Решение № 17127 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3270/2013 г.

Решение № 17127 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3270/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите ( РИОСВ) - Варна против решение № 105 от 17.01.2013 г., по адм. дело № 1414/2012 г. на Административен съд Варна, с което е отменено негово решение № ВА-1/П/2012 за прекратяване на процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)за инвестиционно предложение за изграждане на "Вятърен парк "Изворско", състоящ се от 10 бр. вятърни генератори с подстанция 110 кV /20 кV и съпътстваща инфраструктура" с възложител "Пи Си Си Изворско" ЕООД. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да отхвърли жалбата срещу административния акт, алтернативно моли връщане на делото за разглеждане от друг състав. Ответникът - "Пи Си Си Изворско" ЕООД, представлявано от своя управител в представен писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Варна е изяснил спора от фактическа страна, като е събрал относимите доказателства. След съвкупен анализ на същите изведеният извод, че в случая не са налице материалноправните препоставки за постановяване на обжалвания пред него акт е правилен. Не е спорно по делото, че като фактическо основание за прекратяване на процедурата по ОВОС за инвестиционно предложение за изграждане на "Вятърен парк "Изворско", състоящ се от 10 бр. вятърни генератори с подстанция 110 кV /20 кV и съпътстваща инфраструктура", с възложител "Пи Си Си Изворско" ЕООД, административният орган е приел даденото отрицателно становище с писмо № 04-12-3/23.12.2011 г. на Държавно предприятие "Ръководство на въздушно движение (ДПРВД), на № И-1205/1/27.12.2011 г. по описа на РИОСВ - Варна. Правилно въз основа на съдържанието му съдът е приел, че същото е обосновано с невъзможност да бъде преместено местоположението на метеорологичния радар поради липса на финансиране, което не може да бъде осигурено поради това, че не е съгласувано като разход с ползвателите на аеронавигационно обслужване за съответния референтен период, не е включено във финансовите разчети на ДПРВД, съответно в разходна база и бизнес плана на ДПРВД, както и в Националния план за ефективност на РБ, подписан и одобрен от МТИТС. Въз основа това обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на административния акт - липсват основания за прекратяване на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по отношение на инвестиционното предложение на жалбоподателя (сега ответник по касация). Съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган (например Басейнова дирекция, Министерството на земеделието и храните, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. В случая, от събраните по делото доказателства не се установява недопустимост на същото, спрямо действащи нормативни или административни актове, установена от специализиран компетентен орган по смисъла на цитирания законов текст. Установено е, че при провеждане на процедурата по издаването на оспореното решение от Регионалната инспекция по околната среда и водите не е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 4 вр. чл. 35 АПК, доколкото страна в административното производство е била лишена от възможността да изложи съображения срещу отрицателното становище, съответно да защити правните си интереси в процедурата по извършване на ОВОС на инвестиционното си предложение. Тези процедурни пропуски правилно са преценени от съда за съществени и са самостоятелно основание за отмяна на решението като незаконосъобразно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,