Решение № 11602 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7374/2013 г.

Решение № 11602 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7374/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Елена Иванова Кунчева, Иво Лазаров Кунчев и Петя Георгиева Кунчева, за отмяна на влязлото в сила определение № 3553 от 13 март 2013 г., постановено по адм. д. № 1048/2013 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отменено определение № 239 от 12.12.2012 г. на Административен съд -Враца, постановено по адм. дело № 352/2011 г., като вместо него е постановено друго по същество, с което е отменен отказ на администратора по проект "Подкрепа за достоен живот" при Община-Мизия, изразен в писма, с изх. № 3/24.02.2011 г. и изх. № АО-94-Е-18/07.03.2011 г.- да бъде разгледано заявление от Елена Кунчева- за участието й като кандидат за потребите на социална услуга, като делото е върнато като административна преписка на органа за произнасяне. В хода на настоящото производство Елена Кунчева е починала и на нейно място е конституиран и другият й син Маринчо Лазаров Кунчев. В искането за отмяна не се сочат конкретни основания по чл. 239 от АПК, а се твърди нарушение на принципа за законност при правоприлагането- доколкото "неразривно свързани дела по две производства", необосновано и незаконосъобразно са разделени, като се иска отмяна на горепосочените съдебни актове, обединяване на производствата по адм. дела - № 352/2011 г. и № 573/2012 г. и двете по описа на АС-Враца и връщането им за ново разглеждане и произнасяне с общ акт. Ответника по искането не е заявил становище по направеното искане. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая нито се твърдят нови обстоятелства, нито са представени нови писмени доказателства. Предвид липсата на конкретика в искането за отмяна, следва да бъдат съобразени и останалите, визирани в чл. 239, т. 2, 3, 4, 5 и 6 от АПК материално правни предпоставки, посочени като правни основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В самото искане за отмяна не се съдържат твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по посочените разпоредби, а по образуваното въз основа на искането за отмяна производство не се съдържат данни, сочещи на наличие на някоя от предвидените предпоставки. Основното оплакване, релевирано в молбата за отмяна и последвалите молби- уточнения - е, че неправилно първоинстанционния съд е разделил производствата по различните жалби на Кунчева, вместо да ги обедини и да се произнесе с общо решение по тях. Въпросът дали правилно или не - съда е разделил производствата е ирелевантен и не е основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Поради това не се установява съдебният акт да е основан на неистинност на показанията на свидетели или на заключение на вещо лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото. Съдебният акт не е основан и на признат по надлежния ред за подправен документ, както и не е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание, противоречащо на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие, нито пък има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основаните свободи. В разглеждания аспект нарушение на принципа за законност е обща формулировка, която не е сред посочените основания за отмяна, а нарушението на материалния закон е основание за касационен контрол на невлязъл в сила съдебен акт, а не основание за отмяна като извънреден способ за ревизия на влязло в сила съдебно решение. С оглед горното искането за отмяна на всички предвидени в закона основания е неоснователно и като такова ще следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд,