завишени изисквания. С. Т. решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. В случая е безпредметно обсъждането дали с оглед забавата при разглеждане и произнасяне по подадено заявлението за доброволен отказ от поет ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. поради завишени изисквания, е налице мълчалив отказ на подаденото заявление в административното производство, защото такова твърдение не е излагано в първоначалната жалба пред първоинстанционния съд. Претенцията на дружеството не е базирана на такъв елемент и съответно анализа относно неговото наличие е недопустим, защото не може да се обсъжда направо и за пръв път в касационното производство. Възражението на касационния жалбоподател да не се приема писмения отговор на ответника и да не се разглеждат направените в него искания, тъй като са били подадени от лице, което не е страна по делото, са неоснователни и голословни. Писменият отговор е подписан от ст. юрисконсулт М. Л. - Титова. Видно от приложеното към отговора пълномощно, Зам. изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" Ж. Т. Ж., който безспорно е страна в първоинстанционното производство като административен орган - издател на оспореното уведомително писмо, е упълномощил М. Х. Л. - Титова, старши юрисконсулт при ДФ "Земеделие", гр. С., да го представлява пред административните съдилища на Р. Б., като осъществява процесуално представителство по дела, по които, в качеството му на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", е страна, като изрично е посочено, че упълномощеният има право да извършва всякакви съдопроизводствени действия във всички съдебни инстанции и във всички фази на процеса. По силата на чл. 32, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), юрисконсултът е представител по пълномощие на страната по делото, а страна в случая е Зам. изпълнителния директор, независимо с кой точно е сключен трудовият договор - дали с изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или с негов заместник при условията на заместване, а не на делегиране на правомощия. Без значение също би бил факта, ако М. Х. Л. - Титова е ст. юрисконсулт към ОД на ДФ "Земеделие" - Б. О. дирекции на Д. фонд "Земеделие" са териториални структури на Д. фонд "Земеделие" и затова е неотносимо къде точно е работното място на юрисконсулта, при положение, че е налице надлежно и перфектно оформено пълномощно. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение не страда от твърдяните пороци и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение, които към този момент са в законоустановения размер. Предвид изхода от спора в касационното производство, основателно се явява искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в "Д. вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Необходимо е да се отбележи, че е недопустимо, а и некоректно да се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за първата съдебна инстанция, защото видно от обжалваното съдебно решение, първоинстанционният Административен съд Б. вече е присъдил на ответника ДФ "Земеделие" разноски за юрисконсулт в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,