Решение № 175 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2018 г.

Решение № 175 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Креарх" ЕООД с ЕИК 202830274 със седалище в [населено място], чрез адв. С. Каров – Адвокатска колегия Бургас, против Решение № 1111 от 06.06.2018 г. по адм. д. № 873 от 2018 г. по описа на Административен съд Бургас. Касаторът излага мотивирани аргументи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК. Моли съдът да отмени незаконосъобразния административен акт, както и заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – началник група в Областна дирекция на МВР - Бургас, сектор "Пътна полиция", не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 1111 от 06.06.2018 г. постановено по адм. д. № 873 от 2018 г. Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на "Креарх" ЕООД, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17 – 0769 – 003600 от 21.12.2017 г., издадена от началник група към Областта дирекция (ОД) на МВР - Бургас, сектор "Пътна полиция". С нея на дружеството касатор е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП – "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца", считано от 20.12.2017 г. и са иззети два броя регистрационни табели на автомобила рег. [рег. номер на МПС]. От административният съд и след съвкупната преценка на доказателствата представени в хода на делото, вкл. и сведенията на С. Чанева е установено, че на 12.12.2017 г. около 22. 45 ч. в [населено място] по [улица]в посока [улица], лек автомобил "БМВ", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Креарх" ЕООД е управляван от С. Чанева, като водачът не притежава съответното Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) и не представя СРМПС част II. На Чанева е съставен на 20.12.2017 г. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 17 – 0769 - 007173 и съответно издадено наказателно постановление (НП) № 17-0769- 007193/16.02.2018 г., за допуснати от водача нарушения на чл. 175, ал. 1, т. 4, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето и чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗДвП. За да отхвърли жалбата на дружеството съдът на осн. чл. 168 АПК вр. с чл. 146 АПК е извършил проверката на оспорения акт като е достигнал до извод, че е издаден от компетентен административен орган, при спазване изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Приел е, че е налице материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а б. "а" ЗДвП, която се обосновава с наличие на осъществен фактически състав на нарушението, описан в представения по делото АУАН. Съгласно чл. 171, т. 2а б. "а" ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - "прекратяване регистрацията на ППС" на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява MПC по съдебен или административен ред, или свидетелството му е временно отнето, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице сочените обстоятелства. По арг. от чл. 189, ал. 2 ЗДвП се приема, че актът за установяване на административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Затова в тежест на жалбоподателя е било да обори пред първоинстанционния съд, констатациите с допустими доказателствени средства, което дружество "Креарх" ЕООД не е сторило в съдебния процес. Издателят на акта е описал точно, кое е лицето, което е управлявало собствения на дружеството лек автомобил, без свидетелство за управление на МПС. Принудителната мярка е приложена при правилно посочване на относимата материалноправна норма. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Принудителната мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС, когато водачът не притежава съответното свидетелство, т. с. валиден документ, удостоверяващ физическата му годност. По изложените съображения и след проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,