Решение № 4902 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11135/2017 г.

Решение № 4902 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11135/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Химем" ЕООД, подадена чрез Е. М., в качеството му на управител против Решение № 282/07.08.2017 г. по административно дело № 446/2017 г. на Административен съд - В. Т. (АСВТ). Релевирани са доводи за нищожност, незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като издадено при противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че атакуваният съдебен акт на ВАС е в нарушение на разпоредби от източниците на правото. Твърди, че водените дела са нелегитимни, нищожни и недопустими. Моли Върховният административен съд да отмени решението на АСВТ. Ответникът Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. В. Търново в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на решението, като постановено в недопустимо производство. Алтернативно по същество намира касационната жалба за неоснователна. Счита решението за правилно. Намира за обоснован и съобразен с постоянната съдебна практика на ВАС изводът на административния съд, че решението, чиято нищожност се претендира е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в кръга на неговите правомощия и в изискуемата форма и реквизити. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен иска, предявен от "Химем" ЕООД, гр. В. за обявяване на нищожност на Определение № 788/19.01.2017 г. по административно дело № 14498/2016 г. на ВАС, Първо отделение. В частта за разноските е ОСЪДЕН "Химем" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. Х.. Б. .№..., с ЕИК по БУЛСТАТ *********, да плати в полза на ТД на НАП - гр. В. Търново сумата от 100 (сто) лева. АСВТ за да постанови посочения резултат е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 128, ал. 1 АПК, за прогласяване на нищожност на съдебно определение, издадено по административен спор. С оглед на това в мотивите на решението е отразил, че искът за прогласяване на нищожност на съдебен акт на административен съд е изрично предвиден в чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК и е допустим. Обсъдени са различни хипотези на нищожност на съдебно решение, при което с оглед данните по делото е направил извод за неоснователността на предявения иск, тъй като не е допуснат нито един тежък порок на решението, водещ до нищожност. Разгледал е въпросите за противоречието на съдебния акт с кодексите и законите, както и с тълкувателните актове на ВАС, като е приел, че това не е основание за нищожност на съдебно решение или определение, а евентуално за неговата неправилност. Намерил е, че тези въпроси могат да бъдат евентуално основания за отмяна чрез инстанционен контрол, но само ако актът е обжалваем, като се подчертава, че Определение № 788/19.01.2017 г. по адм. дело № 14498/2016 г. на ВАС, Първо отделение е окончателно и необжалваемо. Наред с това, съдът е намерил, че искът срещу сочения от ищеца ответник – ТД на НАП – В. Т., е неоснователен и на второ самостоятелно основание – защото е предявен срещу ненадлежна страна. В заключение адм. съд е приел иска на "Химем" ЕООД- гр. В. против ТД на НАП – В. Т. за установяване нищожността на Определение № 788/19.01.2017 г. по адм. дело № 14498/2016 г. на ВАС, Първо отделение за изцяло неоснователен, поради което същият е отхвърлен. Така постановеното решение на адм. съд е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Същото е издадено от АСВТ съобразно изрично регламентираната в чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК компетентност на административните съдилища за произнасяне по искове за нищожност на съдебни решения, постановени по административни дела. Съдът е бил сезиран с искова молба за прогласяване на нищожността на съдебен акт на Върховния административен съд, постановен в производство по реда чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, във връзка с чл. 407, ал. 1 ГПК и §2 ДР на ДОПК. Видно от представените по делото доказателства, липсват данни при постановяване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа изцяло изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и правилни изводи за неоснователността на предявения иск. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт на АСВТ. Първоинстанционният съд точно и законосъобразно е приложил материалноправните норми. Обоснован е неговият извод, че искът за обявяването на нищожност на Определение № 788/19.01.2017 г. по административно дело № 14498/2016 г. на ВАС, Първо отделение, следва да бъде отхвърлен, предвид липсата на основания за прогласяване на претендираната нищожност. Определението като съдебен акт, също може да бъде засегнато от порок, водещ до неговата нищожност - 128, ал. 1, т. 8 АПК. В разпоредбата на чл. 128 а АПК изрично е предвидено, че може да се иска обявяване на нищожност на определения, които преграждат по- нататъшното развитие на производството, каквото е и процесното. Въпросът може ли съответен съдебен акт да бъде предмет на иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК следва да се решава във всеки конкретен случай, с оглед вида на акта - какъв правен проблем е решен с него и какви са неговите правни последици. Искът за обявяване на нищожност на съдебен акт е установителен по своя характер и правният интерес от търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно. Искът е допустим, когато е предявен от лице с правен интерес срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и който не е проверен в рамките на друго съдебно производство. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обоснованите твърдения на страната за засегнат правен интерес. В случая, сдружението е адресат на определението, чиято нищожност се претендира, поради което съдът правилно е приел, че за него е налице правен интерес от установяване нищожността на съдебния акт. Исковият ред е самостоятелна форма на защита срещу нищожните решения, като такива, засегнати от най- тежкия порок на съдебни актове. В доктрината и съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 270, ал. 2 ГПК, респ. чл. 209, ал. 3 ГПК (отм.); и на Върховния административен съд по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК се посочва, че нищожност на съдебното решение е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването и др. Първоинстанционният съд се е съобразил със съдебната практика на Върховния административен съд и Върховния касационен съд по тези искове, според която нищожност на съдебно решение се обявява тогава, когато съдебният акт е произнесен, съответно подписан от лице, което не е на длъжност, даваща му право да го издаде; когато е извън правораздавателната власт на съда; решението не е подписано от мнозинството от съдебния състав; не е изложено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда; при невъзможно изпълнение с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация; касае изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правен ред. Касационният съдебен състав намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за липсата на основания за прогласяване на нищожност на Определение № 788/19.01.2017 г. по административно дело № 14498/2016 г. на ВАС, Първо отделение. Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за нищожност на оспореното определение, поради неговото противоречие с Определение № 11924 от 27.09.2011 г. на ВАС. С. даденото разрешение в т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. дело № 1/2000 г., ОСГК, което е задължително за съдилищата, диспозитивът на решението, с който съдът се произнася относно спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, е източник на силата на присъдено нещо. Мотивите на решението не съставляват част от съдържанието на решението- чл. 236, ал. 1 ГПК, а се излагат "към решението" - чл. 236, ал. 2 ГПК. В случая няма обуславяща връзка между двата съдебни акта, която да доведе до тяхното противоречие. Правилно адм. съд е посочил, че останалите доводи на касационния жалбоподател за противоречие със законови разпоредби на обжалваното определение не означават порок, приравнен на нищожност, на липса на решение, а са основание за неговата отмяна като неправилно. Тези оплаквания са свързани с неблагоприятни последици в правната сфера на жалбоподателя в резултат на постановени и влезли в сила съдебни актове. Правните последици на последните не обосновават нищожност на процесния съдебен акт. Правилен е изводът на адм. съд за това, че след като не се установяват изключително тежки пороци свързани с функционирането на съда, с овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или изразената воля, липсват основания за обявяване на нищожността на съдебния акт. Предвид изложеното, правилно от адм. съд е прието, че при постановяване на Определение № 788/19.01.2017 г. по административно дело № 14498/2016 г. на ВАС, Първо отделение, не е осъществено нарушение, обуславящо извод за нищожността на съдебния акт. Водим от горното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от посочените с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й като неоснователна. Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК,