Решение № 6862 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16649/2013 г.

Решение № 6862 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16649/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Любомир Димитров Мулетаров, чрез адв. Минчо Спасов, против решение № 77 от 07.11.2013 г. по адм. дело № 137 от 2013 г. по описа на Административния съд - Шумен. В жалбата излага доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В частта, с която жалбата му е приета за недопустима, касационният жалбоподател се позовава на решение № 5 от 2007 г. на Конституционния съд на Република България, и твърди, че за да има правен интерес от оспорване на подзаконов нормативен акт, е достатъчно дори само съществуването на възможност за засягане на правата му. Оспорва извода на съда, че са спазени процесуалните изисквания за приемане на оспорената наредба, като твърди, че мотивите към проекта не са били публикувани. Общинският съвет няма правомощие да регулира отношения, касаещи обществения ред. По тези съображения иска да бъде отменено оспореното решение и бъде уважена жалбата му. Претендира за направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Общинският съвет - Шумен, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за наличие на правен интерес от оспорване на акта. В частта на наредбата, в която е налице правен интерес от оспорване, съдът правилно е приел, че оспорените разпоредби не противоречат на ЗАНН. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Шумен, е отхвърлил жалбата на Любомир Димитров Мулетаров от гр. София против чл. 4, ал. 4 и чл. 48 - 53 от глава IХ "Контрол и санкции" от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред в община Шумен (наредбата), приета с решение № 578 от 11.03.2010 г. на Общинския съвет - Шумен. Съдът е изложил съображения, че оспорените разпоредби - чл. 4, ал. 4 и чл. 48 - 53, са приети в изпълнение на правомощията на общинския съвет по чл. 76, ал. 3 АПК във вр. с чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. При приемането на наредбата не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Проектът на наредбата е бил разгласен чрез поместването му на сайта на общината и в местен ежедневник. Чрез приемането на разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от наредбата общинският съвет е уредил обществени отношения, за които законът му е предоставил компетентност по чл. 17, ал. 1, т. 1 - 10 от ЗМСМА. Разпоредбите на чл. 48 и 49 от наредбата са приети в изпълнение на правомощията, предоставени на общинския съвет с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗАНН, що се отнася до уредените с наредбата правоотношения. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Мулетаров в останалата част и е прекратил производството по делото, поради това, че жалбоподателят не е доказал правен интерес от оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Извършената касационна проверка не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. След подробен анализ на събраните доказателства съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. Съставеният на Мулетаров акт за установяване на административно нарушение на 26.05.2013 г. по чл. 4, ал. 4 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред в община Шумен обосновава правния му интерес от оспорване на тази разпоредба от наредбата като незаконосъобразна, както и на чл. 48 - 53 от същата, представляващи административнонаказателни разпоредби. Законосъобразни са изводите на съда относно липсата на правен интерес на касационния жалбоподател от оспорване на разпоредбите извън чл. 4, ал. 4 и чл. 48 - 53 от наредбата. В цитираните от касационния жалбоподател мотиви към решение на Конституционния съд № 5 от 2007 г. изрично е посочено, че за оспорване на подзаконов нормативен акт е необходимо пряко засягане на права, законни интереси или пораждане на задължения. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК води до извод, че за да оспори разпоредби на Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред в община Шумен, касационният жалбоподател е бил длъжен да докаже конкретно кои негови права са засегнати от тези разпоредби. Законът не допуска предполагаемата възможност за бъдещо засягане на права да обоснове наличие на правен интерес. Поради това решението е правилно в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане. Правилни са изводите на съда относно спазването на процедурата по оповестяване на проекта за подзаконов нормативен акт. Представените доказателства установяват, че проектът е бил публикуван на сайта на общината. Видно от предложенията, постъпили от държавни органи и обществени организации, обществеността е била напълно запозната както със самия проект, така и с мотивите към него, които в предложенията са предмет на задълбочено обсъждане. Целта на обнародването по чл. 26, ал. 2 от ЗНА е именно да даде гласност на проекта в неговата цялост и тази цел е постигната - предвид активното участие на обществеността в обсъждането му. По отношение на материалната законосъобразност на оспорените разпоредби касационната инстанция счита за правилен извода на административния съд, че те са приети от компетентен орган и не противоречат на норми от по-висок ранг. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 1 забранява увреждането, разрушаването, както и писането и драскането на думи, текстове и знаци на фасадите на сгради, паметници, паметни плочи, огради, декоративни стени и други обществени сгради, коридори, подлези и други елементи на градското обзавеждане. Писането на думи, текстове, както и изобразяването на графити се извършва само на определените от община Шумен места. Като орган на местно самоуправление общинският съвет има правомощията да регулира всички обществени отношения, уредени в чл. 17, ал. 1 от ЗМСМА. Въведените в наредбата забрани целят опазването на общественото имущество от посегателства, те са в интерес на обществото и не противоречат на норми от по-висок ранг. При преценката си относно административнонаказателните разпоредби на чл. 48 - 53 от наредбата съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗАНН, регламентираща правото на общинските съвети при издаването на наредби да определят съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания. Това означава, че по отношение на обществените отношения, които общинският съвет може да регулира с наредби, той е в правомощието си да определя съставите на административните нарушения и наказанията към тях. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че с разпоредбата на чл. 48 от наредбата недопустимо се създават правомощия на кмета на общината. Това правомощие е уредено в разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА. По силата на посочената норма кметът на общината отговаря за опазването на обществения ред и за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби. След като със свои заповеди кметът може да възлага задължения на началниците на полицейски служби, с още по-голямо основание такива задължения могат да се възлагат на служителите на РУ на МВР. Съдът е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване с приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,