Решение № 2849 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предмет на производството е искане на В. Терзиев от гр.София, представляван от адвокат А. Терзиева. Искането е за отмяна на влязлото в сила определение 5665 от 11.05.2023г., постановено по гр.дело 2792/2023г. по описа на Районен съд Варна, както и на определение 2566/21.09.2023г., постановено по ч.к.адм. дело 1562/2023г. по описа на Административен съд Варна, с което първото определение е оставено в сила. Искането е основано с наличие на основание по чл.239, т.5 от АПК. Твърди се, че за разделяне на производството с определение по гр. дело 16672/2022г. на Районен съд Варна, искателят не е бил уведомен. За това е разбрал от постановеното прекратително определение 5665 от 11.05.2023г., постановено по гр. дело 2792/2023г. по описа на Районен съд Варна. Излага твърдения, и че е лишен от правото да участва в делото (гр. дело 2792/2023г. по описа на Районен съд Варна), като не му е дадена възможност да обоснове правния си интерес, а крайната си преценка съдът е следвало да направи едва след като жалбоподателят конкретизира жалбата си. Претендира отмяна на влязлото в сила определение на Районен съд Варна и на оставилото го в сила определение, постановено от Административен съд Варна. Иска Върховният административен съд да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със съответните указания, съгласно чл.244, ал.2 от АПК. Ответникът по искането - кметът на район Аспарухово, община Варна, не изразява становище по искането за отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл.238, ал.1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл.240, ал.1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Производството пред Районен съд Варна е образувано след постановяване на определение 2800 от 06.03.2023г. по гр. дело 16672/2022г. по описа на Районен съд Варна. С него съдът е отделил за разглеждане в отделно производство жалбата на В. Терзиев, с предмет искане за прогласяване нищожността на заповед Г-ПР-25/18.03.2021г. на кмета на район Аспарухово, община Варна за ПИ 3143 по ПНИ на местност Боровец-север, с площ на имота от 4653 кв.м. За пълнота следва да се посочи, че гореописаното определение е постановено във връзка с постановеното от Върховния административен съд определение 11316 от 08.12.2022г. по адм. дело 11300/2022г., в частта му с която е отменено определение 2866 от 07.10.2022г. по адм. дело 1966/2022г. на Административен съд - Варна, в частта, в която е прекратено производството по делото по искане за прогласяване на нищожност на 19 бр. заповеди, издадени от кмета на район Аспарухово. С тях е възстановено право на собственост при условията на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследник на А. Семов: С. Лазаров. С посоченото определение на ВАС делото е върнато на същия състав на Административен съд - Варна за продължаване на съдопроизводството, съобразно дадените в мотивите указания. С определение 3590 от 19.12.2022г., постановено по адм. дело 1966/2022г. по описа на Административен съд Варна, делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Варна. В образуваното пред Районен съд Варна производство по гр. дело 2792/2023г. съдът е постановил определение 5665 от 11.05.2023г., чиято отмяна се иска в настоящето производство. С него съдът е оставил без разглеждане жалба от 03.08.2022г. на В. Терзиев, в частта й, с която се иска да бъде прогласена нищожността на заповед Г-ПР-25/18.03.2021г. на кмета на район Аспарухово, община Варна, с която е възстановено по реда на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост на наследник на А. Семов, а именно: С. Лазаров, върху новообразуван имот 3143, и е прекратил производството по гр. дело 2792/2023 г. по описа на Районен съд Варна. За да постанови този резултат районният съд е приел, че жалбоподателят В. Терзиев няма качество на собственик на поземления имот, обект на обжалваната заповед, съответно няма качество на наследник на собственика на този имот А. Семов, което обуславя недопустимостта на жалбата му основание чл.159, т.4 от АПК. Така постановеното определение е обжалвано от В. Терзиев пред Административен съд Варна, който с определение 2566/21.09.2023г., постановено по ч.к.адм. дело 1562/2023г. го е оставил в сила, като изрично е приел, че действително за него не е съществувал правен интерес от оспорване на заповедта, като се е мотивирал и, че районният съд е събрал необходимите за решаване на спора доказателства. Предмет на разглеждане в настоящето производство е предявено на основание чл.239, т.5 от АПК искане за отмяна на влязлото в сила определение 5665 от 11.05.2023г., постановено по гр. дело 2792/2023г. по описа на Районен съд Варна, и на определение 2566/21.09.2023г., постановено по ч.к.адм. дело 1562/2023г. по описа на Административен съд Варна, с което първото определение е оставено в сила. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни. В чл.239, т.5 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В разпоредбата са предвидени няколко хипотези на отменителни основания със самостоятелно приложно поле, обединени от общата предпоставка, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител, и това е довело до накърняване правото й на защита. В случая доводите в искането се основават на първата хипотеза от разпоредбата на чл.239, т.5 от АПК, като се твърди, че В. Терзиев е бил лишен от възможност да участва по делото. Важно е да се изясни, че за да е налице цитираното отменително основание страната е трябвало да участва в делото, а с оглед процесуалните правила да не е взела такова участие. В настоящото производство, с оглед твърденията на искателя, предмет на проверка за наличие на предпоставките за отмяна по чл.239, т.5 от АПК е процесът по гр. дело 16672/2022г.по описа на Районен съд Варна, където съдът е отделил за разглеждане в отделно производство жалбата на В. Терзиев, с предмет искане за прогласяване нищожността на заповед Г-ПР-25/18.03.2021г. на кмета на район Аспарухово, община Варна. Както и процесът по гр. дело 2792/2023г. по описа на Районен съд Варна и по ч.к.адм. дело 1562/2023г. по описа на Административен съд Варна, по който са постановени влезлите в сила определения, чиято отмяна се иска. От приобщените по гр. дело 2792/2023г. по описа на Районен съд Варна и по ч.к.адм. дело 1562/2023г. по описа на Административен съд Варна доказателства не се установява правото на участие в процеса на В. Терзиев да е било възпрепятствано или ограничено. От приложеното по първоинстанционното дело определение 2800 от 06.03.2023г. по гр. дело 16672/2022г. по описа на Районен съд Варна е видно, че съдът е разделил производството по делото, като е отделил заповед Г-ПР-25/18.03.2021г. за разглеждане в отделно производство. Така постановеното определение е необжалваемо и като такова не е налице задължение на съда да го съобщава на страните. Не са налице доказателства да е извършвано връчването му, въпреки изричното разпореждане за това, направено с диспозитива на определението. Това обаче не обосновава основание за отмяна, тъй като за съда не е било задължително да изпрати препис от него. Още повече, че с цитираното определение не се слага край на производството. След образуване на гр. дело 2792/2023г. Районен съд Варна съдът с разпореждане от 20.03.2023г. е задължил административния орган да представи заверено копие от цялата преписка по издаване на оспорения акт, както и списък на заинтересованите страни. След окомплектоване на цялата административна преписка съдът е постановил и прекратителното си определение, което мотивирал с основанието по чл.159, т. 4 от АПК. Съдът подробно е обсъдил защо смята, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването. Видно от жалбата, по която съдът се е произнесъл, В. Терзиев ясно е обосновал правния си интерес. Сочил е и конкретни аргументи, подкрепящи твърдението, че има правен интерес да оспорва заповедта на кмета на район Аспарухово, община Варна. Именно тях и съдът е обсъдил. Съгласно разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното производство се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. В разпоредбата не се съдържа процесуално задължение съдът да даде възможност на жалбоподателя да обоснове правния си интерес, представяйки доказателства за това, каквито твърдения излага искателя в настоящето производство. Още повече, че с жалбата си същият ясно е обосновал твърдения от него правен интерес. Изложил е аргументи, които са съвсем ясни и който съдът е обсъдил. Преценката, която съдът извършва съобразно разпоредбата на чл.159 от АПК, касае допустимостта на съдебното оспорване. А не редовността му, при която съдът вече е длъжен, съгласно правилото на чл.158, ал.1 от АПК, ако установи нередовност, да остави жалбата без движение, изпращайки съобщение на оспорващия. Именно в тази връзка не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, с което съдът да е лишил жалбоподателя от възможност да участва в производството по на гр. дело 2792/2023г. Още повече, че прекратителното определение на Районен съд Варна му е било съобщено, същият го е обжалвал в срок, като Административен съд Варна е разгледал аргументите му, свързани с допустимостта на оспорването. Не се установява страната да е била лишена от възможност да участва в делото. С искането си В. Терзиев посочва, че в производството по гр. дело 2792/2023г. съдът не е конституирал всички страни, по-конкретно наследникът на А. Семов С. Лазаров. Изложеното касае неучастие в делото на трето лице, а не негово и не е предмет на разглеждане в настоящето производство. В случая видно от материалите по делото настоящият искател е бил страна в производствата, както пред районния съд, така и пред административния съд. Конкретните основания в искането му са относими към чл.239, т.5 АПК и касаят нарушени процесуални права на страна по делото, който както се обсъди по-горе, обаче не са налице. Следва да се отбележи, че изтъкнатите от искателя доводи в голямата си част представляват по своята същност касационни основания, но не и основания за отмяна на влязло в сила определение по чл.239 от АПК. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства. Но отмяната не може да служи за касационен контрол на влезлите в сила съдебни актове. Възможността за извършване на такъв е изчерпана с влизането им в сила. С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение