Решение № 13975 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5778/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез процесуален представител адв. Р. Аврамов, за отмяна на влязло в сила решение 2946/02 май 2024 г., постановено по адм. дело 4173/2024 г. по описа на Административен съд София град, като противоречащо на определение 2231/29 февруари 2024 г. постановено по адм. дело 866/2024 г. по описа на Административен съд София град. Правното основание на искането е чл. 239 т. 4 АПК - когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Ответната страна Ф. Г. А., изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав намира искането за процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения. По подадена на 22 януари 2024 г. искова молба от Ф. Г. А., с искане за разпореждане относно принудително изпълнение на т. 5 от Заповед ДК-09-С-3/08 юли 2016 г., която е влязла в законна сила със съдебно решение 3204 от 15 май 2018 г. по адм. дело 12441 по описа за 2016 г. на Административен съд София град е било образувано адм. дело 866/2024 г. по описа на Административен съд София град. С определение 2231/29 февруари 2024 г. по адм. дело 866/2024 г. съдът е оставил без разглеждане подадената от Ф. А. жалба и е прекратил производството по делото. Приел е, че искането е процесуално недопустимо, тъй като правомощията на ДНСК по отношение на спиране изпълнението на строежа и продължаване на същия са уредени законово в чл. 224 ЗУТ ал. 1 по отношение на спирането и ал. 4 по отношение на продължаването. Посочил е, че същите са лимитативно изброени и не подлежат на разширително тълкуване, като с оглед на това не е възможно тези органи да задължат възложителите да приведат строежа в съответствие с първоначално одобрения проект. Респективно съдът е счел, че не е налице отказ от издаването на административен акт по смисъла на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, тъй като такъв акт би бил нищожен. Посочено е, че съдът няма как да приеме, че е надлежно сезиран с жалба срещу отказ за издаване на индивидуален административен акт по ЗУТ. Приел е и, че исковата молба не покрива и изискванията на чл. 128, ал. 2 АПК, тъй като привеждането на строежа в съответствие с първоначално одобрения проект касае гражданско правни отношения между строителите на обекта и собствениците на самостоятелни обекти в изграждащата се сграда. За последните не е преграден пътя да предявят иск пред гражданския съд за причинените им вреди от недовършването на сградата. Посочил е, че тези отношения не са административно правни доколкото липсва корелация на власт и подчинение, а страна в същите не е административен орган. Определение 2231/29 февруари 2024 г. по адм. дело 866/2024 г. на Административен съд София град е обжалвано с частна жалба от Ф. А., като с разпореждане 2562/08 март 2024 г. по делото, съдът е оставил без движение частната жалба и е указал на жалбоподателката, че следва в 7 дневен срок да отстрани нередовностите в жалбата, а именно да внесе сумата от 30 лв. по сметка на ВАС, да представи жалбата подписана от адвокат с изрично адвокатско пълномощно за оспорване на определението или да приложи доказателства, че е правоспособен юрист. Предвид факта, че нередовностите в частната жалба не са отстранени от Ф. А. в указания от съда срок, с определение 4410/25.04.2024 г. по адм. дело 866/2024 г. АССГ е приел частната жалба за процесуално недопустима и е оставил същата без разглеждане, предвид което определение 2231/29 февруари 2024 г. по адм. дело 866/2024 г. е влязло в законна сила. По жалба на Ф. Г. А. против незаконосъобразно бездействие на органа по изпълнението - началник ДНСК - София по привеждане в изпълнение на т. 5 от влязъл в сила адм. акт - заповед ДК-09-С-3/08 юли 2013 г. на началник РО "НСК" - София при РДНСК - ЮЗР е било образувано адм. дело 4173/2024 г. по описа на Административен съд София град. С решение 2946/02 май 2024 г., постановено по адм. дело 4173/2024 г. съдът е задължил началника на ДНСК София, в 1 месечен срок от получаване на решението да приведе в изпълнение (за сметка на възложителите на строежа) заместимото задължение по т. 5 от заповед ДК-09-С-3/08 юли 2013 г. на началник РО "НСК" гр. София при РДНСК - ЮЗР, като приведе строежа в съответствие с първоначално одобрения на 24 януари 2007 г. инвестиционен проект. Решението е окончателно. Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ и разпоредбата на чл. 239 от АПК изчерпателно изброява случаите, в които тя е допустима, а за да е приложима хипотезата на чл. 239 т. 4 АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при установяване на кумулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244 ал.2 АПК, съдът отменя неправилното решение. За да е основателно направеното искане за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, следва да е налице пълно тъждество по предмет и страни между противоречащите си съдебни решения. В конкретния случай липсват такива противоречащи си решения. Самият искател посочва, че атакуваното от него решение противоречи на определение, докато основанието за отмяна в поддържаната хипотеза по чл. 239, т. 4 АПК се отнася само за съдебни решения, но не и за определения и разпореждания. Това е така, защото наличието на противоречащи си съдебни актове предполага наличието на формирана сила на присъдено нещо, каквато определенията нямат. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. Предвид гореизложеното, се налага правният извод, че искането за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение 2946/02 май 2024 г., постановено по адм. дело 4173/2024 г. по описа на Административен съд София град е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав,