Решение № 13877 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2017 г.

Решение № 13877 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Дочкова в качеството й на изпълнителен директор и представляваща "МБАЛ Света петка" АД със седалище и адрес на управление в гр. Видин, чрез адвокат П. Стефанов срещу решение № 61 от 19.07.2017 г. на Административен съд Видин по адм. дело № 46/2017 г. С него се отхвърля жалба на дружеството против писмена покана № 155/25.11.2016 г. на директора на РЗОК Видин, с която на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО е постановено дружеството да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 4404 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК Видин не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подадена е и частна жалба срещу определение на Административен съд Видин, с което жалбоподателят е осъден да заплати /доплати/ за вещо лице 167. 94 лева допълнително над първоначално определения депозит за вещо лице. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната писмена покана, издадена от директора на РЗОК Видин. Съдът с определение от 29.03.2017 г. по хода на делото е конституирал страните на които указал законовите разпоредби по чл. 170 АПК във връзка с доказателствената тежест в процеса. Жалбата е разгледана по същество, като от доказателствата по делото и административната преписка съдът е установил фактите в кръга на мотивите на писмената покана, дали основание за извеждане на правния извод за неоснователно получаване на сумите, предмет на писмената покана. Във връзка с фактическите установявания съдът е приел и заключение на експертиза, по което е направено възражение за приемането му от процесуалния представител на дружеството адвокат Стефанов. Същият е заявил, че няма да сочи други доказателства, няма искания по доказателствата и да се даде ход на делото по същество-л. 305 от делото. При тези фактически установявания и поведение на страните във връзка с доказателствата по делото съдът е приел за неоснователни възраженията в жалбата като недоказани, поради което я отхвърлил. Решението е правилно. Възраженията, относими към законосъобразността на обжалваната писмена покана съдът е приел и обсъдил подробно в мотивите на решението си и тези възражения не съставляват касационни доводи. Доводите за неправилност на решението, поради нарушения от съда са неоснователни. Съдът е установил с обосновани изводи, основани на доказателствата по делото фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. Осигурени са в пълен обем процесуалните гаранции за упражняване на процесуалните права от страните в защита на материалните им права и интереси, включително и с указание за тежестта на доказване. По отношение на фактите извън компетентността на съда е допусната и назначена експертиза от заключение на която съдът е основал изводите си. Възражението против това заключение като касационно основание за отмяна е неоснователно, тъй като не се отнася до въпроси които могат да бъдат преценявани от съда - компетентност на вещото лице, отношения на заинтересованост и предубеденост, технически пропуски в констативно съобразителната част при изготвянето му, които пречат на проверката да ли е спазена технологията на установителния процес и др. Поради това, при липса на искане за повторно заключение или нова експертиза, заключението не може да бъде предмет на обсъждане в касационната инстанция, извън въпросите по горе и да основава доводи за пропуски на съда във връзка с констатациите от фактическа, а следователно и от правна страна. Страните са тези, в тежест на които е установяването на фактите от значение за спорното право, а в тежест на съда е само задължението по чл. 172, ал. 4 АПК да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Това не означава, че съдът може по време на процеса да преценява дали определени факти са доказани от страните с представените доказателства и да им указва поведение в такава насока. Предмета на съдебната проверка по чл. 168 АПК се изразява в това дали са налице правните основания по чл. 146 АПК с оглед на твърденията и доказателствата от страните в процеса. Предвид изложеното правилно съдът е извел фактическите си изводи на доказателствата по делото, съдържащи се в преписката и представени в хода на съдебния процес. Констатациите на административния орган правилно са приети за установени при липса на конкретно оспорване по всяка от тях с конкретни съображения по фактите и законовите изисквания. По отношение на материалния закон съдът е изложил мотиви по отношение на приложимите норми на НРД 2015 г. и решението на НС на НЗОК № РД - НС-04-24-1/29.03.2016 г. като въз основа на последното е сключено и допълнително споразумение между страните. Въпросите дали има нарушения на правилата на НРД или закона са в кръга на хипотезата по чл. 76б ЗЗО като в настоящият случай в хипотезата на чл. 76а ЗЗО е констатирано нарушение на договорните задължения. Видно от писмената покана органът е взел предвид възражение на изпълнителния директор на дружеството, като в поканата са взети предвид само потвърдената част от протокола и сумите по които не се възразява, поради което доводите за нарушения в административния процес, ограничаващи правата на жалбоподателя не се установяват. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба. Подадена е частна жалба срещу определение на административния съд, постановено в заседание на 28.06.2017 г. л. 304 за внасяне на разликата между депозита от 100 лева и определеното възнаграждение от съда в размер на 269. 94. лева или 167. 94 лева. При изхода на делото с резултата, че жалбата е отхвърлена, в тежест на жалбоподателя са и разноските включително и за вещото лице. Страната няма възможност да оспори възнаграждението на вещото лице, което вече е определено от съда, а е имала възможност да се откаже от експертизата и да не плати депозита, който е наречен депозит, /не е определена окончателна сума/, заради гаранционната му функция, че ще бъде заплатена и остатъчната стойност на експертизата. Тъй като тази сума не е част от решението, настоящата инстанция намира, че е допустимо оспорването й като част от разноските извън реда по чл. 248 ГПК. При съображенията по горе определението следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателят дължи разноските представляващи възнаграждение за експерта. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение