Решение № 296 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1656/2011 г.

Решение № 296 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1656/2011 г., II н. о., НК, докладчик Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, с което се претендира възобновяване на Н. О. Х. Д. 140/10 г. по описа на РС-Балчик, отмяна на присъда № 13/11.03.11 г. в частите, с които на осъдения М. П. Й. е определен общ режим на изтърпяване на две наказания лишаване от свобода, в затворническо общежитие от открит тип, както и в частта, с която на основание чл. 25, ал. 3 НК спрямо Й. са зачетени наложени по Н. О. Х. Д. 361/2010 г. по описа на РС-Добрич пробационни мерки, приравнени на девет месеца и двадесет и осем дни лишаване от свобода. Развити са оплаквания за нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането за възобновяване. Осъденият, редовно призован, не се явява и не заявява становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становището на представителя на ВКП в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното: Постановената на 11.03.11 г. присъда на РС-Балчик, оповестена по Н. О. Х. Д. 140/10 г., е влязла в сила на 28.03.11 г. Искането за възобновяване на Главния прокурор е с дата 03.05.11 г. и следователно е подадено в предвидения в закона шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, ценим, доколкото се иска утежняване положението на осъденото лице. Затова искането е допустимо. Разгледано по същество, то е и основателно. Видно от приложеното на л. 26 от съд. д. свидетелство за съдимост на Й., спрямо последния е налице влязла в сила на 15.04.10 г. присъда № 10/30.03.10 г., постановена по Н. О. Х. Д. 361/10 г. от РС-Добрич, с която е наложено наказание пробация, изразяващо се в три пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за срок от една година. На л. 64 от съд. д. е приложена служебна бележка № 842/02.03.11 г. на МП, ГДИН, Областна служба "Изпълнение на наказанията"-Добрич. От нея е видно, че Й. е изтърпял изцяло първите две пробационни мерки и е изработил 55 часа от предвидения 100 часов безвъзмезден труд. Наказанието по цитираната присъда е било предмет на групиране с осъждането по настоящото производство, по което за измама по чл. 210 НК е постановено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца. На основание чл. 25, ал. 3 НК са зачетени пробационните мерки, като са приравнени на девет месеца и двадесет и осем дни лишаване от свобода. Първо, наказанието пробация е единно такова по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 НК, независимо колко и какви са пробационните мерки, които обосновават съдържанието на това наказание-съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, налагани заедно и поотделно- чл. 42А, ал. 1 НК. Те могат да бъдат с различна продължителност. Второ, при зачитане на пробацията в съгласие с разпоредбата на чл. 25, ал. 3 НК, законовите указания са ясни-два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. Законът не задължава съда да изчислява отделните пробационни мерки и да ги сумира, приравнявайки ги към лишаване от свобода, както е сторил Балчишкият районен съд. Мерките, както бе казано, не представляват отделни наказания, а опредметяват единното наказание "пробация". Приравняването на поправителния към безвъзмездния труд в полза на обществото по чл. 43, ал. 2 НК, взето предвид от съда при изчисляване на безвъзмездния труд, е частен случай на трансформиране на пробационни мерки, ненамиращ приложение в случая по чл. 25, ал. 3 НК. След като наказанието е само пробация и трябва да бъде зачетено, законосъобразният подход е да се прецени пробационната мярка с най-голяма дълготрайност, която ще определи продължителността на срока на пробацията; и в съгласие с разпоредбата на чл. 25, ал. 3 НК да се приспадне в съотношение два дни пробация-един ден лишаване от свобода. В конкретния случай, прокуратурата претендира да се приравнят девет месеца /по две пробационни мерки/ пробация към четири месеца и половина лишаване от свобода. И това е така, защото, според материалите по делото, безвъзмездният труд в полза на обществото, чиято продължителност е отмерена на една година, не е изцяло изтърпяна пробационна мярка, а наполовина. В този смисъл е основателно искането на Главния прокурор за допускане на нарушение на материалния закон от страна на РС-Балчик- чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което изисква възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата в третираната част. Състоятелна е и втората част на искането с обосноваване на наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Съгласно ЗИНЗС връзката между типа затворническо общежитие и дължимия режим при изтърпяване на наказание лишаване от свобода, е функционална. Според чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС в затворнически общежития от открит тип са настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. Това от своя страна определя и общия режим по чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. В случая по отношение на Й. незаконосъобразно е определен първоначален общ режим и изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип за осъждането по чл. 210 НК, тъй като то не е първо поред за осъдения, независимо че е 11 месеца лишаване от свобода. Що се касае до привеждането в изпълнение на наказание по присъда по Н. О. Х. Д. 1298/08 г. на РС-Добрич, на основание чл. 68, ал. 1 НК, същото предполага да е налице осъждане, което активира приложението на тази законова норма, с оглед отложено изтърпяване на наказанието и извършване на друго престъпление в определения изпитателен срок. Ето защо отново не може да се стъпи на плоскостта на приложението на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС за първо осъждане. Дължимите общежитие и режим в казуси като обсъждания са затворническо общежитие от закрит тип или затвор и строг режим- чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение