Решение № 11420 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1911/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Черногорски чрез неговия пълномощник срещу решение 7502/08.12.2022 г. по адм. дело 9520/2022 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед ЧР-1525/30.09.2022 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, с която е прекратено служебното правоотношение на Л. Черногорски на длъжност директор в дирекция Инспекция по труда със седалище в гр. София, Главна дирекция Инспектиране на труда, считано от 03.10.2022 г. на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган - органа по назначаването. Служебното правоотношение е прекратено в срока за изпитване по реда на чл. 12 ЗДСл. Въпреки дадени изрични указания на жалбоподателя да представи доказателства, че това не е първоначалното му постъпване на държавна служба, както и доказателства да е работил при същия работодател по трудово правоотношение, такива не са представени по делото и процесуалният му представител заявява в съдебно заседание, че оспорващия не е заемал друга държавна длъжност. Съдът установява от вписване в приложеното копие от служебна книжка, че лицето е било назначено на длъжността директор в Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, която е заемал за периода 16.05.2013 г. до 16.11.2013 г. шест месеца. По реда на чл. 12, ал. 2 ЗДСл при назначаването му на новия пост е започнал нов едногодишен срок, който към момента на прекратяване на служебното правоотношение, четири месеца по-късно, не е изтекъл. Неоснователни са възраженията за липса на мотиви в заповедта, доколкото такива не са изискуеми при прекратяване на служебното правоотношение в срока за изпитване. По тази причина не са налице и нарушения на принципите на съразмерност и справедливост. Така постановеното решение е допустимо. Съдът е сезиран с редовна жалба, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и от лице с правен интерес от оспорването лицето, чието служебно правоотношение е прекратено със заповедта. Ето защо като се произнася по жалбата съдът постановява допустимо решение. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че със заповед ЧР-840/09.06.2022 г. Л. Черногорски е назначен на длъжност директор в дирекция Инспекция по труда със седалище в гр. София, Главна дирекция Инспектиране на труда, считано от 10.06.2022 г. В заповедта като основание е посочено чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 10д, ал. 4 ЗДСл, при условията на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Като доказателство за предходно назначаване на държавна служба по делото е представено ксерокопие от трудова книжка отразяващо заемана от оспорващия за периода 16.05.2013 г. до 16.11.2013 г. длъжност директор в Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Според чл. 12, ал. 1, изр. 1 ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Следващата алинея от нормата предвижда, че ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване. С така цитираните разпоредби законодателят въвежда самостоятелно основание за прекратяване на възникнало за първи път служебното правоотношение. Въпросът за прекратяването на това служебно правоотношение в рамките на законно установения срок или не, законодателят е поставил на преценката на административния орган, като прекратяването на служебното правоотношение е без предизвестие. В настоящия казус са изпълнени всички предпоставки по чл. 12, ал. 1, вр. ал. 2 ЗДСл. Л. Черногорски е бил назначен за първи път на държавна служба за периода 16.05.2013 г. до 16.11.2013 г., за шест месеца, поради което при последващото му постъпване на държавна служба е започнал да тече нов срок за изпитване. Назначен е на длъжност директор в дирекция Инспекция по труда със седалище в гр. София, Главна дирекция Инспектиране на труда със заповед ЧР-840/09.06.2022 г. на изпълнителния директор на ИА Главна инспекция по труда, при условията на чл. 12, ал 1 ЗДСл и считано от 10.06.2022 г. Както към момента на издаване на оспорената заповед 30.09.2022 г., така и спрямо този на прекратяване на служебното правоотношение, считано от 03.10.2022 г., едногодишният срок от встъпване в длъжност не е бил изтекъл. Следователно, били са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение - служителят е назначен за първи път на държавна служба (в случая за втори, но преди да изтече едногодишния срок при първоначалното назначаване) и служебното му правоотношение е прекратено в рамките на едногодишния срок за изпитване. Жалбоподателят е изрично уведомен със заповедта за неговото назначаване за изпитателния срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл за неблагоприятните за него последици, които могат да настъпят преди изтичане на изпитателния срок. Изпитателният срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл дава възможност на органа по назначаването за провери за наличието на необходимите професионални качества на новопостъпилия служител, в съответствие с характера и изискванията на заеманата длъжност, като в срока за изпитване едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение. Тази преценка на органа е по целесъобразност, съответно извършва се в условията на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол, което обосновава и липсата на изискване за изрично мотивиране. По този начин органът по назначаването осигурява най-ефективното функциониране на ръководената от него администрация. Поради това е неоснователно оплакването на касатора, че заповедта не е съобразена с целта на закона. От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за упражняване на предоставеното на органа по назначението правомощие в противоречие с целта на закона или при превратно упражняване на власт. Не е нарушен и принципа на съразмерност, тъй като в хипотезата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл органът по назначението има правото да прекрати служебното правоотношението без задължението да посочи конкретно основание за това решение. Следователно, по законова презумпция органът по назначаването действа добросъвестно и избраната от него възможност е най-благоприятна за държавата и обществото, в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Възприемане на обратното би означавало упражняването на това право винаги да е несъразмерно. Предвид изложеното, решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,