Решение № 309 от 14.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадената касационна жалба от Веджитейбълс ЕООД срещу решение 7982 от 07.06.2024 г. по адм. дело 7886/2023 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Веджитейбълс ЕООД срещу Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/2606 от 06.02.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен Фонд Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, с което определената оторизирана субсидия по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 г., за кампания 2021 г. е в размер на 0,00 лв. Касационният жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че оспореното уведомително писмо съдържа фактически и правни основания, както и че са доказани възприетите от съда фактически обстоятелства за отказ да се одобри заявеното финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020. Твърди, че от събраните доказателства в първоинстанционното производство не е станало ясно кои от условията по чл. 36, ал. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. не са изпълнени, за да откаже административният орган подпомагане по направление Контрол на почвената ерозия. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, касаторът иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се уважи първоначалната жалба. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Първоинстанционният съд е установил следните фактически обстоятелства: На 28.05.2021 г. Веджитейбълс ЕООД е подал заявление за подпомагане за кампания за 2021, с което кандидатства за първа година по направление Контрол на почвената ерозия от мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 година. По направлението е заявил 15 парцела, с обща площ 15,75 ха, с код на дейност АК7 затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения. Заявил е също подпомагане по схемите за директни плащания, с приложена таблица на парцелите. На 28.05.2021 г. е извършена автоматична проверка на въдените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2021, резултатите от която са отразени в уведомителното писмо. При кръстосаните проверки по заявленията не са установени застъпени площи, не е извършвана проверка на място от Техническия инспекторат на ДФ Земеделие. На 06.02.2022 г. заместник изпълнителният директор е издал оспореното уведомително писмо, с което на жалбоподателя е отказано оторизиране на поисканата сума поради наложени санкции и редукции в размер на 4850,99лв. Съдът е назначил и приел съдебно-техническа експертиза. Съгласно експертното заключение, изчисленията относно допустимостта на площите са извършени въз основа на специализирания слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2021. След извършване на всички административни проверки по заявлението на бенефициента е установена недопустима за подпомагане площ за код АК7 7,30 ха или 86,39 % наддекларирана площ спрямо установената за подпомагане площ 8, 45 ха. При процентно отношение над 50% - санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период, която в случая е 2248,40лв. Експертът е пояснил, че процесните недопустими площ представляват осем парцела във физически блок 12680-1 в землището на с. Върбен, община Брезово, област Пловдив. Според вещото лице от общодостъпните ортофотокарти може да се заключи, че парцелите не са добре поддържани. Съдът е констатирал, че таблиците в оспореното уведомително писмо с поясненията към тях позволяват да се установи какви точно и защо са извършени намаленията и е наложена санкция за бъдещ период. При тези фактически установявания съдът е приел, че оспореният акт е материално законосъобразен. Приел е, че от данните по делото може да се направи заключение, че вероятно административният орган е имал предвид основанието по чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, за да откаже подпомагане кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. Съдът е обсъдил представената по делото заповед РД 09-157 от 01.03.2022 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен слоят Постоянно затревени площи за кампания 2021 г. и е приел, че именно въз основа на заповедта за одобрение на окончателния слой ПЗП Разплащателната агенция е извършила оторизация на заявленията, подадени за кампания 2021 година. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно. Неправилно съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо съдържа фактически и правни основания за отказаното подпомагане и налагане на бъдещи санкции по направление Контрол на почвената ерозия на земеделския производител. Едва в представеното по делото становище 02-220-2600/2606/27.04.2023 г. административният орган е изложил мотиви, поради които е отказано заявеното подпомагане. Според трайната съдебна практика становището, представено в хода на съдебното производство, не санира липсата на фактически и правни обстоятелства в оспорения акт. По делото е приложена и съдът е обсъждал заповед РД 09-157/01.03.2022 г. , издадена от министъра на земеделието, с която на основание чл. 33а, ал. 3 ЗПЗП е одобрен окончателен за 2021 г. слой Постоянно затревени площи във връзка с основанията да се откаже подпомагане по заявлението на касатора за направление Контрол на почвената ерозия. Същевременно в представеното становище от административния орган и в експертното заключение се сочи, че процесните парцели във физически блок 12680-1 не са включени в слоя Площи допустими за подпомагане, но също се цитира заповед РД 09-157/01.03.2022 г. на министъра на земеделието. Специализираните слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане са одобрени окончателно за кампания 2021 със заповед РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието, публикувана в ДВ, бр. 20/11.03.2022 година. Съгласно приложимите редакции на чл. 33, ал. 2 и 3 ЗПЗП, министърът на земеделието и храните одобрява слой Площи, допустими за подпомагане и слой Постоянно затревени площи. В случая не е ясно коя от двете хипотези е приета за релевантна от административният орган, за да приеме заявената площ за подпомагане за наддекларирана. От данните по делото е видно, че земеделският производител кандидатства за кампания 2021 по направление Контрол на почвената ерозия за първа година. В тази връзка по делото изобщо не са били предмет на обсъждане следва ли да намерят приложение разпоредбите от Наредба 7 от 24.02.2015 г., които уреждат реда и условията за субсидиране по направление Контрол на почвената ерозия, напр. чл. 36, ал. 2 и 3, според които при подаване на "Заявление за подпомагане" или "Заявление за плащане" земеделските стопани представят план за избраните дейности по ал. 1 за площите, за които кандидатстват за подпомагане, който е заверен от дипломиран агроном. В представения план трябва да бъдат посочени номерата на заявените парцели по дейността, периодът на извършване на агротехническите мероприятия, както и използваните медоносни растения във връзка с ангажиментите по ал. 1, т. 3, буква "а". През втората и следващите години от поетия агроекологичен ангажимент по ал. 1, т. 1 одобрените парцели се заявяват в заявлението за плащане и поддържат като "постоянно затревена площ". В тази връзка основателни са доводите в касационната жалба за отсъствие на яснота на какво правно основание органът е приел, че не са налице условията за подпомагане по заявеното направление. Липсата на фактически и правни обстоятелства по релевантните за спора въпроси не позволяват да се провери материалната законосъобразност на оспореното писмо. Изводите на съда в обратна насока са неправилни и необосновани. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени обжалваното уведомително писмо и преписката се върне на административния орган. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на направените разноски от касационния жалбоподател, ДФ Земеделие следва да заплати на Веджитейбълс ЕООД сумата 1620лв. разноски за двете инстанции, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,