Решение № 12679 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2018 г.

Решение № 12679 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/, гр. Велико Търново и на А. К. от [населено място] против решение № 223/04.06.2018 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 974/2017 г. Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-15-1303043-091-001/23.06.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 253/18.09.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в частта, в която за 2012 г. е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 52, 50 лв. със съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е игнорирал приложените в административната преписка договори за правна защита и съдействие от "Кооперативен съюз" - Плевен с аргумент, че същите са събрани в период преди връчване на ЗВР от 26.11.2013 г., а именно - 09.07.2014 г. Според касатора, административният съд е постановил решението си в противоречие с разпоредбата на чл. 160 ДОПК, като от мотивите на решението не става ясно дали процесните договори за правна защита и съдействие са изключени от доказателствения материал като недопустими или просто съдът не ги е кредитирал. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. А. К. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-15-1303043-091-001/23.06.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 253/18.09.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба се извеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост на съдебния акт и противоречие с материалния закон. Конкретните оплаквания са за игнориране и неправилна преценка на доказателствата по делото. Оспорват се изводите относно липсата на начално салдо при ревизията, тъй като е налице неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че съдът изобщо не е анализирал обстоятелството, че ревизионният орган е излязъл извън рамките на ЗВР по отношение предмета на същата. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и отмяна на РА в потвърдената му част. Всяка от страните оспорва насрещната касационна жалба, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на А. К. от [населено място] са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 94, 97 лв., в т. ч. 34, 97 лв. деклариран, но невнесен от ревизираното лице, и лихви в размер на 40, 03 лв., и по КСО и ЗЗО за 2012 г. са определени за внасяне вноски за самоосигуряващо се лице, съответно за здравно осигуряване в размер на 403, 20 лв. и лихви в размер на 201, 41 лв., и за ДОО в размер на 897, 12 лв. и лихви в размер на 487, 37 лв. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за процесната 2012 г. Установено е при съпоставка на получените данни с отразения в ГДД на лицето размер на доходите, че за 2012 г. ДЗЛ е декларирало брутен доход от предоставени от него адвокатски услуги в размер от 2200 лв., а според събраните доказателства през ревизирания период е получил и доход за предоставени юридически консултации и изготвяне на документи по три броя договори за правна помощ общо в размер на 800, 00 лв. с платец на дохода "Кооперативен съюз" – Плевен, без да е удържан данък и без същия да е деклариран от ревизираното лице. Предвид това, допълнително установеният доход от "Кооперативен съюз" – Плевен е обложен, като данъчната основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. на практика е определена по реда на материалния закон – чрез намаляване с нормативнопризнати разходи в размер на 25 % и дължимите осигурителни вноски, а не по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както е посочено от ревизиращите. Така годишната данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 949, 68 лв. е определена като към декларирания доход от адвокатска дейност за 2012 г. по ГДД в размер на 2200, 00 лв. са прибавени получената от жалбоподателя от "Кооперативен съюз" - Плевен сума от 800, 00 лв., квалифицирана от органите по приходите като доход по извънтрудови правоотношения и са приспаднати разходи от 25% общо в размер на 750, 00 лв. и дължимите ЗОВ общо в размер на 1300, 32 лв. /в т. ч. 897, 12 лв. вноски за ДОО и 403, 20 лв. вноски за ЗО/. В частта по КСО и ЗЗО от органите по приходите е констатирано, че за ревизирания период А. К. не е подал декларация образец № 6 за осигурените лица и не е внесъл дължимите авансови осигурителни вноски за ДОО и ЗО, поради което с РА са установени вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2012 г. общо в размер на 897, 12 лв. и лихви 487, 37 лв., както и вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за същия период в размер на 403, 20 лв. и лихви в размер на 201, 41 лв. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в частта на определените допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 52, 50 лв. със съответните лихви като незаконосъобразен. Този извод е обоснован предвид констатациите на съда, че доказателствата, получени от "Кооперативен съюз"-Плевен са събрани в периода 29.11.2013 г. – 05.12.2013 г., тоест след издаване на ЗВР № 1303043/26.11.2013 г., с която е възложена процесната ревизия, но преди връчването й. Според решаващия състав това е недопустимо, тъй като процесуални действия, насочени към установяване на фактите и обстоятелствата от значение за определяне на задължението за данъци и осигуровки могат да бъдат извършвани само след започване на ревизионното производство, което според чл. 114, ал. 1 от ДОПК и константната съдебна практика става с връчването на първоначалната ЗВР, а не с издаването й. От друга страна съдът е приел, че останалите 5 бр. договори за правна защита и съдействие /от 13.07.2012 г. във вр. с в. гр. д. № 699/2012 г. по описа ОС-Плевен – папка 1, л. 214; договор за правна помощ от 24.01.2012 г. във вр. с в. гр. д. № 1138/2012 г. по описа ОС-Плевен – папка 1, л. 215; договор за правна помощ от 02.07.2012 г. във вр. с гр. д. № 186/2012 г. по описа на РС-Кнежа – п. 1, л. 217; по договор за правна помощ от 01.11.2012 г. във връзка с гр. д. № 3063/2012 г. по описа на PC-Плевен – л. 34, 35 и 53 от делото/, са събрани в съответствие с процесуалните правила. Нито един от тези договори не е бил оспорен от страна на жалбоподателя относно неговата истинност, поради което не са налице основания тези документи да не бъдат кредитирани. Въз основа на приложените по делото доказателства съдът е приел, че РЛ в действителност е получило доходи от такива услуги общо в размер на 2300, 00 лв., а е декларирало в ГДД доходи в размер на 2200, 00 лв., т. е. налице са данни за укрити приходи. При съобразяване на чл. 30 от ЗДДФЛ, данъчната основа за 2012 г. е определена от съда в размер на 424, 68 лв. след приспадане от облагаемия доход на 25% нормативно признати разходи, както и следващите се задължителни осигурителни вноски (ДОО в размер на 897, 12 лв. и ЗО в размер на 403, 20 лв.), които жалбоподателят е трябвало да направи за своя сметка, имайки качеството на самоосигуряващо се лице по отношение на упражняваната от него свободна професия – адвокат. Съответно размерът на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ при така определената данъчна основа възлиза на общо 42, 47 лв., от които 34, 97 лв. - деклариран, но невнесен. В тази част РА е потвърден като законосъобразен и е отменен за сумата в размер на 52, 50 лева, ведно със съответните лихви за забава. По отношение на установените задължения по КСО и ЗО органите по приходите са констатирали, че от ревизираното лице не е подадена декларация обр. 6 по реда на Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ и същото не е внесло дължимите осигурителни вноски за ДОО и ЗО за 2012 г. За процесния период самото ревизирано лице в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е декларирало доходи от друга стопанска дейност с оглед упражняваната от него дейност на адвокат, съответно тази дейност е дейност на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3 от КСО, респ. по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО в съответните им редакции. Предвид това, както са приели и органите по приходите, задълженото лице следва да се осигурява за ДОО по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО с оглед на упражняваната от него дейност, като то дължи и авансови месечни вноски по чл. 6 от КСО и авансови вноски за ЗО по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в приложимата редакция. След като авансови вноски не са правени, правилно те са установени като дължими, като правилно е изчислен и размерът им. В тази й част жалбата е приета за неоснователна. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – Велико Търново: Неоснователни са оплакванията на касатора, че неправилно първоинстанционният съд е игнорирал приложените в административната преписка договори за правна защита и съдействие от "Кооперативен съюз" - Плевен с аргумент, че същите са събрани в период преди връчване на ЗВР от 26.11.2013 г. Настоящият състав не споделя тезата на администрацията, че началото на ревизията се поставя с предприемане на действия по връчване на заповедта. В случая ревизията е възложена със ЗВР № 1303043/26.11.2013 г., но е връчена на А. К. на 09.07.2014 г. Първоначалният момент на започване на ревизията следва да се свърже с връчване на заповедта за възлагане на ревизията, а не със самото й издаване, поради което правилно съдът не е кредитирал доказателствата представени от "Кооперативен съюз" – Плевен, съответно е отменил РА в частта относно установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 52, 50 лв., ведно със съответните лихви. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на А. К.: Оспорват се изводите относно липсата на начално салдо при ревизията, тъй като е налице неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че съдът изобщо не е анализирал обстоятелството, че ревизионният орган е излязъл извън рамките на ЗВР по отношение предмета на същата, като РА и РД са издадени въз основа на несъотносими обстоятелства. Неотносими са възраженията в жалбата относно размера на началното салдо към 01.01.2012 г., тъй като в случая при направена от органите по приходите съпоставка на получени приходи и разходи за 2012 г. не е установено несъответствие, поради което резултатът от съпоставката не е намерил отражение при определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Независимо от факта, че в РД на стр. 11, т. 10 е отбелязано, че "сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му са несъотносимо обстоятелство", то събраните в хода на ревизията 5 бр. договори за правна помощ за осъществено процесуално представителство от А. К. през процесната 2012 г. /подробно изброени на стр. 7 от решението/ правилно са ценени от съда като годни доказателства. В същите се съдържа клауза относно получената сума с положен подпис на жалбоподателя и неоспорени от него по реда на чл. 193 от ГПК. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон и законосъобразно е редуцирал задълженията на лицето до размер – 42, 47 лв., от които 34, 97 лв. - деклариран, но невнесен, ведно със съответните лихви за забава. Решението в тази част не страда от релевираните в жалбата касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,