Решение № 13423 от 26.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2011 г.

Решение № 13423 от 26.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2011 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Божидар Стефанов Живков против заповед рег. № К-1277/09.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие на материалноправните разпоредби, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона, от некомпетентен орган и е немотивирана. Прави искане да бъде отменена и претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез адв. Добрева поддържа жалбата, представя писмени бележки, в които доразвива съображенията си. Ответникът - министърът на вътрешните работи се представлява от юрк. Райкова, която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представя писмени бележки. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбоподателят Живков е държавен служител категория В, главен инспектор, назначен на длъжност началник група към сектор "Престъпления по пътищата" при Столична дирекция на вътрешните работи ( СДВР). С предложение рег. № 1758/26.01.2011 г. директорът на СДВР предлага на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя Живков на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В предложението е посочено, че служителят отговаря на изискванията на чл. 69 от КСО и е приложена справка рег. № 029/26.01.2010 г., която установява, че към 25.01.2011 г. служителят има общо 26 години, 5 месеца и 13 дни осигурителен стаж, като всичките са на длъжности в МВР. При тези данни министърът на вътрешните работи приема, че са налице условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и с оспорената заповед № К- 1277/09.02.2011 г. прекратява служебното правоотношение на служителя на посоченото основание, считано от датата на връчване на заповедта. Видно от удостоверение рег. № 22058/21.05.2012 г. инспектор Венцислав Петков Драганов - внд началник на група "Видеоконтрол" към сектор "Видеонаблюдение" при СДВР - МВР към 9.02.2011 г. има прослужени 20 г., 11 месеца и 26 дни в МВР и общ трудов стаж 29 години, 2 месеца и 7 дни. При така установените факти настоящият състав прави следните правни изводи: Жалба е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Актът е мотивиран с посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на служебното правоотношение - придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Изискванията на закона за форма са спазени, а доводите на жалбоподателя за липса на мотиви в акта са неоснователни. При постановяване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедура - по инициатива на органа по назначаването след предложение на директора на СДВР - МВР съгласно правомощията му по чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. Възражението на жалбоподателя, свързано с опорочаване на процедурата поради неиздаване на нарочна заповед за започване на административното производство, е неоснователно. Инициативата за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР може да бъде упражнена от органа по назначаването. Специалният закон не изисква издаването на изричен акт от министъра на вътрешните работи, с който да започне процедурата по прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание, а в конкретния случай същият е сезиран с направеното предложение от директора на СДВР. Не се споделя от настоящата инстанция направеното възражение за нарушение на процедурата, тъй като справката за осигурителния стаж на служителя не е връчена на същия, за да вземе становище по нея. По делото няма спор, че данните в справката са верни и удостоверят точно осигурителния стаж и времето, през което жалбоподателят е работил в системата на МВР. Не е налице и твърдяната от процесуалния представител на Живков липса на доказателства за това, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателят не е в болничен отпуск и не изтърпява дисциплинарно наказание. Това обстоятелство е изследвано от ответника и се установява от изрично направеното вписване от самия жалбоподател при връчване на оспорената заповед, който е декларирал, че не се намира в болничен или друг вид законоустановен отпуск, поради което не е нарушена забраната, регламентирана в разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР. В тежест на жалбоподателя е да докаже този благоприятен за него факт, което не е сторил в настоящия случай. По делото няма твърдения и не са представени надлежни писмени доказателства - болничен лист или заповед за разрешаване на отпуск, от които да се направи извод, че към датата на връчване на оспорения акт е нарушена забраната по чл. 248 от ЗМВР. Ето защо доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта, са неоснователни. Обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО, в относимата към датата на постановяване на оспорената заповед редакция на текста, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, до 31 декември 2011 г. - при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР и посочените закони. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж, без оглед на възрастта. Страните не спорят, че към 25.01.2011 г. жалбоподателят има общ осигурителен стаж 26 години, 5 месеца и 13 дни, който е равен на стажа му в МВР на длъжности за държавен служител, с което са изпълнени изискванията на чл. 69, ал. 2 КСО и същият е придобил право на пенсия при тези условия. Поради това правото на ответника да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие със законово установените предпоставки. Настоящият състав не споделя доводът на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че прекратяването на служебното правоотношение поради натрупан определен осигурителен стаж може да се осъществи само по волята на служителя. Законодателят е предвидил изрично възможността в тази хипотеза това да стане и по инициатива на органа по назначаването, която в случая е реализирана с издаването на оспорената заповед. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорената заповед поради колизия на разпоредбите на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 69, ал. 2 от КСО. Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е специална и предоставя право на органа по назначаването при наличие на условията на пенсиониране по чл. 69 от КСО да упражни по своя инициатива, независимо от волята на служителя прекратяване на служебното правоотношение. Обжалваната заповед е за прекратяване служебното правоотношение на жалбоподателя поради придобиване право на пенсия, а не е за принудително пенсиониране, както неоснователно се твърди в жалбата. Не може да се приеме тезата на жалбоподателя за приложимост на ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на общото събрание на ВАС. Правното основание по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не съдържа кумулативното изискване за възраст, в който смисъл е посоченото тълкувателно постановление. Правната норма на чл. 69, ал. 2 от КСО, в редакцията й към датата на издаване на заповедта предвижда, че придобиване право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР овластява административният орган едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличие на осигурителен стаж, какъвто е и конкретния случай. Настоящият състав не споделя направеното възражение за наличие на дискриминация по защитен признак "възраст" съгласно Директива 2000/78 ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Упражняването на правомощието на административния орган в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не е обвързано с нормативно въведено задължение да извършва подбор между държавните служители, придобили право на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 КСО (в конкретния случай между жалбоподателя и Венцислав Драганов). След като законодателят в цитираната разпоредба и в разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР предвижда, че на органа по назначението е предоставена инициативата да прекрати служебното правоотношение с държавния служител при тази хипотеза - независимо от възрастта при наличие на изискуемия осигурителен стаж, то упражняването на законовото правомощие е в рамките на оперативната му самостоятелност. Тази преценка е по целесъобразност, не е обвързана с отчитане на възрастта, както и с оценяване на професионалните качества на служителя и годността му да продължи ефективно да изпълнява служебните си задължения, поради което не подлежи на съдебен контрол. Останалите доводи на жалбоподателя представляват неправилно интерпретиране на целта на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като същата не регламентира освобождаване на служители, проявили некоректност или нелоялно отношение в работата си. Такива предпоставки в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не се съдържат. Не е налице и превратно упражняване на власт, поради което не се установява твърдението на жалбоподателя за неспазване целта на закона - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Поради изложеното настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Процесуалният представител на ответника не е направил искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение